В бяло облечена...
Дъжд навън вали, гаснат мойте мечти, отпивам от чашата с вино, но вече и то горчи...
Цигара отнова паля, но догаря в пепелника тя, слушам музика, уж щастлива, но в мен единствено звучи , че “любовта умира” ...

“Обичам те, Ейми. Не искам да ти се случи това.”
Внимавай! Границата е толкова тънка, че самото й достигане вече те е отвело от другата страна...
Диалог... не, ние нямаме такъв. Прекалено далече сме един от друг, доколкото това може да бъде някаква причина за липсата на комуникация между нас. Но е т ...

Спомени
Само спомен ще остане в сърцето ти за мен,
само спомен, от които ще те боли и ще мразиш
всяка друга, и ще я сравняваш ти със мен,
ще проклинаш всеки ден без мен. ...

Малко сирене, малко праз и лук,
после ще пояздя див кон,
на годинките напук, най-красивият ерген съм тук,
ако преди това се оригна - пардон!
Красиви, най-важното работливи, ...

Тежи ми най-много въздуха,
когато я пъдя...
свободата ми!
Но е толкова глуха
и се задавям с писъци. ...

Сготви ми нещо, може само и салата.
Разкажи ми нещо, дори цялото да е лъжа.
Не ме гледай влюбено, да не си държим ръцете,
аз отивам да цепя дърва, а ти почисти клозета.
Ааа, остави това вино бяло, направи айрян, ...

Седя и взирам се в градчето малко,
за пръв път съм на това място.
И преди седяла съм по този начин,
но преди не ми било е толкова ясно.
Къщурките една до друга си стоят ...

Посветено... на една балерина.
Върви облечена в черно прегърбена старица,
по улица мокра след дъжд, с тротоар разбит.
С очи посърнали, без пламъче, без искрица,
тя носи в пликче изсъхнал хляб, храна за птиците. ...

Пожелах си целувка...
Върху устните слънчево грейна усмивка,
двете перли в очите ми с лъч пресуши...
и дъга многоцветна - пъстра извивка,
във ръцете ми - белите, в миг заискри. ...

Разболя се изведнъж
моята уж силна воля.
Търсих нашир и надлъж
място,където да се моля.
Със светена вода надежда ...

Отново тиха нощ е във гората...
вървим напред, оставили света...
а над нас звезди изпълнили небето.
Ръката ми студена с дъха си ти стопли
...сред падащи листа от златен прах, ...

Обичам те... и казвам го. Не крия.
Във утрото събуждам се със теб.
Рисувам те със чувствена магия,
римувам те със обич - ред по ред.
С усмивката ти искам да изгрявам, ...

Душата ти - невинност чиста -
излива се в пореден стих...
Този кълн - приказка лъчиста -
аз в текстовете съхраних.
Затуй Земята, омърсена ...

She`s Madonna
Oh, Madonna, Madonna
I don't miss you
just who
you used to be ...

Ранена съм...
Душата ми ридае,
по пътя на сансара
безпаметно блуждае,
но любиш ме такава - ...

Страст
В момента искам просто да пиша, да излея душата си в следващите редове.
Когато ме погледна за първи път, когато ръката ми докосна твоята, тогава
разбрах, че не си просто обикновено момче, а дори напротив.
Ти си най-необикновеното и най-привлекателно момче, което познавам. ...

Защо любовта ми е невъзможна ли?
Не знам, но вината е изцяло твоя. аз те обичах повече от себе си дори,
но ти не го осъзна. Сега харесвам друг, но ти не можеш просто така да
изчезнеш от мислите ми, все пак те харесвах две години.
Мисля, че дори няма смисъл да пиша това, но просто исках да излея душа ...

И как ядосваш се за нещо,
и времето минава.
И как времето зловещо
те кара да забравяш.
И заедно с ядовете ежедневни ...

Премръзнали са ми ръцете, вкочанени.
Не мога пръстите да свия, да ги стопля.
До мене кацат птици и не приютени
отлитат, а аз не мога дори да ги погаля.
С очите си ги викам... те се завръщат. ...

Gangsta's Paradise
As I walk through the valley of the shadow of death
I take a look at my life and realize there's nuttin left
Cause I've been blastin and laughin so long that
Even my mama thinks that my mind is gone ...

Безчувствена съм
повече от леда,
черното по клоните
вънка обгърнал.
Потъвам бавно. ...

Днес паднах. Бях сама, на ново място. Нямах никого, нямах душа, нямах избор...
Паднах... Паднах в калта, огледах се – имаше хора. Изратих зов за помощ, но никой не се отзова. Лежа в прахта с охлузени колене и навлажнени очи, ...

Неадекватни, мълчаливи, непонятни...
в безмислие от думи с теб живеем,
а мислите ни лутат се... изгубени,
да изкрещиме искаме, ала немеем.
Не си във центъра на моето възприятие, ...

Днес - хубав слънчев ден в началото на март. За прърви път небето беше толкова синьо и ясно. По въздуха се усещаше познатата пролетна умора. Дърво - туко-що разлистило се, което хвърляше сянканката си някаде в далечината, а под него една пейка. Ти и Аз. Тишина. Пак мълчим. Гледам в очите ти - празно ...

Зайчето върви и плаче.
Щото Лиса му каза, че
ако някога й падне -
веднага ще го нападне!
И за друго Зайо плаче: ...

- Дома ела си, мило мое либе,
от колко време веч те няма?
Мъчно ми е, жално е без тебе,
ах каква е празнота голяма.
- Не мога у дома да се завърна, ...

Не мога и не знам

И чувствата разпилени събира ги нощта
и превръща в буря от любов, нежност, изневяра и лъжа.
И чудя се обичам те или те мразя, ...

Тебе те няма, сега съм сама.
Чувствам се самотна без теб.
Светлината изчезна, обзе я тъма.
Огънят изгоря, превърна се в лед.
Не можах да ти даря ...

Остри токчета - тротоарът във пулс прединфарктен
отразява небето с най- мрачното сиво лице.
Рев сърдит на мотор, тълпа отмъстителни клаксони,
във червена вълна тъмни улици вплитат ръце.
Под слънца от неон, обковани в бетон - ...

Извря душата ми, олекна!
След толкова сълзи, изтля!
Гневът ми се стопи, омекна
и по асфалта се разлях!
Косите ми се разпиляха, ...

падаща звезда
лунен лъч пронизва мрак
изгарящ копнеж

Един от най-ярките представители на българската литература е Алеко Константинов. Той е автор на пътеписа "До чикаго и назад". В творбата си Алеко представя впечатленията си от пътуването до Чикагското изложение.
Заминавайки за Америка, писателят има големи очаквания и надежди за тамошня живот. Алеко ...