Знойна песен
с дъх на морно лято.
Парещ вятър,
обладал земята.
Тайнствен шепот, ...

Нима красотата е всичко?
Нима е нужно да си като от корица на списание?
Нима така ще ме обичат?!
Или пък ще изчезне моето страдание...
Ела, готова съм. Виж колко съм красива. ...

Слънчогледи
Слънчогледи печални, чела наклонили,
не тъгувайте в залеза тих,
че денят ви напуска, смутен си отива,
в бездихание поглед склонил! ...

Тя е друга - безропотна, тиха,
тя е сладка, но пак си горчи,
нежно пепелна, тънко прикрита,
тя е цвете, но не цъфти.
Тя е нова, измамна и медена - ...

Дали това си ти?...
Ухаеш ми на рози и на сладко
като във оня миг от пролетта -
сега си мъж - сега си татко
и носиш свойта дъщеря!... ...

Самотен аз седя на брега,
самотен за мен е света.
Изпълнен с толкова болка, тъга,
желания и трепети за любовта.
Мечти, надежди, планове и желания ...

И има птици с отрязани криле...
Над облаците пак са облаци, но те не знаят.
И глухите улички по навик мълчат,
но чуват плача на бездомните...
И когато всичко е тъмно... ...

Дейвид Морис беше безкрайно свенлив. Никога не би заговорил някоя по-привлекателна жена; общуването с хора изобщо не му се отдаваше. Беше скромен, сив и безличен човечец, с посивяла, оредяваща коса, носещ измачкан тъмносин костюм и захабена вратовръзка - такива като него имаше из цяла Америка.
Споре ...

Само ти ми остана, луна,
но и ти си отиваш полека,
аз опитвам след теб да вървя,
но високо е твойта пътека.
Само ти ми остана, луна, ...

Скрих от теб
Аз скрих от теб оназ сълза
и опустелия, изпълнен с болка поглед
и мига безумен, който спря
във тишината с твойто "Сбогом!" ...

Пътувал ли си някога до изгревите на света
с най-ярка светлина, в неговата топла далнина?
Пътувал и изкачвал ли си стълба от екстаз,
с духовна сила влизал ли си в границата на "не аз"?
Премахна ли вълнение, тревога и дори възторг, ...

"Послушай ме, майко"
Послушай ме, майко, разбери ме
и чуй за това, което мъчи ме.
Едничък на сърце, майко, той ми е,
но няма го и сърце болно е. ...

Годината е 1945. Краят на Втората световна война. Ясно е кои са победителите, ясни са и губещите. Хората желаят мир и справедливост и в края на войната тези два бляна изглеждат постижими. Много скоро обаче тези илюзии са смазани. Победителите започват да изнасят революции, да делят сфери на влияние ...

Като отроче на дъжда -
валя.
И как тъй
все по нощите се случва?
В небесна кошница ...

Тъгата ме е завладяла
без твоето присъствие
и липсата ти ме навява
на размисли за нашето бъдеще.
Чувствам в себе си промяна. ...

Откровено от сърцето, искам да призная толкова неща!
Искам да обичам, не искам никога да съм сама!
Искам да се боря в трудности и пак да побеждавам,
да съм силна, смела, борбена, но и добра.
Не искам да причинявам болка, не искам никой заради мен да страда, ...

Там, където две слънца се срещат, едното винаги умира.
От малкия параклис се чуваше тихата молитва на местния свещеник. Софи, с вече леко прошарена коса и постепенно залязваща красота, стоеше свита пред Божия образ и се молеше за спасението на съпруга си. Алфред не искаше да се молят пред него, не ж ...

Била съм винаги такава... бързаща нанякъде,
несигурна, и нелогична - а ти ме питаш, обяснявам...
Не съм била никога една-единствена... мечтата-муза,
вдъхновяваща, и предразполагаща - а ти ме изкушаваш, непохватно...
Била съм грозничко дете, което си играе сам-само - а ти ревнуваш от живота... ...

