Принц на мрака съм аз, черен.
Затова, не ща да пиша.
Моя стил, е начумерен
и сърцето, не въздиша.
Ала приказка класическа, ...

Жените, хубави били –
жените с милите очи.
Жените, ласкави били,
защото са били, жени.
Но и коварни са, жените. ...

Трифон Зарезан честитка,
ми изпрати отзарана.
Вярно, не е валентинка,
но е нашенска – разбрана.
"Мека топлина" излъчва, ...

-=Нежност в любовта !=-
Има ли за тебе нежност в любовта? А любов?
Гледам те... в тези очи пламъка не виждам.
Защо ръцете ти са все така студени?
Устните защо на самота ухаят? ...

Ще се видим пак някога,
може би все там...
и ще сме някакви
Ще се чува... шум сам -
най-новата музика ...

Премрежен поглед
глас нашепващ
искри от чувства
във нощта
изгарящ полъх ...

ще дойда тихо във съня ти
като пролетен повей
косите твои ще погаля
жасминов аромат
около тебе ще разпръсна ...

Ти скриваш своята душа,
а исках само с любов да я докосна.
Избързах или закъснях?
А може би, не търся отговор...
Мълчанието ти - пронизващ вик, ...

Рисувам огън.
Ветрове на пустини.
Заливи.
Онова крехко цвете,
което остана като отворена ...

неправилна стъпка
излишен товар
минавам отчаяно
на друг тротоар
наблюдение тихо ...

Блясък,блясък
с блясък пристига
отпътуващата нощна
пеперуда,
която с крясък дими ...

На пазара тя чака
сребърният звън
на капките нежен
алкохол.
Цялата облечена ...

Нека има на света само една мъничка звезда, която с името ти да назова в час на самота. Нека има на света стотици хиляди кралици на хубостта, но само теб бих нарекъл просто красота. Нека има на света, или вече има те в мен но чакам аз реален, силует от забравен спомен.

Защо, когато обичам истински и давам всичко от себе си, боли така?! Защо, когато се доверявам и подарявам най-святото си, ме предават така подло?! Защо, когато те видя усмивката ми замира?! Защо продължавам да плача и да страдам след всичко?! Защо обичам и едновремено мразя?! Защо имам чувството, че ...

Още един изгрев,
посрещнат без теб,
загуби красотата си.
Още един път слънцето изгря,
но студа остана в душата ми. ...

а как искам,
като прибирам се към нас,
да видя твоя силует
застанал там,
пред моята врата... ...

Кривогледият циганин
и акордеонът се качват
в трамвая
раздрънкан
железен ...

Ела като птица,
като живота на гроба на любовта.
Както една девица
взря се в неговата неземна красота.
Ронейки кървави сълзи, ...

Силна болка ме прониза, мрачна мисъл озари деня. Сълза в броеницата наниза, бавно, тихо, злокобно догони ме нощта... Седейки в свят, изпълнен с лъжи, мислейки за любовта една. Защо е така? Кой ме нарани? Може би жестоката съдба? Защо всеки миг на щастие е толко скъп? Защо всяка усмивка носи ми сълзи ...

Аз падах и ставах, за теб, за топлият ти глас. Аз робувах и царувах, красиво и славно в последният си час... Те дойдоха за мен, и тихо и нежно затвориха очите ми. В този тъжен, плачещ, есенен ден, ти прободе сърцето ми... И от леда се издигна велика снежна кралица. Сърце безчувствено, очи без цвят. ...

Стена всяка нощ
и си мисля за теб,
само за теб.
Как ме целуваше,
колко искренно ме прегръщаше ...

Тежко и бавно пристъпват минутите,
опиянени от своята вечност,
нехаещи за моето ( може би радостно)утре
и за обещаната ми ( от никой) надежда...

Когато мисля с иновация,
през този скучен, скапан ден
променям свойта пигментация
в цвят розово-червен.
Във времето на демокрация ...

Да ти кажа – обич моя -
сякаш време не остава.
Да докосна и разтворя
Тялото ти до забрава….
Да не бързаме за никъде, ...

И все те искам, все те чувствам - в мечтите някак си те пускам. Далеч и близо, явно-тайно, размити някак виртуално. И все до мен си, а те няма, усещам шепот, страст, забрана - във устните ми поглед впил, в очите - свойте преоткрил... И тъй е хубаво, фатално, неистинско, но толкова реално за мен, за ...

В стаята
кънтяща тишина,
маса,
стол
и аз. ...

Обичта я няма вече, стана тя на прах... и аз си тръгвам от този свят! Къде съм аз не знам, но студа в душата става все по-голям! Сърцето спира, дъхът затихва... Аз оставам ледено щастлива. Очите ми кристал а този свят е окъпан в кал... Къде беше ти да изтриеш моите сълзи? Дори и там отвъд небете ще ...

Сполетях те внезапно. Разголих ти мислите.
Огъня тичаше бос. И те правеше жаден.
Само капка любов. И заключих очите си.
Хвърлих ключа в най-дълбокия кладенец.
Да ме чакаш - вместо нежна, заучена пролет, ...

Зловещи нощни звуци разнасят страх зловонен
и пълнят с черен мрак безценният ми сън.
Уплашен хуква той - от звуците прогонен
спасение да дири - сред розите навън...
И от безсъние измъчвана, сред хаоса на мрака, ...

И някак неочаквано - глава смутено свело,
с обида зле прикрита и с болка във очите,
последно "сбогом" взе си и тръгна с гордо чело,
вълшебното ми детство -преглътнало сълзите...
Не осъзнах веднага, че мъката горчива, ...

Имам аз приятелка една
с мене тя много е добра,
каде се запознах с нея
не знам докато се смея.
Но с времето я опознах ...

Xей ! добро човече!
Ти тука ли си вече?
Ти какво правиш?
Мен да не забравиш.
Тук те чакам аз, ...

Частици от теб
разпръснати навсякъде по мен
Ако бях цвете
ти щеше да си слънцето
което ми дава топлина ...

* След 50 години соц възход и 20 години свободен полет, с най-висок жизнен стандарт у нас се оказаха най-бедните англииски пенсионери!
* Синьото ни се оказа червено, червеното пък дясно, жените ни определено са мъжки, а политиците – девици!
* Май у нас единствено полицията незнае, че третокласниците ...

стоеше пак сама,беше в стаята си,слушаше песните от които душата и се късаше....в ръката си държеше снимка,снимка на човека,който тя толкова обича,дори повече от самата себе си....човекът който и беше донесъл толкова сълзи,болка и тъга.....втренчила поглед в снимката и слушайки песента разкъсваща ду ...

Спомням си как започна всичко... сякаш беше вчера. А мина толкова време от тогава - почти две години. Още помня онази сутрин... Гласях си багажа, тръпнеща в очакване на нови преживявания. Бях си приготвила онзи, големият сак... винаги съм така като тръгвам на някъде, взимам много неща дори и да отив ...