Прощавай за всеки изстрел,
който не ме наранява,
за всяка случайна надежда,
която във мене остава;
за синия цвят на паважа ...

ПРИЯТЕЛСТВОТО
ПРИЯТЕЛСТВОТО - ДУМА НАЙ-ГОЛЯМА,
НЕТЪРСЕЩО И НЕИЗИСКВАЩО ЛЪЖИ.
ЗА НЕГО НЕПРЕОДОЛИМИ ПРЕЧКИ НЯМА,
ЧОВЕК БЕЗ НЕГО МНОГО, МНОГО ЩЕ ТЪЖИ. ...

Такава съм си или съм нежна,
или пък много зла.
Когато аз обичам,
обичам с цялата душа,
когато мразя - ...

Улични продавачи,
улични кафенета,
улични хора.
Преоценена самота
се утаява ...

Аз Искам
АЗ искам да ти шепна: "Обич моя".
АЗ искам да ти шепна: "Скъпи мой".
Аз искам да ти шепна, но не мога, гори в душата
нещо, без покой. ...

Какви са тези странни мисли?
Събудиха ме преди пет.
В кафето си ще ги накисна,
ах, тези мисли... Ред по ред
със пръсти ще ги зографисам ...

Тъмнината сякаш дебнеше,
а светлината се криеше.
Пристъпих под луната,
за да се здрависъм с мрака.
Подаде той десница ...

Какво ти остава, когато вече нямаш сили да продължиш? Когато и най-малката дума отключва празнота? Празнота, която не можеш да заличиш с плач, гняв, с думи, нито дори с ярост или жлъч. Какво става с теб, когато желанието за живот стане просто желание за оцеляване? Ще се откажеш ли от борбата, ще тег ...

МОМИЧЕ
Едно момиче сред житата
премина покрай мен, отвън
и се стопи в далечината
като видение и сън... ...

Там, сред тъмнината на листака, две страшни очи просветваха зловещо в своята самота и глад. Но единственият, който ги видя, бе той. Стоеше си там, покрит със своето тъмно наметало и обут в кожените си ботуши - застаналият на скалата Скитник. Наблюдаваше недружелюбните пламъчета в погледа на звяра, и ...

Заключвам вратата за последен път
Поглеждам през прозореца и всичко си е там
Само мен ме няма вече, но е без значение
Не искам да гледам назад
Но инстинкти... и го правя ...

(да се разхладим)
Кой е тоя Кен...
Сутрин... Всяка сутрин...
По войнишката почти:
събуждане, протягане. ...

Празникът чудесен вече си отмина
и аз отново си копнея.
да видя моята любима. Как ухаеха цветята
на този празник за жената ;
А как ухаеше пък тя, символа на нежността ! ...

ЕДНОДНЕВНО
(но всъщност многогодишно)
"Този град, в който аз съм роден..."
Три акорда и четири посоки,
китарено изстрадани на кръстопът. ...

КАК СЕ ЯДЕ ДИНЯ.
Две кокотки-узунджовки питаха светиня:
- Дядо попе, научи ни как се яде диня?
- Много хубаво е, че сте тука, в манастира,
баш до извора, от който рЯката извира! ...

Родена съм в ъгълче, а всъщност някъде далеч във времето. Мой баща е смехът, а майка ми - тъгата. След мен остават влажни следи. Идвам и си отивам неканена. Водя за ръка цялата тишина, пустота, а понякога моя спътница е усмивката. Познавам и болката, понякога се боря с яда. Оглеждам се в Любовта, ко ...

Защо тъй силно ме обичаш,
звезди ми сваляш от небето,
в любов се вричаш,
защо съм ти в сърцето.
Не са с тебе моите мечти, ...

Трябваше да бъда
силната жена,
не трябваше да съдя
по повърхността.
Първо в дълбините ...

По нищо не личеше, че е тя,
че е същата, онази, от преди.
Тя другата защо ли не видя,
във сянката на мрака, че седи.
Бе потънала в молитви на колене ...

В ъгъла лежи сама,
не знае тя къде е...
Загледана във светлата луна,
оставила свещта да тлее.
Ръцете - груби, изпотени, ...

Романтика
Във свещите романтиката бавно угасва,
за да се ражда скоро в нашите души.
На притъмнена светлина аз виждам те по-ясна,
защото чак тогава нещо в тебе почва да гори. ...

Една жена седяла на прозореца
и гледала как времето лети...
Прозявали се сънените облаци,
стопявали се тленните мечти!
По улиците тичали годините ...

Озверяла тълпата реве:
"Този, който краде,
да му бъдат ръцете отрязани!
Не може грях безнаказано"...
Но крадеца бе ...

СКИТНИЦА
Къде си, парцалива скитницо?
Къде скитори до сега?
Погледни се – черни облаци
е твоята разрошена коса. ...