Ето на сцената си и вече си различна..
Тъжна,но някак си оптимистична..
Забавляваш публиката сива
с твоита персона талантлива..
Усмихваш се,а вътре те боли ...

I'm still here
I am a question to the world.
Not an answer to be heard,
оr a moment
that's held in your arms. ...

Tornado -Adema
A screaming match again
Could this be the end
A breaking point and I can't bear it
You wanna know the truth ...

/на един непознат ангел/
В тъмната нощ
летеше кола,
Срещу нея летеше
една пеперуда. ...

Едно глухарче май ми проговори!
Смутена зърнах насълзените му очи.
Протегнах длан и сбрах простора,
по-ясен и от шепа сняг в тежки дни.
Дарих му го с цялото свое доверие, ...

Зад една красива външност: душа от огън, чувства нежни Докосвайки те аз разбирам, че без твойта топлина в студ умирам Седя самотен, от студ скован аз пиша иметоти в снега Сълзи се ронят, седя и чакам Миг полъх от твоята душа Аз те чакам, а ти не идваш Едва ли сълзите ми ще те върнат...

Три капки дъждовни
ми носят тъга.
Три капки дъждовни,
пълни с чудеса.
изпълнени с дива ярост, ...

Спри, не говори,
не искам повече вини.
От мълчанието
повече боли.
Спри, не говори, ...

Тази вечер е последна
и не спя спокоен сън.
Може би не бях ти вярна
или подминала съм те навън.
Ти реши да си отидеш, ...

Огънче, за да ни има...
Съвсем оредяха
листата на храстите
и... ето че цъфнаха
жилави дрянове – ...

Вечер тихо се пребирам
пак във празна стая.
Вечер аз заспивам
под завивка остаряла.
и сънувам твоя поглед ням ...

И тиха, и нежна,
и в пламък горяща,
и силна, и свята
в своя сън от мечти...,
и лека, и светла, ...

ПРЕДИ
БЯХ КАТО ВСИЧКИ И ОБИЧАХ ДА УСЕЩАМ слънцето и дъжда
с кожата си и вятъра в косите си, ДА СЛУШАМ песента
на птичи хор в лятно утро и ромон на буйни поточета,
ДА ГЛЕДАМ бурята, морето и полет на птица, ...

Вятър развява
косите ми и
разнася навред
красотата си.
Чух полъха му ...

Отиде си още
един ден, в който
си мислех за теб.
Утрото бе опиянено
от надежда, ...

Бях унил и самотен, бях намразил света, и в гърдите ми тлееше тъмна жарава... Всеки ден бе за мен къс оглозгана мърша. И крещях отвратен; “Суета, суета, по-добре да ме няма, да отмина в забрава, не безсмислици жалки да върша!” Но тогава намерих красиви слова, подарих си от тяхната “тиха магия” и пот ...

Пред всички ти си един, а в себе си друг...
трябва да бъдеш актьор мним,
а искаш да викаш напук!
Искаш всички да чуят твоя стон.
Да им говориш на висок тон! ...

Музика закриля ми душата,
И музика разнищва ме без жал,
Объркана,
Аз плача тайничко за времената,
Когато думичката "заедно" ...

Вдигна се бавно мъглата,
звънна, заискряла тревата.
Със писукане в цветна леха,
две врабчета си поделиха троха.
На перваза ми, саксия със билка, ...

Угаснала камина е сърцето ми...
Сърцето ми - угаснала и ледена камина,
сред съчките от спомени в забрава тля,
ръцете днес прегърнаха студа на тая зима,
а в погледа ми сняг смълчано заваля... ...

две
двамина с теб
утъпквахме пътека
две пълни луни ...
две хризантеми ...

Заспаха тежък сън цветята, небето сбърчи свойте черти, пронизващ вятър разлюля листата, изсъхнали във своите висини Приседна първата снежинка, морна, на стръкче жилава трева и свеждайки очи, покорна, светът погълна в белота. Не след дълго крачеше бодро загърнат в кожи, като звяр през преспите със св ...

ПОДАРИ МИ...
Подари ми очите си, да ме гледат със плам,
да са с мен, уморен щом заспя.
И в най-черната нощ, и във буря, да знам –
две звездици за мене блестят. ...

Нима е възможно някде да съществуваш?
Лице за мене нямаш в този свят.
Звездите пак към мен се приближават
и ми шептят с твоя глас.
Притихвам и дъхът в гърдите спира, ...

Кой ще повдигне земята от сърцата ни светли?
Къде е опорната точка?
Мечтите ни бяха сламени лостове,
волята - въже на обесения.
Сняг, градушка и отново празни ...

Мисъл, ( от погледите чужди скрита)
във нея - очакване, надежда и копнеж,
след тях - съмнение, въздишка,
миг - спомен, болка, нов стремеж.
Мечта - гореща ласка, нежни устни, ...

Проплаках от кошмарен сън
сърцето ми се сви на топка,
пробудих се, нощ беше вън…
Сънувах, че съм аз в клопка,
налагаше се да избирам път, ...

Караш ме от себе си
да се отричам.
Караш ме на пода да се свличам
и да нямам сили даже и да дишам.
Караш ме да крещя в отчаяние, ...

Не си човека, който търсеше,
устните ми и ме милваше
с ръце горещи от любов...
Не си момичето, което тръпнеше,
щом тихо до мен пристъпваше, ...

В спомени прерязваш ме с усмивка,
смелостта ти се превръща в прах,
че думите ти чувам във отровна нишка
по телефона, а не в очите ми - от страх.
Единствено научи сърцето ми да страда, ...