Изровено от архивите по поръчка на Стенли
"... ефирен балдахин, под който
свят за двама съществува..."
Терминът "егоизъм" в различните хора предизвиква доста противоречиви чувства, от пълно споделяне до отвращение. Тук няма да му правим анализ, а ще разгледаме един негов вариант, който е сравнително ...

Примирени, днес лежите
върху голата земя.
Колко спомени таите,
тъжни есенни листа!...
Бяхте близо до небето, ...

Ето ден пореден отминава,
а в копнежите си искам само теб
и със себе си се боря, за да те забравя,
и бягам аз от моето сърце.
Знам, че някъде си там ...

Във есенна жарава
си зарових дните
и тихото пристанище
на чувствата
превърнах в ураган. ...

Обичам те, обичаш ме и ти,
а толкова е трудно да признаеш!
Душата ти към моята лети
и ти го знаеш, да, и ти го знаеш...
Пристанище съм временно за теб. ...

Край!
...
Съм ли?
...
Тишина, оглушително тиха, ...

Не. И не. И не!
Няма тая да я бъде!
Ти не си и бил до мен.
Пращам те във свят отвъден.
Не и не! Няма да искам. ...

Поредният ден, заобиколена от толкова хора, усмихната, привидно щастлива и още толкова нагласена и приветлива за хора, които не ме вълнуват... Поредният ден, в мисли за теб... поредният ден, който ще мине без да съм успяла да ти кажа: Липсваш ми...
Поредният ден, в който ще си вярвам, че съм щастлив ...

Гледам те учудено, сега разбрах -
така не съм се чувствала отдавна.
Сред слепите, била съм сляпа аз
и мойта орис е била да бягам.
Гледам те. Боже, колко близо е било, ...

Пожелай ме! Тогава ще дойда -
неочаквана капчица смях
ще разплискам във твоето утро
със по детски несръчен замах.
Със сълзи ще измия лъжите, ...

Работя в смесен магазин или по новому - супермаркет. Влизаш да си купиш един хляб, а излизаш с чисто нов „Мерцедес" дето се казва.
От сутрин до вечер съм усмихната по неволя.
- Здравейте, с какво мога да Ви бъда полезна? - Здравейте, какво ще желаете? - Довиждане, приятен ден! Заповядайте пак! - каз ...

Луда баба след секс
подарявам на Валентин Добрев (shkaf4eto)
Как ме пощипна,
как ме подръпна.
Ох, че ми смаза ...

Ламбовски-Карбовски
на Гео
Ламбовски
Карбовски,
Петровски ...

Липсваш ми.
Само това ще ти кажа.
Не ме гледай с укор в очи!
Не ми демонстрирай омраза!
Липсваш ми. ...

Чужди са устните, с които заспивам,
с тях тъгата, че те няма, до мен прикривам!
Чужди са ласките, на които изцяло се отдавам -
приемам ги с надеждата без теб да не се предавам!
Чужда е фалшивата любов, която получавам, ...

Когато няма да съм повече човек,
обещай от душата ми да измиеш калта!
И ме откарай на сигурно място - за век,
и помилуй ме! Аз наистина исках да бъда добра!
Когато хиляди пъти удрях земята ...

Отражения 4
Трудно се живее с хора... но още по-трудно сам.
Георги Гълъбов

Съзира погледът ми гола поляна,
но не с трева - а с боклуци постлана.
Cамотно дърво сред нея стърчи -
старо, изгнило - няма шумка дори...
Tук-там само бодил се мярка - ...

Ненужното – нека гори.
А нужното все ще ми свети.
Вземам назаем очи.
От всичките мои поети.
Дните капчука брои. ...

От теб остана само миризма на страст,
по топлите чаршафи в моето легло,
които вече са студени и изпитвам страх
да осъзная, че със теб не сме едно...
От теб остана бледо отражение зад мен, ...

Понеделник, Вторник, Сряда –
лекции от мрак до мрак.
Учим ний при даскали „обични”,
с кусури най-различни.
Четвъртък, Петък, Събота, Неделя - ...

- Нали съм красива? Кажи ми, че съм красива...
Краси я погледна през дебелите рогови рамки на очилата си и очите му се насълзиха. Усмихна й се и я погали едва доловимо по малката костелива ръка.
- Най-красивата си, Злате!
Златка се усмихна също с беззъбата си уста и се унесе.
Краси избърса очите си ...

СРЕЩА
Скриха ни къщите,
малката стая.
Клепки притвори
прозорче пред мен. ...

Не ме попита никога защо тъгувам.
Защо душата ми мъгли плете?
Подслон му сторих под крилото си.
Дарих му всичкото на моето небе.
На мен приличаше, или пък аз на него. ...

Виждал ли си нежните блясъци,
обрисувани с четката на художника;
разкъсани сякаш от крясъци -
разярения глас на заложника?
Запази ли белите снимки? ...

***
снопчета слънце
през прозореца между етажите
ефирно лепнат баркод на следобеда
***

Къде отиде, обич моя?
Защо остави ме сама?
Да бъдем заедно, се моля,
да слеем във едно душа.
Устните ми нежни да изпиваш, ...

Защото те обичам искрено...
Мечтая на теб да помогна
и в дни като днешния
на теб да даря светлина.
От твоята горестна мъка ...

В мрака на чуждия град те преоткривам, в нощните светлини и спомените лишни...
В чуждите лица те съзирам, в сънищата и сълзите...
По улиците празни тебе търся, по улиците бродя и ридая...
Търся мъничка причина тебе да забравя и от сърцето си да те откъсна...
Всеки ден от тебе бягам и все с лицето ти ...

Тишина... със нея мрак...
Пустош... Мъка идват пак.
Прокрадват се в чисто битие
и сълза донасят те на моето лице.
Като скитник, като странник ням, ...

Песен на плачеща китара
долових в разгара на нощта!
Заглуши тишината,
загасна пламъчето на свещта!
Сълзи, докосващи тънките струни - ...

1
Насред черно пусто поле
войник лежеше ранен,
с туптящо в мъка сърце –
ще види ли утрешния ден. ...

Защо ли повярвах на твоите лъжи,
които всеки ден изричаше без жал?
Защо мислих за честни твоите очи,
а сърцето всъщност умираше в печал?
Другата през цялото време обичал си ...

Кленовете по Маарвег в Кьолн
винаги преплели следи от звуци,
като откровена отворена бленда,
която улавя като непрекъсната линия
стоповете на преминалите коли ...