Дали светът някога е бил добър,
непрогнил от злоба и ненавист?
Дали в светът все още има място
за щастие, за истинска любов?
Дали от болка светът забравил е ...

Вървя самотен във нощта, по дългата алея, обгърната във тишина!
И сякаш призраци край мене, със пропити от тъгата си лица…
Безмълвно пишат във мъглата, безкрайни тайнствени слова!
И в тез лица, обречени в страдание, аз виждам скрито едно единствено послание…
Дори изгубил ти надежда, не изпадай в отч ...

Заминах си и ти остана сам.
Заминах си и сега не знам -
дали ако се върна, ще ме чакаш там, където те оставих.
Заминах си и ти остана сам.
Заминах си и плача аз - без дъх останала. ...

Вали! Небето плаче!...
Земята черна... в траур е!...
Аз останала съм без сълзи,
но плача даже и без глас!...
И ти далеч си, няма да ме утешиш... ...

Когато ме дариш с искрящия си поглед, аз виждам нежността обляна в синя светлина!
И океан безкраен се събужда, в сърцето мое пагубно изгаряно от чувства!
И когато в миг на самота, отекне мимолетен звук…
Някъде в безкрая, някъде далеч от тук…
А разплакано в нощта, моето сърце самотно губи се във пуст ...

Опустял е плажът като стара къща,
а морето е износен, мръсен праг.
Небето сякаш с черно було го прегръща.
Бяло е, навсякъде посипано със сняг.
Помня как на този бряг мечтаех влюбена ...

Есен
Тиха, тиха есен
падащи листа,
море от багри,
море от чудеса. ...

Искам
Искам пак да дишам…
Искам пак да вярвам…
Искам пак словата да изричам и този път от нищо да не бягам!
И ето, върнах се и пак се вричам, за живот щастлив, а не трагичен! ...

Аз искам за теб да съм пристан зелен,
където след път да се връщаш,
да бъдеш ти ласка и смисъл за мен,
огнището в моята къща.
Да бъда почивка след дългия ден - ...

Светът, в който живеем се променя непрестанно. Мощните тласъци на прогреса карат и нас да се движим - по-силно, по-високо, по-бързо, както е казал някой анонимен елин.
Оттогава много се е променило и в схващанията за света - нашата сакрална обител. Материалното доминира над менталното, плътското над ...

Сякаш влюбвам се
наново в теб
след всяко
наше общо
преживяване. ...

- Добра среща, Диано моме, поспри.
Дойдох си днес зарана от гурбет...
Я продумай, как живота тук върви,
какво ново? Разказвай ми наред.
- Завърнал си се в селото, разбрах. ...

От дъгата седем ленти сбрах
и свих /2/ венци...
Заспали улици, площади
споделят самотата на града.
Отмина безвъзвратно младостта ни, ...

Губя...
част от себе си,
част от теб,
част от всичко
Искам... ...

Всеки човек иска нещо повече от своя живот. Иска да върне миналите дни и да ги промени, иска да върне щастието, което скоро няма да изпита отново. Ако може това да стане, всички щяхме да сме щастливи, без никакви грижи и затруднения в живота, но самия той не ни го позволява. Човек се бори за всичко ...

Мислиш си: "Тя ме мрази... Не съм за нея"
Но колкото и болка да си ми причинил,
колкото и лошо да си се държал с мен,
аз изпитвам нещо към теб, макар и
все още да не знам какво е то. ...

- Двама пропукваме бавно леда –
всичко е сякаш толкоз познато,
щом аз със плуга оставям следа,
а ти бликваш в чувство благато.
- Утрото, Мо, събужда се сънно ...

По повод съдбата на нашите медици,
на които съчувствам най-искрено
и им желая по-бързо разрешаване
на жизненоважния за тях въпрос –
дали ще живеят все пак... и ...

> Новогодишно слънце .
> Сянката на дървото -
> и тя е небе !

Попей,
а аз ще посвиря
на струни ръждиви
от бели цигулки,
мелодия стара и тежка ...

Така е просто... като слънце в ранна утрин...
има хиляда начина да си щастлив,
без да е нужно да живееш във палати чудни,
без да си чувал шумолящ банкнотен звук
със поглед горделив... ...

Не можеш "Л" да казваш… като мене,
не можеш и неправда да търпиш.
Очите ти са като моите зелени
и блясък чуден в тях държиш.
Обичаш ти на всички да помагаш, ...

...времето тиктака
като часовник и отмерва
на дните ни пропуснати мечтите
на нощите откраднати минутите
събира в длани часовете ...

Душата ми сънува ветрове,
които разпиляват спомени,
като далечни ярки светове,
загубили отнесените пориви.
Душата ми изгражда светове, ...

Желая те, любов, заплела моите мисли!
Отскубнала от мен греховността,
освободила заключената нежност
и дала ми крила към теб да полетя!
Догаря свещ, дочувам шепот, ...

Помниш ли нежните думи,
реещи, ефирно достигащи
извора от вълнуващи рими,
ласкаво слуха докосващи?
А допира, галещ в косите, ...

Любимите ни знаят да раняват
и думите им режат - нож жесток
Забива се безмилостно мълчание
в сърцето... И не знаеш със какво
ще заблудиш изгарящата болка, ...

В ЕДНА НЕДЕЛЯ
"...тази среща закъсняла
цял живот ще ни тежи..."
В една неделя,
в средата на април ...

Отдавна мина времето,когато
смирена и добра до теб вървях!
И пръстите ти ме творяха бавно,
много бавно,
раждах се в очите ти и умирах в тях. ...

ГОШКО
Съмна ...
Кокошките не знаят, какво да правят
затуй, една през друга, кудкудякат
Гладни ... ...

СРЕЩА
Срещнахме се, там на двора,
скрихме се, да не ни видят,
зад стобора :))
Очите ми весело погледна... ...

За новата...
Да е честита, Нека сълзите Много години Отлети ли годината с крила
да е плодородна, са само от смях. да срещаме здрави, календарни, нека остави
весела, мирна, Силни с прошка, хвърлили мостове гнезда,
богата, спорна, чисти в молитва, над земи и води, семена, ...

Здравей. Помниш ли ме? Нима си забравил? Нима не знаеш ме? И в празното поглед си отправил. Какво ти е? Защо не помниш? Та ние бяхме толкова щастливи. Защо сълзи в момента рониш? без да помниш спомените ни красиви.