>>> студена река
>>> в морето се вля
>>> избягаха малките рибки
>>> а мидата
>>> залости здраво врата ...

Малка моя, и топла, и сънена...
Над постелята кротко ръцете ти спят.
Косо гледа ме мрачно разсъмване -
как не искам да ставам, да почва денят.
Аз наум ли те имам, в ръцете ли, ...

> Смачкан охлюв
>
> вместо надгробен камък
>
> за малкото дете.

За теб сърцето ми тупти,
за теб жадуват моите очи!
За теб, за твоята усмивка нежна,
за теб и твоята кожа снежна!
Ти си в мислите ми ден и нощ, ...

Какво от туй, че закъсняхме
и малко повече ще ни боли,
нали в очите си видяхме
безброй от обич истини!
Какво от туй, че днес си с нея, ...

Не мога да съм безразлична
към мечтите.
Сънувам ги, понякога плета
дантела пъстра, чудна броеница
от обич нежна и тъга... ...

Защо да се преструваме,
че с каруца
по-удобно ще пътуваме?
Ако има възможност
със самолет да се возим, ...

Няма те, но аз те чакам. И даже да не дойдеш,
ще съм тук. За теб вратата винаги ще е отключена
и няма да сменя ключалката за друг. Ела, дори да
заболи. Без тебе страдам повече, повярвай!
Недей да съдиш по смеха ми колко съм щастлива, ...

Ако
Бях
Велик магьосник
Гладни
Дечица ...

***
Убодох се във твоите очи.
И ме заболя!
И дълго плаках,
без някой да ме утеши. ...

След дъгата
Нека тръгнем ние с теб,
далеч от самотата
да вървим далеч, далеч!
Сплели длани, ...

Докато бяха заедно, ДАниел не преставаше да мисли за онази нейна любов, която изпитва към предишния си приятел. Нещо го караше да се страхува, понеже макар тя да му каза, че се съмнява, че заминаването й е предлог, заради който той не й говори, Дан не проумяваше как той ще иска да забрави такова кра ...

Ще дойда във минутите, които
крадеш, когато искаш да заспиш.
Ще те целуна, даже без да питам.
Поне веднъж ще искам да мълчиш.
Поне веднъж ще искам да те имам - ...

Ела!
Галена от морския бриз... Край кораба стар...
Нежна, със седефени устни...
Поглед отправям все към онзи фар,
с надежда от там някой да дойде... ...

Ах,ето ни отново, сякаш нищо не е било...
Нищо не се е променило... Защо?
Отново заедно...
отново с Теб...
Веднъж се появи и завинаги остана... ...

... Отново...
Познах те сред хиляди други.
Усетих в душата си зов.
Поиска тя пак да се влюби
в човека, потърсил любов! ...

Душата ми ранена е и страда,
от болка всичко в мен гори,
нима заслужила съм таз награда -
пренебрежението твое да ме следи!
Утро е! Навън е тихо и спокойно, ...

Мързелът - това е звяр невързан,
зад дерето той на хълма се присмива,
пропаста е малка, плитка - но побързай,
тя с вода се пълни и река потича,
после дива...

- Пак ли я зяпаш?
Седеше вътре в ресторанта с приятеля си и отново беше вперил поглед в гърба ú.
- Нали ги беше отказал? - Николай посочи с поглед запалената цигара в ръката му.
- Аха... - и кимна утвърдително с глава.
Приятелят му го погледна учудено: ...

Аз не вярвам във сивата вечер,
неприлично съблякла звездите си
и не галя сърдития вятър,
разпилял непокорно луните ми.
Аз не чувам измамните писъци, ...

Ти бе на нея -
а аз вървях встрани,
но исках с тебе да се слея,
да присъствам в твойте дни.
И някакво превличане омайно ...

От младостта си радости не взех.
Превърнах се в сянка.
По пътищата хиляди поех,
без слънце да дочакам.
Сърцето си в затвор зазидах. ...

Подлудяваш ме! Кажи какво направих, че така ме наказваш... влюбих се точно в теб... точно в най-неподходящия.
Хората биха нарекли всичко това „несподелена любов"... а аз го наричам просто тъга...
Видя ли те с нея, полудявам. Изглеждате толкова... толкова щастливи... за разлика от мен... сега сърцето ...

>>> мекото в косите
>>> подпалва със лед
>>> топлите мисли
>>> разлага на прах
>>> устните дъхави ...

Есенни звезди.
Гледам и не ги виждам -
мъгла между нас.
Навъсен облак -
ту заплаче, ту пък спре. ...

бяхме сме ще бъдем
във безкрайния поток
на живота чуден...
... вечност слива ни със Бог...

Когато заплача
Когато заплача,
аз мисля за България!
Сини нощи, нестинарски танци...
Майчини сълзи, ...

посветено на Болката
Като диря от горено, като бръчка
между двете ни очи се гнезди Тягост.
Хрипат кухо дробовете – стари съчки...
Прекроени сме. Очите ни са слаби – ...

ИЗБОРЪТ
Сизиф или Икар?
Мъдрост или безразсъдство?
Хаос или съвършенство?
Дяволът или ангелът? ...

Баба Меца
Баба Меца отзарана
рано-рано стана...
и из цялата горица
се разходи кат царица... ...

М ъ л н и я
хладен летен стон
гали спомен за любов
първи взор без дъх
ЧАР. 20.06.08

No brain. No pain.
Не зная как
възпроизвеждат се плазмодии.
Не ме интересува.
Ала зная как ...

Тя е чистото и искреното,
а аз - изгарящата страст
и предразсъдъци измислени
убиват всичко между нас.
Тя е горда и невинна, ...

Нощта, в която
събличам те бавно
и нежно разтварям с ръце
косите, свенливо прикрили гърдите
и твоето нежно лице. ...

Вълните, пенещи се в пясъчния бряг,
оставяха по него си следите,
а двамата пред къщния си праг
си спомняха от детството мечтите.
И гледаха морето замечтани, ...

Мистерия
Когато застана на ръба на скалата, си помисли, че това е краят... Краят на пътя, след който няма изход наникъде. Съзнанието й не търпеше възражения - изпитваше онази сигурност в доводите си, че не позволяваше коментар дори на себе си. Нейното все още живо съзнание... За какво ли й беше? Кат ...

Надалече от мене вървете
и, моля ви, сам-самичък ме оставете.
Получих вече добър урок,
любовта ми бе за вас порок.
И принуден бях да замълча, ...