Дойде в моя град,
посрещнах те като някоя
сиротна странница бледа.
Пося в душата ми скръб
Радостта от краткото време, ...

Малка ли съм, че понякога
така налудничаво вярвам
в думите, изречени ей-тъй,
ей-тъй без чувство и без смисъл,
без глас, без нотка топлина?... ...

Много ме боли от това, че не вярваш, че мога да те обичам винаги...
За мен няма нищо странно в това!
Погледни очите ми, насълзени и мечтаещи да те виждат отново и отново.
Докосни ръцете ми, които толкова силно желаят да те докосват.
Усети устните ме, които копнеят нежно да те целуват. ...

Тъжни очи
Сълзите се извират от тъжни очи,
стичат се по румени бузи
и падат върху гореща гръд.
Ранена е душата, блуждае се духът, ...

Може би мислиш, че съм повърхностна?
Може би е така... Но дали ако погледнеш повърхността, ще разбереш...
Може би да... Не ти пука за мен... щом искаш да е така... Добре...!!!
Може би един ден... ще разбереш каква съм била...
Но за сега всичко е може би така...

>>> По пътя си движи се всеки от нас
>>>
>>> със скорост различна, индивидуална.
>>>
>>> На някой му трябва минутка, друг - час ...

Сълзите ми не стигнаха,
за да угасят огъня в душата ми.
Остана само пепелта на сърцето,
която ти разпиля след себе си!
До моя вечен покой до моя гроб! ...

Пиша това в момент на отчаяние, на мъка и страдание. Не претендирам, че е нещо добро, но не казвам, че съм се старала...
Срещнах го случайно... толкова случайно както и започна всичко! Неочаквано той бе нещо специално, неповторимо и от части непоправимо. Може би грешка... грешка, която много боли! О ...

Кошмар безплатен
е животът и започва да втръсва...
И копнееш края,
но защо? Дали той по си заслужава?
Нима под земята ...

Безумия, прошепнати на глас,
покълват в утробата на мрака.
Зараждат се в късен час,
кълват ума ми като сврака.
Стаени, тъжни мисли ...

Обградена от тягостен мрак,
между тези четири дебели стени,
очаквам твоето присъствие пак,
сълзите с мечти да смени.
Явяваш се пред мен почти реален, ...

И единствена искам да бъда.
За някой различна.
Мен да откроява в тълпата.
В мислите му да нахлуя...
всичко да разхвърлям. ...

Уморих се от всичко познато,
от сигурност в дребните неща,
уморих се от толкова честност,
искам мъничко доза лъжа.
Сърцето ми има нужда да плаче ...

Музика
виждам в очите ти.
Музика
чувам в сърцето ти.
Музика!!! ...

Със сълзи във очите аз изпращам
последните ти стъпки във нощта.
Със кървави ръце прегръщам
изчезващата сянка на деня.
Ръцете ти сега ще галят друга. ...

КЛЮЧ
Намерих ключ...
незнаен..,
похабен!
Протегнах ръка. ...

ЖИВОТЪТ МИ Е КРЕХЪК ЛИСТ ОТ СЛЪНЦЕТО ОГРЯН,
НО КАТО КАМЪК ТЕГНЕ ТРУДНИЯ ВЪПРОС В ДУШАТА
ДАЛИ ЩЕ ГО ПРЕКЪРШИ НЯКОЙ БЕСЕН УРАГАН,
ИЛИ НАЕСЕН САМ ЩЕ КАПНЕ КРОТКО НА ЗЕМЯТА?

Вече те няма до мен,вече си сън,
слънцето грее,но сякаш е мрачно вън,
времето е топло,птичките си пеят,
децата се радват,скачат и люлеят...
Аз също съм дете!Но явно пораснало, ...

Знам,
това че може би е по-добре да премълча,
всяка болка в мен преглътната,отведена
в сърцето ми,но разпиля
в мен, ...

Понякога от умора изобщо не ми се живее,
не искам да виждам никого, дори да пея.
Тогава си представям-
ето ме в ковчега,
ще го хвърлят в ямата ...

Така и не посмях да ти кажа
колко искам да съм с тебе...
Може би ме беше страх
да не би да те обикна и накрая пак да бъда наранена...
Но всъщност аз вече те обичах ...

Красива ли съм тази вечер в бяло?
Преди повтаряше,че много ми отива.
Не си се променил.И аз не съм..изцяло.
Животът научи ме на предпазливост.
След теб,по много други се увличах. ...

Понякога, тъй както си стоя,
без да искам, сам си разговарям.
Раздвоявам се. Това не е шега -
дори понякога се разтроявам.
Нервната система ми е в ред. ...

РАЗСЪБЛЕЧЕНИ МИСЛИ
Разсъблечени мисли танцуват
и влудяват кръвта ми.
Вътре в мене камбани ликуват-
ставам жива камбана. ...

Огнена жарава кипи в нейната душа,
но как да разбера
дали нейната кървава сълза
е породена от тъга или напротив-
от мечта,заредена с тъмнина. ...