Студено ми е! Направо замръзвах!
И Жак Превер не помагаше. Нито Милър. О, да! Хенри Милър! Двата полюса!
Така си "подредих" мислите и чувствата, че вече сама не знаех на кой свят съм. И къде беше голямата грешка на „голямата стъпка"...
Вторачвах поглед в пламъка на свещта и... не можех да отлепя пог ...

Не мога да те забравя.
Не мога да повярвам...
Не мога да обичам пак!
Мога само да страдам!
Мога само тебе да чакам...

Днес се смееш на моя гроб
и тъпчеш върху мен с крака.
Изливаш върху ми страшна злоба
и плюеш без срам в пръстта.
Проклинаш ме да нямам мир, ...

Не пипай в мъртвата жарава,
шепа пепел там остава...
не докосвай нежно плътта заспала,
легло от рози днес не съм застлала.
Не искай... туй, което нямам. ...

Над океани и морета
думите на обич сега звънят,
душите обновени сладостно трептят.
Над пулса на времето
една любов болезнено гори, ...

Ръцете ти са прИлепна магия.
Очите ти бездънни са хралупи,
в които диви зверове се лутат,
а вятърът огньовете раздухва.
Мълчим. За чувства не говорим. ...

Мъглата беше ужасна. Гъста и лепкава, влажна, създаваше впечатлението, че се придвижваш през гъста пелена. Въпреки че бе включила специалните фарове, Диана виждаше едва на няколко метра пред колата. Караше бавно вече часове, а непрекъснатото взиране в млечната мъгла пред нея я уморяваше невероятно. ...

Раздяла
Ти първа почна нашата любов,
тя беше нежна и красива,
целувахме се ден и нощ
и любовта ни сякаш бе магия. ...

Магьосниците от Средноград
Вълшебна приказка
Средноград и баба Цветна
Някога, в една далечна страна имаше малък град. Той беше съвсем обикновен. Хората, къщите, кметство, училището - всичко бе съвсем като в останалите градове. Тъй като се намираше в средата на страната, хората го бяха нарекли Средно ...

Dadiv Hodges - Just a little girl
You never
cared to hear the other side
so why would you
care to keep this thing alive ...

Лица като сергии
плодовете на егото
сочни и лъснати
мият се задължително
обелки от погледи ...

Аз съм Съвременник
човек за Милениума
Дигитален и не-пушач
Разнообразен мулти-културен, пост-модерено деконструктивен
политически, анатомически и екологично неправилен ...

Миришеше на теб и... боровинки
(ухание на минало изтрито...)
Полепнало по счупените сенки,
пиявично в очакването впито.
Трептеше - като гласов отпечатък. ...

Мисли за мен.Когато се смрачава,когато твоя ден осиротява,когато се прибирашв тишинатаи друга те очаква до вратата.Мисли за мен,мисли като за огън,на който все тъйможеш да се стоплиш,и ще те връщавинаги при мене.Мисли за мен,тъй както аз - за тебе.

Рони се печал смирена
като първи сняг.
Броди твоята вселена
към миражен бряг...
И стопява се - свенлива - ...

Магия или лудост до болка го обзе,
върви слепецът в мрака с кървави нозе,
прогледна в светлина, искреше лунен прах,
дъга блестеше в мрака над плъзналия страх.
Дъга във тъмнината - магия или факт, ...

Буреносно ме разбиваш до основи
и крещя, изкоренена в себе си.
Умират в самотата ми простори,
а стъпките износвам със нозете си.
По устните ми бяга пак мълчание ...

Стъклата потрепват,
това е -
трамвая минава.
Вопъл по пътя
отвежда ме ...

Съжалявам, че е чак сега,
но искам да ти кажа няколко неща.
За сладките ни мигове благодаря,
дори понякога да чувствах аз тъга.
Благодаря, че показа ми света ...

Поредният ден е, в който теб те няма,
разликата е, че днес е твоят ден рожден,
а аз мечтаех си неотдавна,
на този ден да бъдеш с мен.
Ала ти поиска аз да си отида, ...

Най-вкусните неща на този свят
са устните на плодовете зрели,
целунати от слънце и вода.
А ти си плод на моето безсилие.
Целунати са устните ти меки ...

Ех, ти, време, така пропълзяваш,
отнасяш живота ми ден подир ден.
Поспри се, виж, само късче остана,
усмихни се, остани за малко при мен.
Виж как слънцето грее в очите ми, ...

Припламнаха искри, а после
суетата гневно ги заля.
А аз дори не те докоснах,
да те целуна даже не успях.
Настана тишина - мъртвило, ...

В прах от призрачни рози потъва моето сърце, усещам уханието им да гали изпръхналото ми лице. Ала вятърът отнася ги в бягството си устремен, пожелавам си към тебе да ги отнесе, за да мога за последен път чрез тях да те докосна.
Пускам се по течението на съня, и се понасям във водовъртеж от отминали ...

Безброй пъти наранявана съм била
от лъжите на мъжките сърца!
И всеки път си казвам: "няма вече да обичам"
и всеки път страдам, но от любовта не се отричам!
Страшно уморена съм от разбити мечти, ...

***
Върви под мен. Нехае. Зрее.
Усмихва се. Незнайно е. Кръжи.
Ще го позная ли? Нечуто пее.
И някак странно ме боли. ...

Екипът от журналисти се качиха в голям военен джип и потеглиха кум сърцето на Грозни. Соня се настани до Исмаил - искаше да поговори с него за независимото сепаратистко движение водено от Шамил Басаев.
- Познаваш ли го? - запита го Соня, докато джипът шумно се тътреше към Грозни.
- Виждал съм го няк ...

Камбанен звън разцепва тишината,
полунощ настъпва пак.
Демоните скитат по земята,
забулени от самота и мрак.
Сенки прокрадват се в тъмнината, ...