В полунощ
сърцето й
спря да тупти.
Спряха
да виждат очите й, ...

Свободата - това ли е всичко, от което се нуждаем, за да сме щастливи?
- Да, всеки обича свободата си, бори се за нея… но какво е тя? Защо е толкова важна за нас? И важна ли е изобщо? Трябва ли ни? Ако трябва - защо? Всеки се ражда свободен, но за да остане такъв, той трябва да има воля. Волята е си ...

Аз съм онзи - малък, нежен човек
Завинаги, чакащ Тебе - Жената...
Дали ще Tе срещна някой друг век
Дали ще прекрачим Ръба на земята?!
Аз съм далечна, бледа звезда... ...

Целуни ръката ми бяла
с пламнали устни от страст,
над всичкото зло надделяла
ще те закрилям винаги аз!
Главата свеждай покорно! ...

Питал ли си се, мили, някога да сега
защо реших да съм твоя любовница?!
Грозна дума е, грозна е - зная това,
но живея отдавна с тази присъда...
Не! Не мразя майката на детето ти! ...

Аз те чаках да дойдеш ,но ти закъсня...
и задъхано после ми вино наля.
А часовникът все върти ли, върти...
ти ми каза тогава: "Щом трябва върви".
Ще можеш ли после ти да заспиш ...

Дяволе, как ме оплете случайно
в твоите тюлени мрежи, невидими;
омота ме някак нежно-потайно,
някак просто и така не предвидено...
Завърза ме смело с нежни окови ...

Рисувам твоя образ и съвършенство...
Но в сърцето ми усещам болка ,а не блаженство.
Виждам те отново тъй прекрасна -
Но душата ме боли ,а съдбата е ужасна !
Непрекъснато за тебе аз мечтая ... ...

Не, не я изричай пак.
Нямям нужда да я чуя.
Замълчи и си върви,
моля те да ме оставиш.
Знам ще страдам, знам ще ме боли. ...

През онзи декемврийски следобед се запознах с нея.
- Здравей – каза тя.
- Здрасти – отвърнах.
После зимата стана по –топла.
Лежахме в старото легло в нейното ателие, ...

Със леки стъпки, като вятър нежен!
Отронва се, ала остава в мен,
докоснал моите видения за спомен,
картина на художник неизвестен.
Която съм запазила в зениците си, ...

По паважа сив на времето аз крача,
а над мене се е ширнало небе,
което крие в мрака без остатък
раздрипаните спомени на моето сърце.
След тебе почерня света ужасно. ...

Бе поредният ден, в който за пореден път трябваше да задоволя нуждата, породена от най-простичкия инстинкт в природата, а именно от това да остана жив. Нямаше смисъл, но въпреки всичко то беше по-силно от мен и не можех да го преборя. Цялото ми тяло започваше да тупти при мисълта да сложа край на вс ...

До тук беше... свърши се,
навън е мрачно... стъмни се,
пуста и студена е нощта,
силно горчива е тази последна сълза.
Поглеждам напред... тъмно е, ...

Любовта ни прегради събаря.
Любовта ни прегради гради,
сякаш в нашите души ни затваря,
а отвътре сама ни руши.
Аз не искам отново да страдам, ...

Колко е тихо –
като в мига
когато не казах
“обичам те”
като в мига ...

Гледам лицата им груби от вятъра на годините
чувам гласовете им груби как рисуват наивни картини
как забравили даже да вярват във Бога
не се страхуват дори от смъртта.
Откъде тая сила във тях е останала ...

паякът на търпението
изсъхна
в очакване

Чисто нова съм днес! ЧИСТО НОВА!
С нов костюм, чанта, токчета нови...
Сменям имиджа и гардероба.
Ще съм в тон със елитните моди...
Дето мина - фурор ще избухва... ...

Душата ми – птица безпътна
рее се нощем над мрачни води,
вплели в косите си обич
и мъка потопили в свойте гърди.
Душата ми – скитница плаха ...

Българино, братко скъп
смело челото откривай
пътищата с ветрен плуг
жънат във кръвта ти сили.
Из просторите широки, ...

Каква красива нощ...
нощ на пеперуди,
потънали в разкош:
дръзки или луди
разтваряхме криле ...

Чуй ме! Не мога вече да търпя
твоите измами и коварни лъжи
и никога не ще мога да простя,
защото моето сърце разби!
Върви си, моля те, върви ...

Мечти и трепети прекрасни
били са само сън лъжовен.
Днес те различни са и постни,
и мрачни като ден дъждовен.
Във тях се вричах и копнеех, ...

Остави тези кораби със големите
бели платна, които едва се поклащат.
Остави този вик на чайките, пълен с тревожен
копнеж – нека поглъщат дробовете вятъра
идващ. ...

- Улици. Настръхнали и утъпкани. Асфалтирани, надупчени... Претоварени или пусти... Градските улици. И този, който в момента отпива от своята светла... Седнал в едно сепаре и пушещ цигари, ги познава всичките, до една. Улиците. Не по имена - по аромат, по усещане. Познава тротоарите - всяка плочка п ...

Лунни пътеки в морето блещукащо
извървял съм със теб, Самота,
колко ли сълзи тихо потупващи
ронят носталгия с мъжка тъга!
На първата пейка във морска градина ...