Какво направи
Намери ме в оня ъгъл свряна,
покрита с прах, забравена от всички.
Помилва ме с ръка разколебана,
обгърна ме с мили думички. ...

Ти помниш ли последната ни среща?
Бе лято и ухаеха липи.
Тогава ти се спря и рече...
Излишно е да се залъгваме, нали?
Обичах те, но друга аз обичам... ...

Чукчи в България или Автобиографично
Днес ми се налага да пиша от първо лице. Имам нужда от юридическа и психотерапевтична консултация. Хората имат проблем с идентификация на личността ми. Аз самата имам нужда от такава.
Бекграундът на този проблем се оформи преди няколко години от една жена с много ...

Долетяла от лунен лъч,
изгубена в мечти и желания…
Очите й приказно злато изковано,
Тя – носеща послания.
Замечтани очите й показват, ...

Живях добре. Почти като невидима.
Разграждах самотата си. До вчера.
Във нормите на миналото - примерна.
Такава бях... Докато те намеря.
Живях добре. Почти като по книга. ...

Писмото
Петър стоеше в центъра на малката стая, държеше ръце в джобовете си и се опитваше да изглежда спокоен. Очите му излъчваха огромна тъга и решителност - и двете неприсъщи за него. Последните няколко дни бяха ужасни. Това, в което вярваше, това, което търсеше, и за което мечтаеше, се стопяваше ...

Недей да страдаш,
моля те, любов!
Така ти мене нараняваш.
В очите ти прочитам нежен зов,
със който днес сърцето ми пленяваш. ...

Искам те, макар и за последно.
Да те прегърна, макар и на раздяла,
горещите ти устни пак да вкуся,
макар сърцето ми от болка да изгаря.
Искам те, макар така далечен, ...

Сляпа съм в своето незнание
и пропадам много по пътя на надеждата,
като жена, полудяла от нечие признание,
като кораб, издул платна насред безбрежието...
И трудно в тайните пристъпям, ...

Сън.
Ти си като сън.
Като русалките в морето -
никога няма да се превърнат в реалност.
Като сирените магьосници на морето - ...

Андрей стоеше от няколко минути долу на стълбите и тихо я наблюдаваше. Нямаше намерение да го прави, но когато я видя как съсредоточено работи, реши да я погледа малко отдалеч. Вършеше всичко бързо и умело, и явно много добре знаеше какво прави... Тъкмо беше решил да отиде при нея, когато я забеляза ...

И отново, ден след ден,
душата ми плаче,
поглеждайки към мойте мечти,
мечти за моя си свят.
Зад прозрачните стени, ...

Две чаши, пресушени от вино,
догарящ фитил на свещта,
задъхан миг, любовно вълнение,
отключен порив... и вик. Тишина.
Изтръпнали устни, позатихващи вени, ...

Юни
Нощ прохладна и зелена,
синьотръпна, спотаена...
Зрее младата луна -
недолюбена жена, ...

Да полетиш към спомена от раните,
понесени през миналото щастие,
това е истината - всеки брани я,
но казва - търсенето малко е.
Обичаме да спорим със студеното, ...

Сънувах те снощи.
Беше до мен.
Говореше мило,
както преди.
Така е самотно. ...

Луна и звезди
Звезда запитала Луната:
„Ти, светило в небесата,
явно имаш своя тайна,
за да бъдеш тъй безкрайна. ...

Когато дойде време
и реката от емоции в живота ти прелее,
когато няма нищичко достойно да е бреме
и виждаш господ как се смее,
тогава разкопчай сърцето си и виж ...

Върви си щом ти стана тясно
душата ти да обитавам
щом всеки ден ти е еднакъв
като във филм с един участник
в река се къпеш все си жаден ...

Сърп от луна
рисува
по гърба на нощта
с нежност
малки ...