Всеки божи ден
приемам тази доза.
Тя ме избира!

Силата на времето е в бремето.
Бавно и полека те товари.
Възрастта видоизменя скелета
и не можеш да вървиш изправен.
А преди вървеше пълен с гордост. ...

Под дъжда е тихо и самотно...
Но защо?
Защо случи се така?
Питам се сама
и навява ме тъга. ...

Намигна ми небето ведро,
усмихна ми се чист - денят.
Почувствах се новородена,
окъпана във светлина...
Прегърна ме добрият вятър - ...

Щастието е гримирана жена!
В нощта добре изглежда отдалече...
Но погледнеш ли на дневна светлина,
едва ли, ще ти се понрави вече...
Не го търси с очите заслепени! ...

>> Колко пъти трябва
>>
>> с влажен допир в зори
>>
>> сълзите да удавят ...

Не искам да съм робиня!
- Вече не си.
Не искам да съм слугиня!
- Светлината търси!
Помоли се във мрака ...

РАЗДЯЛА - 2
Ти си тръгваш, вече е утро
и се вдига вечерният мрак.
Гаснат звездите в простора далечен
и бавно потегля последният влак. ...

ШУМНИ ПРИЛИВИ!
ПОТЪВАЩИ ЛЕДЕНИ БЛОКОВЕ!
СЪМВА СЕ...
АКТЬОРИТЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ
СЪС РОЛИТЕ! ...

Нека бъде тихо. Нека само за една нощ бъда най-самотният човек на света. Само вятърът да се отбива от време на време. Че ако никога повече не дойде, кой ще носи смисъла на живота ми? И хаотичните мисли? Кой ще чупи прозорците от дъга на празните стаи в ума ми?
Само изсъхнали листа.
Скъсано мече. Счу ...

> Две зелени очи ме гледат...
> Две големи, загадъчни, хипнотизиращи очи...
> Те са като океан -
> могат да те убият,
> ...

"Нещастник, Нещастник" - крещи един глас вътре в
мен. Затова, че съм отново сам, че за мен отново
няма надежда. Имам чуството, че ще съм винаги
сам. Защо ли? Защото изгубих нещо истиско - моята
истиска любов. Убих я, аз я убих с моята ужасна ...

Искаш да простя
и аз бих искала това,
но силно ме заболя
от твоята лъжа.
Искаш да простя, ...

Жена
За теб любовта е не просто увлечение.
Призвание за теб е любовта.
Че докато за мен е вдъхновение,
за тебе тя превърнала се е в съдба. ...

Старецът Бък
Години се нижат,
броеници безчет,
пролет... снегове,
и живот не лек... ...

Не ме буди, слънчице! Аз не искам да те виждам вече сутрин. Иди и него събуди. Сега той има нужда от светлината. Не ме топли, слънчице! Аз вече не искам да ми бъде топло. Иди и него ти стопли. Сега той има нужда от топлината. Недей да светиш, слънчице! Напразно е, безсмислено дори... Този, който тря ...

* * *
Разкъса ризата животът ми,
размаха своя зъл камшик
и изплющя със него грохотно,
звукът му сля се с моя вик... ...

Хората гледали слабото момче със смешни криле, направени от кокоши пера и дърво. Момчето стояло близо до ръба на скалата и гледало надолу към синьото езеро.
- Няма ли да скачаш вече? - казал един нетърпелив зрител. Другите се засмели. Момчето нямало да скочи от скалата. Такъв бил планът му в началот ...

Аз нямам съпернички. Аз съм различна –
обичам не с плът, а с душа.
Летя или плувам, или просто тичам,
стени и прегради руша.
За нищо не питам и нищо не искам. ...

"Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно."
Двете думи в писмото са страшни -
те "не чакай" нашепват ми, но
аз не чакам, очаква те Щастието... ...

Някога ще срещаш погледа ми,
някога ще зърваш ти сълза и две,
а някога дори ще мерваш образа си,
отразен във тяхното море.
Може да се спъваш в сянката ми, ...

Черно и бяло - два странни цвята,
един с друг според интереса прикриваме.
Затова, може би, в душата
през цялото време властва сивият.

Някой... през пролетта
Някой ми прошепна: "Пролет е дошла!"
Някой ме помилва с пеперудена ръка,
някой ме целуна с дъх на роса,
някой се усмихна в утрото ми като синева! ...

Приседнал на една високата скала и с празен поглед, блуждаещ към пълната луна, скръбта не го напускаше. Обвиняваше себе си за всичко. Но какво друго му оставаше... най-жестоката и изгаряща болка, която можеше да изпита един родител... един баща е болката от загубата на своята рожба.
Обвиняваше се, ч ...

Хубавите неща бързо се забравят,
някъде в миналото там остават.
Даваш всичко от своето същество,
за да получиш поне мъничко добро.
Но за теб нищо не остава, ...

Беше малко пространство.
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки. ...

Зарастличе раззелени
поляната
на пролетните трепети.
Разсъмнаха
в очите ми петли. ...

Хладна вечер, ветровита нощ, мъгли,
природата вещае зло.
Небето - океан, звездите - котешки следи,
луната - счупено стъкло.
И те видяха лудото ми бягство ...

Плачете. Безхарактерно ревете, прегръщайки се една друга. И обвинявате мен за сълзите си. Толкова сте скучни! Толкова слаби и съвършено еднакви. Плачете. И твърдите, че аз съм причината. Проклинате мен и неразбираемите ми думи. Проклинате невероятния ми късмет и още по-невероятното ми равнодушие към ...

Приятелю, прости ми!
Прости ми грешките безбройни.
Знам, правил си го много пъти,
знам, че те боли, но прости ми
… моля те, прости! ...

Не мислех, че отново ще се върна към това отново… поне не скоро. И ето ме и мен… сама… дори не знам как да продължа…
Чувствам се… оф… даже не ми идват точните думи, за да опиша как се чувствам! Измина много време, по дяволите, адски много време, откакто те загубих. И кълна се, не е минало дори и ден ...

Давя се.
Потъвам.
Пред себе си виждам само размазани образи...
Потъвам така бързо... Боря се, крещя... Но никой не забелязва.
Потъвам. Сама съм. Във водата няма никой освен мен, ...

Къде изчезнаха минутите
между сега и преди после?
Стрелките със нахална сигурност
напред политат безкомпромисно.
Изгубих част от себе си във час, ...

Искам го!
Щастието ме докосва леко
и открадва и последния ми поглед с тъга.
Измъчената болка онемява...
Редят се един подир друг ...