Paper Walls
Let's burn a hole, so we can climb out.
Of these paper walls, and this empty house.
Don't listen too close, they're words are like guns.
With bullets that fly and kill what you've won.. ...

Загасва и последната надежда,
родена от безкрайната тъга
и тъмнина душата ми повежда,
за да се срещне с твоята душа.
За първи път обичам тъмнината, ...

nsync - Искам те обратно
Ти си всичко, което винаги съм искал.
Ти си всичко, от което винаги съм се нуждаел, йеах.
Просто ми кажи какво да направя сега,
когато те искам обратно. ...

Погледи
Да можеш да ги четеш
е изкуство.
Погледи: уморени, пияни,
дрогирани, безизразни. ...

Една жена, и цялата във черно,
посрещна ме на входа
(напълно непозната бе за мен).
Очите й, изпити от тъга.
Една жена, ридаеща без глас, ...

Любов - така наричат я...
така наричам я...
Но дали наистина е тя?
Изпепеляваща, изгаряща... нетленна
дали наистина е тя? ...

... Боли… Много… Не, не крия... Малката купчинка пурпурни стъкълца, която някога беше моето сърце, стене… Плаче… Крещи… Крещи Твоето име…
Вече не мога дори да плача… Сълзите не текат… Само… боли…
Нима за теб не значех нищо? Нима времето заедно е било… нищо?
Нищо, казваш… Нищо… Хм… Защо ли не се учуд ...

Свили се тихо в ъгъла...
мечтите ни гаснат в тъмнината.
Изтъкани от болка, вървим напред,
търсим себе си там, в самотата.
Сякаш няма път, ...

Под гумите се влачи котка.
Разходка?
Вижте! Исус е жив!
Сам той червата си развърза
и сам към кръста се забърза. ...

Обичай ме красива,
обичай ме и грозна,
обичай ме различна,
обичай ме помпозна.
Обичай ме във бяло, ...

Нямам одеало от утеха,
което да потърся
в нечия топла усмивка,
прегръдка или поглед дори...
Когато зъзна от уплаха, ...

Отново ти стоиш на прага.
Отивай си -
за теб е входът забранен.
Душата ми - разхвърлена е стая,
а твоят свят - до крайност подреден. ...

Празният лист ме гледа отсреща -
последен мой другар,
уви, и днес не мога да му кажа нищо вечно,
което да остане и след мен.
Подбирам подходящи думи, ...

Къде ти е, Слънчо, черното палто?
Стоиш и гледаш лудия бяг на мечтите ти по моята кожа...
Аз съм спкойна...
само твоите мисли отиват и се връщат пак...
пак по моята кожа. ...

Днес, във този тъжен ден,
аз парченца от сърцето си събирам.
Спомням миговете ти със мен,
но при мен не те намирам...
Всичко свърши толкова отдавна. ...

Не търся черното под ноктите на мрака.
(Той сам по себе си е твърде тъмен),
но моята звезда ми се оплака,
че все изгрява миг преди да съмне.
Току да се напъне, за да блесне, ...

Бях забравила любов да получавам,
отпуснах се и малко по малко се предавам.
На думите ти лесно се поддавам
и с наивност се оставям и подарявам.
Не успя да зърнеш истинското момиче, ...

Замина рано. Беше на разсъмване.
Със мен заплака празната неделя.
А стъпките откатови на тръгване,
забиха се отляво, сякаш стреляха.
Събуждането ми улучиха от упор. ...

Тънка струя от киселина през зъбите се процежда,
всяка малка мисъл необратимо уврежда.
Болката я няма вече в това сърце-развалина,
останала е само алкалната му тъмнина.
В електроотрицателности различни се преплитат ...

Съхне върбата -
жаден спомен от детството.
Напича пладнето на живота.

Имам мотив да я ненавиждам. Дори да я мразя. Ако намеря сили може дори да я убия. Имам мотив. Не е като да нямам. Всеки път като я видя всичко в мен се преобръща, сърцето ми бие лудо, омразата покачва нивото си, а в гърлото ми засядат злъч и отрова. Не мога да я гледам. Не искам дори! Не мога така, ...

Душата ми
Душата ми е изворна вода -
не знаеш откъде дошла е и къде отива.
Следва пътя си сама -
така се чувства най-щастлива. ...

Изгарям вечер във очакване.
Потрепва счупено крилце...
Така ли ще си ида, непогалена,
в простора - вечното Небе?
Щастлива съм, че там плът няма. ...

Разминаха се пътищата ни,
а бяхме тръгнали в една посока.
Мен вятъра на промяната ме посети,
теб пленяващото слънце нежно те погали!
Аз към теб бях тръгнала, ...

Морето се
разля пред мен,
бушуващо, претеглящо
и необятно,
а приливът, ...

Бъди въздухът, който дишам.
Бъди слънцето, което ме огрява
и луната, която пази моите тайни.
Бъди море - необятен,красив.
Бъди и океан. ...

Може би ми липсваш,
а може би те преодолях,
може би те искам,
а може би ще бъде грях?!?!
Но кого ли лъжа? ...

Блясък няма вечността, а само стон,
преплитащ се със ехото от миналия век.
Далеч от нас е, но и близо тя,
във очакване на идния човек.
Като орлица майка пази ни, ...

С косата на бяла звезда,
рисувай по моето тяло.
Мечтай си за мене в нощта,
направи ме своя изцяло.
Песен с Луната запей, ...

Разпръсвам се - във космоса тъга,
във времето обичано
се разпадам - светещи
частици съм, разпръсвам се
измежду пръстите ти... ...

Улисани във делничният ден,
забравят хората... за себе си?!
Заровени в БИТието, уморени...
незрящи те остават за небето,
за песента на птиците отвън, ...

Едно безумно лято влачеше
поройните си пориви към бездните,
небето жално денем плачеше,
а нощем грееха пътеки звездни.
Една безумна есен ни примамваше ...

В огледало от рубинени мечти
виждам сбъднат сън -
преливащи смарагдови реки.
Може да е есен вън,
но в душата огънят гори. ...

Виждам те
в пространството
изчерпано.
До пределите
на зрението пак си ти. ...

Пролетно
Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак непривичен,
микс от грижи и страх! ...

Земя за оран, не за бран -
такава днес на хората е нужна!
Хей! Циганино, българино, турчин!
Превърнаха ни просто в сган,
под бича алчен и бездушен! ...

Събуждане
Отварям очи.
Събуждам се .
Отново посрещам изгрева на днешния ден.
Поглъщам дълбоко въздух, ...

Казват, че опърлените пеперуди не излитат,
че крилете им са немощни за полет нов...
Аз и моето сърце ви питат
има ли тогава след любов - любов?
Има ли след тъмна нощ пак изгрев? ...

Не искам да пускам ръката ти…
Студена е, но топли ме,
повярвай…
Не искам да чувствам умората,
но бягах към теб до зори… ...