РОМЕО И ЖУЛИЕТА
То беше преди толкова години,
разказва вятърът на пожълтелите листа.
От свада между родове, роднини
изгряла чиста любовта. ...

По залез е трудно да помниш дъха на зората,
денят щом загърби и тебе, и целия свят.
Когато нощта по ранената гръд на земята
приспива и сетния спомен за утринен хлад.
Накрая е трудно да искаш да помниш началото, ...

вече те има
прекрасност витална
наоколо тъмно е
в седеф изгорял
татуиращо пръскаш ...

Тъщата ми все се меси,
не я спират ключ, завеси.
Бре, отде е тоз късмет,
че на нея съм и зет?
Е, поне жената слуша, ...

Щастлива съм, че моя дом избрахте,
и свихте тука своето гнездо -
две гълъбчета всеки ден огласят
със песните си нашия балкон.
Със жълто пухче бяха те обвити, ...

Мракът настъпва стъпка по стъпка,
тъмнината обгръща света,
гарвани пеят последната си песен,
а човечеството пропада...
Труповете в гроба се обръщат зловещо, ...

С думите някак
стигаш до мен -
сякаш блясък
на лъскав сатен...
Ти си човек, ...

Седем месеца болка
Седем месеца откак те няма,
а болката в сърцето е все така голяма.
Мислех си помниш ли ме още
и мислиш ли за мене нощем. ...

Недей разкъсва тихите ми залези,
така спокойно е без теб.
Не разбуждай викове в сърцето ми.
Спри! И не мисли за мен!
Недей посягай към душата ми, ...

Здравей, Любов, без теб не мога.
Чист си като СВЕТЪЛ храм.
Ласкаеш. Опияняваш като дрога
и излизаш непокварен пак от там.
Да целуваш устните ми как умееш... ...

Срещу мен стои момиче
и през сълзи говори ми,
за момчето, което тя обича
и за отминалите дни...
Разказва ми как се влюбила ...

Съвсем случайно срещнах любовта си...
на едно паве, на тротоара...
Гледах, на очите си не вярвах,
сънувах ли?... Запалих си цигара...
В мечтите същата любов блестеше... ...

Отровни нощи. Тежки. Като гъби,
изсмукващи от здрача светлината.
Нагълтах доста мрак. Сега се чудя
дали изобщо ще прогледна някога.
Градът е мек. Горещ. И пластелинен. ...

Като нож изваден от кания!...
Като нож изваден от кания
уверен в себе си вървя!...
В живота не една стихия
съумях да укротя... ...

И ти си част от моя свят сега.
Навлезе в него,
за да го обагриш
с(ъс) четка,
набраздена в светлина... ...

Посветено на vanesa_crazy
Родила съм се в твоите очи -
не можеш да отричаш очевидното.
Когато ме поглеждаш и мълчиш,
до болка в мен подсилваш любопитството. ...

Мълчание във въздуха се носи,
в сърцата нещо се разчупи,
не сме предишните актьори,
живеем вече с нашите роли.
Научихме се на преструвка, ...

Убийството на червената рокля…
Застанала пред теб с ухание на рози,
фина, нежна… с онази червена рокля…
Изпила няколко чаши “щастливи дози”,
Красива само... за теб… ...

СРЕДНОЩНО
Присядам на ръба на своето безсъние.
В косата ми нощта заплита черни пръсти.
И Месецът се скри... Кога ще се разсъмне?
Дали деня ще може отровата да пръсне?! ...

1. Буря в чаша морска вода
Сякаш Дяволът отвори онази нощ очите ми. След толкова нощи на непробуден и дълбок сън, отворих очи, стреснато и необяснимо точно тогава. А може би ако се бе случило коя да е от онези летни нощи на морето, пак щях да разбера горчивата истина за собствения си брак. И по-точн ...

Te vas
Será verdad mi amor
Me has dicho que te vas
Que todo aquel amor por mi
En ti no existe mas ...

Σ' αγαπάω όσο ποτέ
Ήρθες τη στιγμή που το μυαλό μου γύριζε σε σένα
τα 'λεγα ξανά στον εαυτό μου τα 'βαζα με μένα
σ' άφησα να φύγεις κι έγινα σαν ήλιος που 'χει δύσει
κι ήρθες πάλι απόψε πλάι μου κι όλα τα 'χεις σβήσει ...

Warum fühlt du sich so leer an,
wenn du mit mir sprichst?
Warum fühlt du sich so leer an,
wenn du bei mir bist?
warum fühlt du sich so schwer an, ...

Изгубени в Рая ли? Че може ли човек да се загуби в Рая? Като отбележим, че не вярвам в него и все пак, дали може? Дали можем да се изгубим някъде там, из чудните дебри на безкрайното щастие? Или някъде отвъд? Дали и щастието си няма граница и прекрачим ли я, отиваме в небитието? А?
Дали всъщност мож ...

Аз ли трябва да…
Аз ли трябва да бъда сянка?…
Аз ли трябва да срадам за чуждите грешки?…
Аз ли трябва да обичам истински?…
Аз ли искам твърде много от хората или те от мене??? ...

>>>
Стига!
Спри!
Овъгли ми душата.
Ако бягаш, върви ...

Пясъка така студен е,
луната силно свети.
Морето тихо чува се в тишината,
а аз стоя сама, вгледала се поредната падаща звезда!
Наслаждавам се на тишината до мига, ...

Последният трамвай в нощта се вряза
и грозно впи ръждивите си зъби
в лицето й. Студени от омраза
седалки сто, като отровни гъби
в душата ми проникват и поникват. ...

Ако някой ден тръгна
и не се обърна назад,
ако ти тръгнеш в друга посока
и не се върнеш вече,
дали времето ще спре ...

Дано щастлив си в своя свят далечен.
Аз със спомена за тебе ще остана.
Но споменът за теб ще бъде вечен
и вечна ще е всяка моя рана...
В ръцете ти насън тихо ще заспивам, ...

Нежна музика във мен звучи.
Оглеждам се отново, но къде си ти?
Тъжен спомен в мен навява.
В стаята сме аз и две разплакани очи.
Беше ми опора и любов. ...

Such a perfect day
„Добро утро, пиянице" - зове Нада Топджагич, будейки ме в 07:05 сутринта, като апотеоз на поредната ми постапокалиптична, изпълнена с мирис на спарен въздух и цигари, разбити илюзии и пропилени възможности, вечер. Още една загубена вечер, белязана от безмислените бъртвежи на едни ...