Горски път. Зелено!
Любов! Листа есенни.
Гълъб писмо носи устремено
над клони сиви, надвесени.
Очакване в безкрайност, ...

Ад от злоба ме огражда от всички страни
и няма как от него аз да избягам.
Към рая за мене се заключват всички врати,
докато в лава от гнилоч се давя.
Опитвам се до брега да доплувам, ...

- Идвам, идвам, мамо. Но този път не съм сама.
- С кого си?
- Със Страховете, които зачена в утробата на детският ми ум...
Небето реши най-после да е на моя страна. Разтвори широките си гърди и... заваля. Между капките дъжд, странен шепот отекваше в главата ми. А ехото му ме обгръщаше натрапчиво и б ...

Пътят далечен на всеки човек
винаги свършва в земята.
В онази прекрасна майка-земя,
която я носим в сърцата.
Късче от нея да има за мен - ...

Всеки има в житието си, частица неизменна!
Тя ме води от тунела, под свода си небесен!
И като в нереалност аз изплувам!
В трето измерение ли съществува!?
Но зная, че търся време за красиви неща, ...

Добър ден, наша стара учителко,
със коси от най-чисто сребро!
Още ли вярваш в доброто?
Още ли учиш на зло?
Пак ли им казваш, ...

***
Тя живяла е...
Живее... Ще живее...
Моята душа...
*** ...

Вратата е отворена,
да дойдеш там,
отворена е и да тръгнеш.
Не я затваряй, никога, недей,
решиш ли виртуозно ще се върнеш. ...

Съкровен и свят рефрен
на невинност ме обрича.
Някъде дълбоко в мен
броди странното момиче...
То открива своя път ...

Завещанието на поета
Вземи лист, напиши стих,
смачкай го, изгори го,
но стихът няма да се заличи.
Завинаги е станал част от теб. ...

Аз мисля, че наистина заслужаваш,
по-добра жена от мен.
Но не спирам да копнея и да се надявам,
че въпреки всичко стоплям твоя ден.
Аз зная, че често съм далечна, ...

И днес поръбените чувства се разнищиха.
Безличните секунди възроптаха се. И спряха.
На прага на живота. На вратата на несбъдъка.
За да се сбъднат. Както не е писано. Но...
Както трябва. ...

Две разстреляни думи
от упор, в миг на екстаз.
Бездиханен кратер.

За мястото на границата -
Всеки очертава територия, дето царува неговият си талант - шивачът - в шивачеството, аритметикът - в трупането на цифри. Най-грозните недъзи откриват своето дефиле и своя прожектор в профилирания гений.
----
Там, където дарбата се изчерпва, започват човешките права.
---- ...

Сами наказваме сърцата си!
Пищя, разкъсвайки земята. И сривам се върху раздраната й гръд да прося милост за съня си, откраднала от нечий свят. Нощта не стига, за да спра дъха си и да поема глътка жар. От устните политат само замръзналите колелца. Те с трясък се разбиват на малки стъкълца. И да говор ...

Сама ли те измислих?
Защо ли, все за тебе мисля?
Дали, защото беше като светлина,
като сияние, в нощите трагични,
когато страдах и не можех да заспя? ...

Всеки лъже, знаех това,
но пак повярвах във вечната лъжа.
Обич - това е толкова познато,
чувство от тъма покрито.
А аз... накъде да тръгна? ...

Къде изчезна момичето, което
грееше като утринното слънце?
Какво стана със сърцето,
което трептеше крехко като зрънце?
Къде си, къде си ти, чаровнице? ...

Познавах едно момиче с толкова чиста душа, че чак ангелите вярвам, че са й се вьзхищавали, и знаете ли вярввам, че всеки от нас е бил такав, преди да се изправи пред трудностите, които да го омърсят по някакъв начин. А те защо ли идват? Моят отговор е, за да опознаем характерите си по този начин и д ...

*
Есен е.
Листата играят шах
върху карираната дъска на тротоара.
* ...

***
Погледай, мили мой...
на зимния прозорец
отвънка във нощта...
дошла ни е на гости ...

Не ме обичай толкова!
Ще ме разлюбиш,
поискаш ли да бъда песен.
А аз съм стон, от вятъра понесен,
върху криле на пеперуди. ...

Войната се отнася към тези вечни драми, които никога не изчезват от корените на човешката цивилизация. Потвърждение на това са документите, установяващи в течение на историята около петнадесет хиляди войни.
Какви ли не войни има: справедливи и несправедливи, колониални и освободителни, агресивни и г ...

Локвата стои си там
до левия тротоар,
а аз си ходя сам
и срещу мене ФАР.
Кара с бясна скорост ...

Няма го Кадим. Убили го. Убили го белите хора. В една черна нощ. Онова черно момче от Сенегал, което ми подари жълто-кафяв гердан от стъклени мъниста - жълти като малки слънца от Африка и шоколадови като децата й. Стъклени мъниста, нанизани като върволица от роби. Когато го взема в шепата си, в нея ...

Лунна пътека
Вървя по лунна пътека
под поглед на ярки звезди,
тя ме отвежда далече - там,
при мойте крилати мечти. ...