Илязох на терасата,
беше студено, много студено.
Само топлите ми сълзи капеха върху
босите ми крака... чаках те да дойдеш...!
Отново е студено, теб все още те нямаше, ...

Защо, когато обичам истински и давам всичко от себе си, боли така?! Защо, когато се доверявам и подарявам най-святото си, ме предават така подло?! Защо, когато те видя усмивката ми замира?! Защо продължавам да плача и да страдам след всичко?! Защо обичам и едновремено мразя?! Защо имам чувството, че ...

Ще взема да пропиша и аз. Като гледам напоследък как всички расли-недорасли поети са се развихрили май че и аз почвам да си мисля че съм преродения Шекспир нищо че силата ми стига до „Кръстъо Пишурката на баба ми на хурката"-че за какво толкова много хора си вадят хляба с ПР и маркетинг ако не могат ...

Ако ме искаш, приеми ме такава:
непокорна като пълноводна река,
непреклонна като пареща лава,
необуздана, като вятър в степта.
Безпределна като дивата пустош, ...

От приятелска искра,
всичко тръгна.
От детска игра,
неволно се преобърна.
Нужна бе една прегръдка, ...

Уморените ми клепачи
отново
не заспиват
сред оправдано
очакване... ...

Роди ми се усмивка - Боже мой!
За първи път от толкова години.
Сега ми трябва топличък повой
да я увия, за да не изстине.
Ще бъде вече моя рожба тя - ...

Пуста хубост ненагледна!
Как ме мама тъй родила!
Гледам се - ще си посегна -
леле, колко съм си мила!
Бива ли такава хубост ...

Голи сплетени тела.
Тишина.
Тъмни бляскави очи.
Аз и ти.
Тъмна нощ. ...

Какво му трябва на човек за да живее? Какво му е нужно, за да продължи напред, преминавайки препятствията на живота? Трябват му приятели, но не е вьпросът в количеството, а в качеството. Понякога ти е необходим само един приятел, за да се чувстваш прекрасно. Аз лично не се стремя кьм многото, на мен ...

Да знаеш как искам да умра!!!
Не искам вече да плача скришом през нощта,
не искам вече все да страдам,
че не съм достойна да живея за никой на света.
Да знаеш колко пъти съм плакала, ...

Призванието на словото
(Есе)
Какво е словото за нас днес? - Това са думите, речта, които използваме като средство за комуникация. Да общуваме помежду си... да разбираме околните и себе си... В забързаното ни ежедневие не обръщаме внимание на словото и го приемаме като даденост, без да му придаваме о ...

Les hommes qui passent - Patricia Kaas
Les hommes qui passent Maman
M'envoient toujours des cartes postales
Des Bahamas Maman
Les hommes qui passent tout le temps ...

Само с теб
Не мога и не искам да те забравя!
Не бих могла аз любовта да изоставя!
Защото ти изтърси от сърцето ми тон прах,
пречисти мен самата от превзелия ме грях! ...

Дарина ми рече, че вече не иска
да служи за моя лирична огризка.
Дори ми се сопна сърдитото dar4e,
че бил съм я считал за евтино зарче
и само я дъвча за щяло-нещяло ...

"Време разделно". Кой я е чел? Малко връстници ще вдигнат ръка. И е съвсем резонно. След времето на тоталитаризма, повечето литературни произведения, които тогава са били на почит, са низвергнати от "свободната" вече литературна критика. Или с две думи - яко охулени. Защо? Защото са били харесвани о ...

Нещо като послепис
за моята любов написах,
но после беше празен моят лист,
сякаш никога не съм писала нищо!
Чудех се, дори не можех да ям, ...

Точно шест е сутринта.
Моят мъж кафето слага.
Скоро ароматът на кафе
от леглата ни изправя.
Седем пък е моят час. ...

Моята разрушена крепост
Бях съвсем невинна и малка,
когато се разпадна моят свят,
бях захвърлена, изоставена и жалка,
но се изправих и незнайно как оцелях! ...

Щрих
Елегантно с финес
времето ни прегръща,
авантюрно забързано и с копнеж,
в щрих и печат на автопортрет. ...

Faith Hill - There you`ll be
When I think back on these times
And the dreams we left behind
I'll be glad 'cause I was blessed to get
To have you in my life ...

На lunna_sianka
Аз вярвах твърде много на късмета,
а сякаш твърде малко в себе си, признавам.
Вярвах на приятеля си, на съседа
и в суеверията много ... да, съзнавам. ...

О, Сатанаил, Любимецо мой, пръв...
носителю на... Светлината,
къде са ти крилата... ?
Нека Мракът ме прегърне...
но от теб да се извърне... ...

Преди Големия квантов скок...
Преди Големия взрив изначален...
Бог във своите сънища и мечти
е играл със случайности
своя космичен билярд... ...

Cascada - Another You
So many times I was alone and couldn't sleep
You left me drowning in the tears of memory
And ever since you've gone, I found it hard to breathe
'Cause there was so much that your heart just couldn't see ...

НАКАЖИ МЕ С ОБИЧ
Наказваш ме с мълчание.
Добре!
Не са ми нужни
твоите слова, ...

Отвъд живота и смъртта...
Отвъд началото и края...
Материя и дух са светлина,
а светлината е съзнание,
което нашия живот твори ...

Сбогувай се, Поете,
с петминутната си слава!
Не е от Господ никой по-велик!
Защото неговата воля отразява
светът. ...

> На моят непознат любим
>
> О, моя обич, мой прекрасни рицарю,
> ела при мен - повярвай в чудеса!
> Какво от туй, че всичко е Илюзия, ...

Ще страдаш -
бавно и мъчително.
В агония ще се раздираш.
Светът ти опора ще загуби.
Смъртта си сам ще търсиш. ...

Мислиш си, че познаваш
дебрите дълбоки на
човешката душа.
Че можеш да манипулираш
хода на събитията. ...

Писъци и викове раздират нощта.
Бясно колите спирачки набиват.
Жестокост, поквара света завладяват.
Човечност, грижовност намират смъртта.
Детски плач и котешки рев ...

Скучен сценарий
Цигареният дим ме задушава...
Така, както всяко твое "Обичам те".
На тези думи смисъл никой вече не придава,
на всеки срещнат във любов се вричаме. ...

Таквоз чудо не се бе видяло -
другоселци зло ги сполетяло!
Цигани отвред са се събрали,
цялата реколта им обрали!
Все едно градушка ги удари! ...

Може би...
Може би сбърках, че отворих вратата на стаята и те чаках да дойдеш?
Може би мислех, че искам точно това.
Може би исках да чувствам дъха във врата си.
Може би исках нещо, но не точно това. ...

Гледах те с очите на влюбена жена,
всички твои грешки прощавах на мига,
но ти не ме пожали, мечтите ми разби,
дори не ме погали, а пак ме нарани.
Как исках да съм твърда, като скала гранитна, ...

Все съм тъжна, все плача...
Писна ми да живея по този начин!
Не харесваш това, че те ревнувам,
изглежда за теб нищо не струвам!
Ще спра, щом те дразни това, ...

Мистично лилаво целува,
пустинна есен преминава,
и в този квантов скок
към галактическите висоти ,
Душата ни остава ...

Стени, стени, стени
обгръщат ни от всякаде.
Стени от камък и дърво,
от болки и тревоги,
дори стени от думи неизречeни, ...

ЕДНА УСМИВКА ПОВЕЧЕ
Долавям във усмивката ти кратка
душата ти - ранена и изстрадала,
и искам да те приютя в сърцето си -
за да те стопля в нощите студени... ...