Няма да моля
Няма да моля за капчица любов.
Тя трябва да е океан безбрежен,
красива да е като птичи зов,
като поглед необятен, нежен... ...

Отрова
Измий лицето си с мръсотия,
ще се почувстваш по-добре,
докато всичкото това не те нарани.
Ще открадна сънища... ...

ЕТЮД ВЪРХУ ЕДНО ПЪТУВАНЕ
В ОМАГЬОСАНОТО ЦАРСТВОТО НА КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ
ИЛИ...
БЯГСТВО В ЛОНОТО НА ЕСТЕСТВОТО
ПРОНИКНОВЕНИЯТА ...

Като жената си,
Родопа планина -
загадъчна и тайнствена.
Зоват ме върховете ти Персенк и Перелик
разстлали пред мен цветните поляни, ...

Като буря ме връхлитат мислите за теб,
играят си на домино в главата ми.
Ден след ден и нощ след нощ,
търся верен ход, как да подредя
едно до друго в любовта сърцата ни. ...

На самотата в късния й час
долитат отдалече насълзени думите -
намерили извора на горчивите сълзи.
Прегърбен старец дири
своите изгубени дни в контейнер за отпадъци. ...

Очите ти... са зелени и омайни...
в тях се потъва... и няма излизане...
опасно дълбоки... привличат безкрайно...
и трябва да мислиш... още на влизане...
Устните ти... топли са... и меки... ...

Лунни и звездичени
секунди
рисуват времето
с дъха си.
А все безвремие ми е ...

Ах, как искам да ти се случа,
със силата на всички урагани да те връхлетя!
Ах, в очите ти искра да видя - ще я заключа!
Имай търпение - ще дойда с любовта!
Ще видиш ти... макар и да не вярваш, ...

Бях забравила колко силно ме нараняваш, колко грубо газиш градината на чувствата ми, колко жлъч и сарказъм има в думите ти, колко злоба - в изстреляните напосоки куршуми. Как сега се събудих отново опарена от познатото стягане в областта на сърцето? Как приспах моя страж, който мъдро беше бронирал д ...

в памет на Светлозар Бозуров
Тази книжарница
е моят Ноев ковчег,
казва той,
тук ...

Човек
Тупти сърцето, глътка въздух,
пулсира във вените кръвта,
уверен, погледът е дързък,
че вяра победи страха. ...

Жената, от която се нуждая,
от мен нуждае се и тя.
Радва се, когато разпознае
в очите ми цвета на любовта.
Тя може да разказва звездни притчи ...

Не искам да знам дали си ме забравила,
не искам да знам и дали ще ме помниш.
Не искам да знам какво е било
и какво е могло да бъде.
Не искам да помня какъв съм бил, ...

От много време двамата живеят заедно, макар че през повечето време единият дреме и възприема света около тях смътно и като през мъгла. В редките моменти когато Той го вика на помощ, Той се отзовава, защото те са двама и са един. Тогава Светът идва на фокус с кристална яснота пред невероятно чувствит ...

Лошо ли е,
че те искам?...
Лошо ли е
ми кажи...
Единствено ти ...

Сърцето привикна да чува
на празни думи грозния вик.
Истината скъпо се купува -
забравихме нейния лик.
И май няма нищо в ума ми, ...

Не успях да ти кажа ,,довиждане''.
Изчезнах бързо, като синьо лято.
В косите ми белеят тъжни есени
останали на пътя без приятел.
Не ме търси във мрежите на вятъра. ...

Картина от макове в обков маргарити
на фона на сивкава пепел и дим
в интериора на стая хотелска са скрити
на една от стените срещу нощния скрин.
И чакат забравени, някакси тъжни... ...

„Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, и ...

Обичам да обичам... като малко дете
Обичам слънцето, живо, топло и усмихнато. Обичам лятото, свободно и безгрижно. Обичам и зимата, студена, мрачна и красива. Обичам снега, искрящ, бял и нежен. Обичам и студа, и вятъра обичам, свободен, силен, развяващ косите ми, минаващ между пръстите ми, препускащ ...

Беше тихо. А в празната и тъмна стая нямаше нищо, което да ми покаже, че съм още жива. Нямаше прозорци или врати. Не беше топло или студено, просто... неуютно. На каменния под бяха разпръснати отломки от огледало. Вдигнах една от тях, вгледах се, но не виждах нищо. Само мрак, гъст като въздуха в стр ...

###
Животът.
Какво, значи това?
Че ще живеем вечно.
Всеки умира, рано или късно. ...

По шепота се разпилях
във сивотата на небето.
Самотна в своя полет бях,
когато плачеше сърцето.
Събирах се, ала след миг ...

Ще се затварят листите на календари.
В мъглата - слънце ще възкръсва.
Ще прецъфтяват ябълки и дюли.
Ще те изпращам денем.
Ще те посрещам нощем. ...

СРЕДНОЩЕН ВЛАК
В среднощен влак
се срещаме пак,
като чужденци в бездушен мрак.
Ти отвръщаш глава, ...

Жената е съдба,
която времето ще помни,
в очите скрива тя тъга,
но помни вечно всяка болка.
Жената - изворна вода. ...

Пет къщички само -
хей там, сред звездите!
От камък изваяни!
От слънце умити!
Водата е букова - ...

Можеш ли?
Можеш ли да спреш дъжда,
когато той е във очите ми?
Можеш ли да върнеш любовта,
когато липсва във сърцето ми? ...

Почувства ли онзи шеметен миг?
Усети ли тръпка в сърцето?!
Написа ли после: Щастлив съм! -
тогава, когато заплака небето?!
Залюля ли мечтите си в люлка? ...

Плетката захванаха, заплетоха и изплетоха
баба Краска и баба Ана
Нашите дядовци са наперени, сербез,
не дават и с пръст да ги помръднеш.
Като че намазани са с ланшен петмез, ...

Не рови в океана на времето,
не търси във сърцето вина.
Изживей епизода на ценното
по сценарий на щедра съдба.
Отвори календара на утрото ...

Напоследък много съм търсена и ухажвана - все някой нещо ми предлага или ме кани някъде... В началото се ласкаех от толкова внимание, но вече взе да ми писва. Както си вървя спокойно, ми препречват пътя разни дистрибутори, рекламни, застрахователни и прочее агенти (дали пък нямам вид на балък?) и ми ...