Очакването е велико,
то носи своя сладък чар,
то предвещава и обича,
то иска, вярва и е дар.
Очаквайки, ти си щастлив, ...

Зората докосва ме нежно с устни топли.
Разстила златисто-пурпурните си лъчи.
Заслушана в моите ридания и вопли,
тъгува с мен, безропотно мълчи.
И спуска се мрак, зората тъжи, ...

Привечер... дъждът вали... порой,
боли те нещо, гневно стискаш зъби,
а аз мълча от обвинения безброй,
не може да почине съвестта ми.
Студено е... самотен си... тъга ...

*Тайно рандеву*
Затварям очи,
не мисля за нищо.
Заспивам.
Сивите клетки ...

Помолих вятъра да дойде
и нежно да ме приюти.
Да тръпна в ласките му знойни
и тъна в шепота му тих...
Дъжда помолих да се върне - ...

Кариера
(безглаголно)
„Градина. Пролет. Май. Цветя.
Скамейка. Шепот сладък...”
Тома Измирлиев ...

Спри
Спри за миг до гроба,
до гроба на наивната мечта,
отключи вратата на затвора,
затвора на детската душа. ...

> Затварям очи... Изморен... Слаб... С отнети от съня сили... Заспивам, отдавайки се на Съня. Той ме прегръща в ледено студените си ръце. Заспивам, изкарвайки от съзнанието си всичко... Всичко, което съм сторил е вече минало. Мястото, в което се озовавам, е празно, тихо, тънещо в тъмнина, лед и тиши ...

Дъждовна импресия
Камелия Мирчева
Като ранено животно цяла нощ дъждът плака пред прозореца й.
Вятърът свиреше безпощадно.
Валеше, валеше, валеше... ...

Не ме затваряй в рамката на празник.
Не съм жена за обич - само ден.
Навлезна ли в душата ти... Моли се.
ще бъде празник всеки миг блажен.
Не ми поднасяй лъскави пакети. ...

Когато цъфна слънчогледът,
забрави за безмилостните дни
и пак усмихна се, погледно ведро
на новороденото реакциите подобри.
Целуна утрото, прегърна тя зората ...

Създадох сам
въздушни кули...
и
сам...
ги разруших... ...

***
Пристанах на светлинното стълкновение между небето и земята, притискайки свежото многообразие от цветните ухания на птичите трели, разбудили нощта. Не мога да ги преодолея. Някъде в далечината времето твори съпреживяна носталгия. Усещам я с преситеното си съзнание и окрилено се вливам в потока з ...

Обикнах те,
мой собствен вик!
Изпивах с теб
докрай нощта!
Пренесох мен ...

мълчалива целувка
Абдулрахман Акра
-----------------------
сребърна плочка
създадена от бога ...

Когато си близо до реката,
заслушай се в нейния шепот,
тя ще оплаква жената,
която си оставил.
Когато се доближиш до сивите скали ...

Ела ми като дъжд след сухо лято –
(ще бъде най-красивият ми ден).
Като тревата и като земята,
ще те поема да попиеш в мен.
Ела ми като скитащия вятър ...

Къде отиваш?
Къде отиваш, когато всичко си отива?
Къде опора търсиш в този свят?
Истината за теб е ясна.
Живея, вярвам и умирам ей така... ...

Глава 1
Слепите същества
Безликото сляпо същество се размърда. Братята му спяха. Съществото стана и излезе от стаята.
Усещаше слънцето, което напичаше кожата му. Усещаше тревата под босите си крака и чуваше шума на дърветата. Но не можеше да види нищо от това. Нямаше очи. Нито той, нито братята му.
...

Изрових те
отнякъде
съвсем чист
с полуизмислени
от мен добродетели. ...

Спя сега
и теб сънувам.
Ти нежно с
устни ме докосваш.
И пак разтапяш ...

Погледна необятното небе
една душа, отровена от мисли,
оплака после, с болка на дете,
крилата си, забравили да литнат.
Къде ли беше земният й път? ...

Непознати
До вчера бяхме непознати
Дори не знаехме дали съществуваме
А ето - днес сме приятели
И как така се питам аз ...

В живота си падах безброй пъти...
В живота си изправях се, изтривах пепелта...
В животи си аз болката преглъщах,
изплаках хиляди сълзи...
В живота си аз любовта опитах... ...

Виж огъня,
колко красиво догаря
за последно в своето уединение.
Усети ме както никога преди,
послушай ме, търси спасение. ...

Бягане на къси разстояния,
бягане на 200 метра...
бягане по пулса на кръвта ми...
бягане по моята надежда.
Я се спри. ...

Всеки път, когато минавам по позната алея,
аз виждам как със теб играехме на воля.
Всеки път, когато минавам покрай нашето място,
аз си спомням как се смеехме безспир и тъга.
Минавайки край родното ми училище, ...

От дни с китайска капка в мен дълбаеш...
До дъното на порции ме ровиш...
На бавна смърт от лудост с мен играеш...
А след това да ти простя ме молиш...
С един куршум да беше ме очистил... ...

Друг
Друг сърцето ти владее.
Друг владее ти ума.
Друг те кара да мечтаеш.
Друг те кара да копнееш. ...

Разпокъсвани спомени – вятърни,
Секунди, минути топят...
Тайфун създават във мене
и всичко, току-що родено,
посърва... Тайфунът вилнее... ...

Пътят на моята кръв
през твоите вени минава.
И бясно тече по начин такъв,
че всеки страх унищожава.
Този път - пак вървя по него. ...

Michael Bolton - How Am I Supposed To Live Without You
I could hardly believe it
When I heard the news today
I had to come and get it straight from you
They said you were leavin' ...

WHITESNAKE
“Still Of The Night”
“В нощната тишина”
В нощната тишина
чувам как вие вълкът, мила, ...

Поредният сезон пред американското посолство отмина. Поне за мен. Мисля, че вече си проправих собствена пътечка, след като две години придружавам приятели и познати до заветното „Да" за Съединените американски щати. И много обичат да ме питат защо и аз не се пробвам... ставам ли или не за страната н ...

С пръстен
беляза ме -
не за себе си,
с пръстен за птица
беляза ме - ...

Изгубих те, преди да те намеря,
на себе си ли трябва да простя...
Да, зная, ти ще бъдеш там, на кея,
с последната прииждаща вълна.
И точно там, където спи прибоят, ...

Често ме рисуваш
като спомен,
като дъх
и песен
в този свят безкраен, ...

Ученическа любов
Улицата бе по-тиха и някак странно самотна - по-различна от друг път. Нямаше минувачи.
Единствено по нея можеше да се види крехката висока и стройна фигура на Ина.
Младото момиче току-що беше преживяло драматична любовна история с приятеля си.
Ина бе лудо влюбена в Цветислав. Като в ...