Щом падне бавно вечерта,
започвам да редя салати.
Една дилема в моята глава...
със зеле или със домати?
"Кайсийката", умряла е от студ ...

Ще идвам в съня ти, щом вечер въздиша.
Нищо не казвай за мене!
На устните, нежно, целувка ще пиша,
а двама ще я четеме.
Биотоци ще бягат по светли крила. ...

- Всеки ден, всеки час и дори всеки миг е уникален и неповторим, затова трябва да подхождаме към тях като към такива - казва Гар Ван, отпива и поставя купичката с вино пред следващият в кръга.
- Ако си позволим дори към един единствен миг да подходим с безразличие, ще сме в опасност да ни стане нави ...

Непривично е свита душата,
лешояди-въпроси летят.
Ще се вдигне ли утре мъглата?
Как да стигна отвъдния бряг?
В очите на мрака се взирам ...

Вчера бе събота, днес е неделя.
Рано напуснах свойта постеля.
"Днеска на писане ще се отдам,
малко поезия ще си създам!"
Знам в планината чудна река - ...

Изплъзна им се слънцето. Търкулна
окръглена снага отвъд чардака.
Загаснала софра се стъква трудно.
Постилаш топлина. Раздигаш вятър...
Изтупана е хлебната й кожа. ...

Посветено на pavli
Стандартния отговор е – когато човек умре. Тогава душата „отлита” нагоре, известно време кръжи над трупа му и накрая отива при другите души – нейде си. Даже някои твърдят, че са измерили теглото на този последен дъх, средностатистически на глава от населението. Аз лично съм скепти ...

хубава си Герда
толкова хубава
като навиваш ръкавите на утрото
да не влизат в нощната тъга
и сипваш кафето ...

Планетатаааа...
Легални паразити,
финансови бандити,
Монополи безсрамни
на банкерите гладни, ...

Късат дните си...
Някой като по сценарий
ни нарежда как да заживеем,
дните после във хербарий
сбира ги - за тях копнеем!... ...

В очите ми пеперудено
се търкулваха дните.
С пеперудено-влажни криле
от полепнала лани мъгла.
Във очите ми пеперудено ...

В подмолите на собствена тюркоазена река,
складирам златни спомени и мъничко тъга.
Пътува мирис мускусен, помамен по вода
и търси в нощ безмаскена, пролетна луна.
Остава жив преживял в звездопад гибелта си, ...

Не искам да съм
Депресия!
По-добре Амнезия!
Да забравя побоя
след запоя ...

Ще позволиш ли да си поиграем,
както някога на майки и деца
и като твоя рожба да се сгуша
в шепнещите ти обятие, ръце?
Да бъдеш моето пристанище - ...

Скъпи, омръзна ми да си мислиш това за мен,
че си незаменим и този с мен сега е просто е играчка.
Не знаеш как живеех, за да те видя - ден за ден,
как дадох ти сърцето си, а ти го смачка...
Омръзна ми да ме гледаш с тази наивност, ...

Къщата беше пълна с чужди хора. Олга стоеше зад вратата, свита на кълбо и наблюдаваше страхливо суетнята около мъртвото тяло на майка си. Струваше й се странно и ужасно, че я премятаха като парцалена кукла в коритото с вода, цъкайки с език при всяка синина, която съглеждаха.
- Ако имаше брат, това н ...

Животът ми - недописана книга.
По страниците й разхвърлени мисли.
Четейки я, виждаш как бавно умират
всяка надежда и помисли чисти.
Началото й - объркано и разпиляно. ...

Искам да сме само ние
сред поляна от цветя,
мислите ти да събличам,
бавно, нежно да шептя...
Искам залеза да видим ...

Къде свършват мечтите
Стоях самотен под звездите,
загледан във далечна синева,
размишлявах аз за мечтите,
за тяхната вечна самота. ...

Кога си отива болката?
В свят, в който много от нас са страдали за поредната приключила връзка или несподелена любов, и където болката заема главната роля в нашия живот, беше интересно да се зачудя: ”Кога по дяволите забравяме и болката си отива?” Когато човек е влюбен и сърцето му е разбито, дали б ...

Приказка за Вярата
Отново се връщам! И отново все този рефрен!
Отново си казвам – жалко, отново е същото.
Значи не чакат ме, а може би чакат именно мен?
Убийте го! Ето го! Оня с венеца от тръни! Същия е! ...

Повика ме звукът й.
Със седем струни.
Пристъпих каменна.
Изтръпнала.
Уплашена. ...

ИМАМ ТЕ
Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева
Припев: Имам те, имам, стари приятелю!
Животът ми с теб е години без зима.
Може да го изгубя най-неочаквано, ...

Шега
Всичко беше шега,
дори когато мислехме, че сме сериозни.
Беше малък карнавал
с приказки и чудеса, ...

Китарата останала с три струни...
може би ненужна някак чувства се сега!
По грифа сякаш светят и три луни.
Подути пръстите по прагчетата ходят.
И мелодии тихи раждат се в душата на китарата понякога...

Една звезда угасна…
Мрак се спусна на небето,
студ скова сърцето.
Защо животът така ни изигра?
Защо онази черна, тъмна сянка ...

Един живот, една мечта,
един стремеж, една борба...
Една китара, плачеща в нощта,
една сълза от болка и тъга.
Изгарящ спомен за щастливи дни, ...

Мъжът е до прозореца. Мълчи.
А аз от час и нещо все говоря.
Мъжът е със очите на Дали
и целият е само коридори.
Мъжът е клетка, лудост, лабиринт. ...

Пожелание за обич
Аз искам да ви разкажа, но нямам думи,
които са способни да опишат това -
вълнението когато ме целува,
или когато гали моята коса... ...

МОМА БОГДАНКА
Расла мома Богданка
като цвете на полянка.
Тя за работа нехаела -
да се гизди само знаела. ...