„..Години има от тогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло”
Робърт Бърнс ...

Сега когато мога аз да те загубя,
разбирам колко скъпа е за мене любовта ти.
Моля те – не ме оставяй в тази бездна да умра.
И вулкан от чувства в мен преливат се–
болка,гняв и отчаяние се преплитът . ...

Погледът, с който ме гледаш
не е погледа, в който се влюбих.
Нещо май отлетя безднадеждно?
Нещо май между нас се загуби?
И какво от това, че боли?! ...

Чакам думата "завръщам"
и всеки ден се будя с нея.
Ставам, гледам към небето
без да зная за какво копнея.
Вървя по пътища неравни, ...

Скъпи мой,
Ето навън пак настъпва ден, слънцето изгрява и всичко се пробужда изтърсвайки от себе си спомена за нощта. Но в мен не е ден… напротив сега започва вечната нощ, вечният мрак нахлува в душата ми. Теб те няма… ти си отиде… колко хубава беше тази нощ, нощ на мечти и обещания. Ти отново дойде ...

Поглеждам те в очите и виждам болката събрана в капчица сълза.
"Не плачи” - ти казвам аз и целувам разплаканите ти очи.
"Не плачи, ние ще сме вечно двама в сънища и в мечти"
И там под заспалите звезди нежно ти докосваш моите страни,
прекарваш пръсти през моите коси и ми казваш - "Остани!" ...

Защо си губя времето в спомени и мисли за теб? Как да си те върна, като всичко пак ще е фалшиво? Защо съдбата ни срещна? Ти ме
оплете в мрежите на своята нежност и ме остави да повярвам, че имаме бъдеще заедно. Донесе ми само страдание и ме нарани
дълбоко. Замина си, без дори да се замислиш. Душата ...

Студено е. Мракът превзема пустите улици на големия град. Вали дъжд. Вятърът свисти в клоните на дърветата. Единственият шум, освен този на дъжда, са моите стъпки. Бездомна се скитам. Не вдигам глава. В това вече няма смисъл. Всичко хубаво на този свят е погубено. Разрушено е от човека.
Сълзите ми с ...

Волската опашка
Годината бе 2004-та, мястото - село Варихлебарково, домът на семейство Житкови. Бай Стамат Шкембето, Житков по фамилия, и побратимът му, селският дон Жуан дедо Пенчо седяха под шарената сянка на лозата и отпиваха неразредено вино. Черешите, които играеха ролята на мезе, отдавна бяха ...

Deja Vu
Откривам те...
Болезнено и нямо,
мъчително и нежно –
без упойка. ...

Не, няма да се върна
и да ме молиш - не,
любовта ни овехтяла няма да прегърна,
неискрен днес стоиш на колене.
Няма! Завинаги сбогувах се, ...

Гърми се... Тъмно е небето...
Надуват бузи облаци сърдити...
Моли се! - шепне ми сърцето -
Дъждът е за кирливите ни ризи.
Глух тътен... Всичко се снишава... ...

Ето още една безсънна нощ. Стоя сама в мрака и единствената ми мисъл е за него. Сълзите се стичат бавно по лицето ми, без път, без цел и без посока. Спомените за миналото не искат да излязат от ума ми и само ме карат да страдам. Накъде да поема? Да се скитам сама в тъмното, не искам. Обичам го и тов ...

В бунгалото съм, сама, в леглото под дебелите завивки, само по бельо, слушам как дъждовните капки сякаш се опитват да пробият ламаринения покрив и да ме достигнат, както аз искам сега да достигна теб, да те докосна, да се вгледам в красивите ти тъмносини очи, които толкова много ми напомнят за морск ...

Вървя замислена и се усмихвам.
Усмихвам се, защото мисля си за теб,
защото с мислите по теб улисана,
живея сякаш в омагъосан плен.
Знам, че бариерите пред нас са много ...

В сърцето ми влизаш, като хала,
дъха ми спираш за миг,
пулса ми бързо ускоряваш,
а после се изпаряваш като... дим.
Ти си нещо върховно и страстно, ...

Лесно е да обвиняваш другите за твоите проблеми .
Лесно е да обвиняваш другите за своите неуспехи
и да не умееш да признаваш своите грешки.
Грешиш и неусетно намираш вината в човека до теб ,
но не виждаш ,че ти си човека, който допуска грешки . ...

Дефлорацията : невъзможна
Още знам какво направи миналото лято
-Извинявай, че закъснях, доня Милка!-опита се да смени темата Асен Джуниър III. Знам, че с това наруших патриархалните традиции на фамилията, но бях принуден да ...

Не съм уморен от живота,
ала от хората - да!
От техния делничен ропот,
от подлия смях... без вреда
в момента. Смях който изглежда ...

Ще те намеря, моя вещице,
зад стъклата на витрините,
пред които като минувачите
случайно и аз се отбивам...
Ще те намеря, мое проклятие, ...

Откога ти разправям- свиват се в листчета:
неудобни понятия, ароматни треви.
Бавно изписани
със знаците липсващи
константите слисани, ...

С една и съща поза обичаш да се галим...
Една и съща доза по време да го правим...
Една и съща роза за празник ми купуваш...
Една и съща дрога за мен си,но си струваш...

Какво е да мечтаеш в днешно време? Бреме... или може би малко отклонение от сивата реалност, която ни заобикаля?
Ето как го виждам аз, необходимост. Дали се нуждае една душа от мечти, усеща само тя, но те са букет от цветя за
всяка една. Малкия подарък, които можем да си поднесем сами. В мечтите се ...

Още преди да си легнал заспиваш
и зад умората сладко се скриваш...
Не чуваш звън, ни слушалката вдигаш...
Ей! Остаряваш ли или изстиваш?

Четейки “Глас”
на Данка Калчева
Чух!
Историята е кървава...
Безкрайно връщане назад ...