Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389.4K resultados
Една различна Коледа
🇧🇬
ЕДНА РАЗЛИЧНА КОЛЕДА
Пада снегът през поредната нощ...
Елхите сияйни пръскат разкож...
Градчето, потънало в гъста мъгла,
притаило дъха си, очаква нощта. ...
Преди време се хванах на игра, която знаех, че не мога да играя. Но тъй умело се старая и прикривам, че няма как дори да зная с играта дали се справям. На думи тя все още е проста, а оказа се толкова трудна, че не знам до кога ще мога да прикривам,че аз е бях загубила преди да започна да играя. Игра ...
Съществуваш ли? Да... Не...
Държиш ли на мен? Да!?
Как ще го разбера, ако не го покажеш!?
Приятел... Познат... или просто Минало...
или не... или просто Нищо!? Отговор!? ...
За да не те обичам и обичам пак не трябва време.
Не ми трябва огън, нито жар гореща.
Не ми трябват думи, нито мисли,
нито вятър, който да ехти по пладне,
или зора, която да тъжи. ...
Единственото ми спасение си ти!
Мечтала съм си за теб, в сънищата си!
Истина ли си, или измама?
Лъжа ли си, или любовта голяма?
Посветено на Емил Иванов ...
В онзи дом, където стъпките отекват (самотно)
и гласовете звучат приглушено...
Там, където Животът си отива (безропотно)
а нощем е толкова студено...
В онези стаи, събрали човешки съдби, ...
Посветено на всеки, който е дарен с властта да бъде обичан...
🇧🇬
Умът ми не го побира как колелото се върти,
защо светът никога не спира, когато затвориш ти очи?
Защо всичко ти се връща, тъпкано, по две, по три,
но ти все още не разбираш колко може да боли?!
И пак се връщаш пиян, ...
Гледам лицето ти, а няма те до мен.
Искам те, желая те - ти си ми най-ценното;
човекът, който ми липсва в дългите нощи,
така самотни и безлични откакто теб те няма до мен!
Сега съм по-влюбен от всякога; ...
Събрали се хората да умуват. Мислили, умували, спорили, разисквали и дори се скарали, но никой не можал да обясни УСМИВКАТА. На прозореца имало едно славейче. Слушало славейчето, чудило се и накрая си казало: "Абе тези хора са странни създания! Вместо просто да си се усмихват и да се радват на толко ...
То бе някога през късна есен,
когато заглъхва на славея песен,
сред шума на пожълтелите листа,
търсех да открия от стъпките ти следа.
Не исках да мисля за тежка раздяла, ...
И 100 години да изминат,
спомените остават завинаги.
Не вярвам аз да те забравя,
нито ти пък мен...
Тез сълзи... и тази мъка... всички тези болки... ...
Какво ли мога да ти дам от себе си,
освен последните ми капки кръв
и няколко неразрешени ребуси,
които исках да отгатна пръв...
Прокъса се душата ми от нямане ...
This time, I wonder what it feels like
To find the one in this life, the one we all dream of
But dreams just aren't enough
So I'll be waiting for the real thing, I'll know it by the feeling
The moment when we're meeting, will play out like a scene ...