Не съм виновен,
не ме вини,
виновни са само твоите очи...
ту пламенно жарки - горящ фонтан,
ту гальовно нежни - чаровен блян, ...

Карам с висока скорост по мокър път. Бързам, за да успея да стигна навреме у дома. Няма да успея за два часа да стигна до Видин. Жалко, та аз винаги съм била стриктна и държа на дадена от мен дума.
Ще побързам, децата ми ме чакат. Мъжат ми и милата ми майка - също.
ТРЯС... УДАР... НЯМАМ ВЪЗДУХ, НЕЩО ...

Чувам името си в гора от спомени,
виждам мислите си в облак от лудост,
докосвам мечтите си от Рая изгонени...
Нима нереална е тук тази хубост?
Желая душата ми тихо да плаче, ...

Блян...
Защо луната толкова бързо изгря?
Къде изчезнаха миговете светлина?
Защо леден вятър през косите прокарва пръсти?
Защо изчезна нежен бриз с ухание на сълзи? ...

Истината е преди всичко! Но не винаги се осмеляваме да я изречем.
Често губим от това, често сълзи се леят, но най-често боли от неизречените истини!
Не винаги оценяваме това, което имаме.
Не винаги се борим за това, което искаме.
Но винаги, когато загубим ценното, което сме имали, оценяваме факта, ...

30.07.08
Момче, момиче и полупразна бутилка водка
Той беше гладичък и равен. Напълно плосък. Само зърната на гърдите му бяха релефни и се очертаваха - като пришити копчета. Като на плюшена играчка... е, не, че някой слага зърна на плюшените играчки де... ама ако слагаха, т.е. ако някой реши да сложи ...

Сънувам и шептя в съня си.
Сънувам приказния свят,
във който давам израз на гнева си,
и който е самият Ад.
Сънувам как крещя във бездна, ...

Никога Роден!
Не усещаш ли студа, който връхлита?
Като приближаващата се буря!
Нищо по-различно от обичайното,
нищо по-добро от предишното! ...

Усещам тишината как пораства
В памет на баща ми...
Септември скъса броеницата
жестоко и непреднамерено.
Зърната и, превърнати във липса, ...

Всяка нощ, когато съм сам,
искам да избягам от всичко.
Ала не мога, затова, защото
сърцето ми по-ледено е от всякога!
Искам да бягам дълго и да отида там, ...

Не, не съм се влюбила, не съм!
Понякога аз просто се увличам...
Ще отмине скоро, както сън
в забравен пламък се облича.
Ще те бленувам, малко ще боли... ...

Осъмнах на брега на тишината.
Зад мен - скали от тъмни векове
рисуваха замислено платната
на кораб, имал някога море.
На този бряг защо дойдох, не зная. ...

Ослепи ли те моята сянка,
вряза ли се
направо в гърдите ти,
на пресекулки ли дишаш,
и изобщо - ...

Заставаш ти
на колене сега.
И молиш се
за лъч от светлина.
За малката частица, ...

Живея в свят, който ти не разбираш...
Свят, където всичко е измама,
свят, където аз сама останах!
Свят, потънал в болки и мечти,
свят, който аз сама си сътворих! ...

Пропуснах поредния залез красив.
Избърсах си челото с мръсна ръка.
И думи разпръснати сметох във стих.
По лунна пътека пристига нощта.

Аз връщам се в моя град,
ухаещ на любов, липи.
Художници, поети тук не спят,
даряват с радост и звезди...
Улиците пак са същите, ...

Изтръгната от писъка на времето,
танцува боса с вятъра студен
молитва, потопена в светлото
на тих копнеж, предоблачно смутен.
Затоплила посоките му северни, ...

Сърцето ми пощада търси,
тупка с идващите дни,
чака някакво желание,
което може би ще се осъществи.
Намерих ключа от романа, ...

От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова. ...

Ако пак от ежедневни грижи
си отегчен и уморен,
не се терзай и не тъжи,
не унивай с дух сломен.
Ела в Родопите със мен, ...

Не ще затворя сърцето си в тъмна стая,
чакайки да дойде края!
Не ще робувам веч на чужди грешки,
не те обичам вече!
Писна ми да съм еднообразна, ...

родени сме от мрака
на стихващия лъч.
защо терзаем се напразно,
и молим се показно?
какво е нужно на ...

Ровя се в пръстта
и подтискам всички ужаси.
Под ноктите ми -
кал и самота,
а в очите ми сълзи. ...

16 "Но ако той ти рече:
"Не излизам от тебе
понеже обича тебе и
дома ти, защото е добре
при тебе. ...

Другите във мене не познаваш.
Корицата ми твърде е безизразна.
След всяка буря до тебе се изправя -
друга, по-жадна и всевиждаща.
Лицето ми е ново. Многолико. ...

Утро
По нощница разхожда се Зората,
във всяко кътче бърза да надзърне!...
Намусена, Нощта по стъпалата
изнизва се придърпвайки вратата... ...

- Колко дълго могат да не спят котките?
- Откъде да знам бе, не ми задавай такива въпроси,
знам само, че не си падам по тях.
- Аха.
- Сърдиш ли се сега? ...

Море, аз дълго те жадувах,
при теб дойдох, рискувайки безпаметно.
Когато съм при теб ми се лудува
под палещата красота на лятото.
Обичам да потъвам в синевата на твоите обятия горещи. ...

Страдам
от клаустрофобия
не ми понася
тясното
в хората ...

Съдбата ми обърка своя ход...
Загубих най-човешките мечти.
Пребродих през добър и лош живот.
Докоснах се до хиляди съдби.
На просяка подадох къшей хляб. ...

Блясват шпагите на времето,
накичени с лепкавата кал,
омразата загнездена във стремето
на умиращ порив, нивга не горял.
Човешка мъка, егоистично вълнение, ...

Ще бъда още малко аз
и ще отмина.
Не ме моли.
Не говори.
В очите ми - ...

Посветено
Меланхолия ме обгърна
и приюти се в моето сърце...
Искам времето да върна,
да видя пак твоето лице... ...

Право на избор
Не ми слагай окови!
Любовта не търпи условия!
Не ме затваряй в клетка...
(Дори да е златна - ...