Нощта плаче със моите очи -
плаче безутешно
и не може да заспи,
и боли,
боли ...

В мига, в който съм напълно покорен,
трудно е да изразя с обикновени думи
това, което чувствам всеки земен ден -
хармония така прекрасна, сътворена помежду ни.
Ти - градивна част от вечната наслада, ...

ВЕЧНОСТ
Да бъдеш вечна - храм ще ти направя.
Пред него ще засея аз цветя.
От мойта обич ще издигна кула
и символ ще е тя на любовта. ...

Запомни този миг, този шеметен час!
Запомни тази вечер прохладна.
Запомни и звездите, изгрели за нас.
И безумната, тръпнеща радост
да си с другия, слети в единен екстаз, ...

Защо дойде,
когато исках сама да бъда,
скрита във умората на своя ден?
Можеш ли с ръце да ме обвиеш
и да събудиш чувствата у мен? ...

Довява вятър твойте думи,
тревата пак за теб шепти...
Поела по небесни друми,
при нас се връщаш често ти.
Ефирно - лека и трептяща, ...

Няколко стръкчета трева
отричат се обичайки тъгата.
Тъжно е.
Живо е.
Но нищо от това ...

Вятърът си играеше с малките бели облачета и танцуваха заедно под наблюдението на топлото слънце, което пръскаше радостно лъчите си надлъж и нашир. Чайки кръжаха из небето над плажа, дебнейки да намерят подходящо местенце. Морето беше спокойно и приветливо. Музика се носеше из въздуха, както и ухани ...

Луната се е свила в розово
и влюбено посипва ни със блясък,
вълшебно ми е, вятъра докосвам -
нали в косите ти е спрял.
Ухаеш ми на пролет тази вечер, ...

Проглушава дълго мълчание,
от тежестта на липсата боли.
Дере отвътре остро стенание.
Пиесата е недописана. Нали?
Заличени са прежните пътеки, ...

Звезди в нощната забрава сияят за нас, но защо ли аз пак съм тъжна. Нещо ме разяжда отвътре и мира не ми дава. Поглеждам към тебе, а ти сияеш от радост. Как да прекъсна този кратък миг? Не бих могла да извърша този грях. Но това чувство пак ме смущава и кара ме от тебе да избягам, в нощта да скрия с ...

Неочаквано...
Той получи покана за бал с маски.
Яви се истински.
Никой не го позна...
*** ...

Едно красиво, нежно цвете подаде главичка и се огледа любопитно. Наоколо беше толкова прекрасно! Топли слънчеви лъчи погалиха многоцветните му листенца и то засия! Хубав беше светът! С появата на цветето той стана още по-хубав и добър. Цветето ликуваше! Минаваха хора и му се радваха. Радваше се и то ...

Виждам твоя почерк и сега...
всичко е така, както го остави.
Ти никога не си вярвал,
че разтоянието е граница,
но знаеш ли, Скъпи, и аз не го вярвам. ...

Обичам нетрайността на нещата.
Тяхната ефирност и ранимост...
Днес съм тук, а утре ме няма -
великата шега на Природата.
Пада прах, неусетно почти ...

В очите си заключваш себе си,
за натрапници дистанция болезнена.
Не се опитвам в теб да влезна,
защо ли ми е дневник с понеделници.
Да се огледам ли отново любопитно ...

- Хайде, покажи се...
Мълчание. Тягост, страх... Нещо мърда там в храста. Чакам. Но става все по-тъмно и страшно! За миг нещо се подава и пак се скрива... Да го гониш ли, да го викаш ли... Върви се чуди.
Тъмно е. Небето покрито сякаш с безценни диаманти, като ангелски очички, играещи на криеница, до ...

Казват, че всичко е преходно -
страсти, възторзи, сълзи.
Първа не съм, ни последната.
„С времето ще преболи!”
Има ли сигурност някаква ...

С обич! (на приятелите ми от Долно Сахране)
Приятелю, не ме оставяй!
За теб се моля!
Ти не ме забравяй!
Братко мой, ...

Съзерцавам тихото на природата. От време на време вик прорязва спокойната летаргия на случващото се. Толкова е привикнала с естествените си нужди, че раждането на един човек не разклаща по никакъв начин естествения й ход към еволюцията. Ние, обаче, в желанието си да се обезсмъртим, тръбим в тишината ...

Глава 18 - Черният меч
Поредната стрела изсвистя във въздуха. Поредният орк се строполи мъртъв на студената гола земя. Грозната воняща купчина от трупове вече наброяваше около стотина мъртви орка. Планините наистина гъмжаха с кръвожадни глуповати орки, които само чакаха да бъдат убити от някой пътеш ...

Ха, ха, ха! Да пиша!
Всеки ден по ред,
всеки ден с поправка!
Радойралински съвет.
В поезията да се ровя, ...

* * *
(Из цикъла притчи)
Мъдростта е... "просто нещо"
Един човек вървял в полята,
вървял напред, незнайно накъде ...

Тревожим се и мислим постоянно
за някакво си бъдеще след време.
Но искрено опитахме ли да обичаме,
присвити под житейското си бреме?
Ковчегът се нуждае от прозорци ...

>>> виновна ли съм
>>> че обичам
>>> и твоя глас
>>> усмивка
>>> поглед ...

С ножа отрязвам кичур коса
и я завивам във розово листче.
А навън е вече огряла луна
и мен обладава с тежка въздишка.
Смирена, навела надолу глава, ...

ЖЕНАТА! Какво е тя? Живот, подкрепа, грижа, майка, истина, копнеж, вдъхновение, цвете, ангел, демон, икона, светица, мечта, идеал, сила... Можем да изброяваме до безкрай и пак няма да „нарисуваме” нея – българската жена.
Връщайки се назад във времето, търсейки истината за нейния образ, я откриваме в ...