Между жълтото от знойното лято,
прокрадват се тихо промените както
усещаме, че времето бързо лети,
днес е август, а утре септември уви.
Така и в живота ни сезон след сезон ...
Присмиваш се на тъжните поеми
и гледаш отвисоко заблудено.
,,Поетите филмари са големи,
внимание си търсят принизено”.
Но щом веднъж се влюбиш като нас ...
Все някога ще се събудим...
Народе, знам, ще дойде ден.
Тогава, като ято бели гълъби
във небето, свободно ще полетим.
Все някога доброто ще възкръсне... ...
Катеричка Рунтавелка с бяла пухкава къделка,
сам- самичка във гората хрупка орехи, горката.
На дървото си играе, хем се чуди, хем се мае –
жълъди ли да си бели със черупките им цели,
или да си сготви чудна от листа чорбичка свидна? ...
По изборите им ще ги познаете,
прегръщат любовта и светлината.
Ще кажете: Как скрит е в тебе рая ти?
Фантазия ти имаш пребогата.
А те са като всички и безкраен е, ...
Събудих се в ръцете ти веднъж,
небето беше кротко и щастливо,
една сълза превърнала се в дъжд,
изми нюансите на всяко сиво.
Тогава някак си го проумях, ...
Пустее плажът, вятърът притихнал,
самотен гларусът унил кръжи.
И този бряг, от векове привикнал,
в студена сол и спомени лежи.
Не си до мен, ала те помня още, ...
В спомена имах своето всичко.
Росни поляни, слани, планини.
Вятър измете всичко прилично,
а пулсът сърдечен, запрепуска самин.
Пътят не бе труден, а благодат! ...
БОГ НА СЕДМИ КОЛОВОЗ
… понякога на гарата във Варна стърча самин – на седми коловоз,
и все така се надам и си вярвам, че ще пристигне с бързия Христос,
да го прегърна с обич на перона! – все туй мечтах си хиляди лета,
и с куфара му – минало 100 тона, да литна като птица над света, ...
Огледалце, огледалце на стената,
защо изпитваш болка тъй позната?
Защо се виждам все по-ясно в тебе?
Защо сълзите скриваш със усмивка?
Пренасяш ли огромното си бреме ...
"Тик-так" стрелките крещят,
Минават минути и стават на минало.
Пясъкът изтича, дните летят,
И сякаш никога не ги е имало.
Спомени остават, ала избледняват. ...
Говориш. Аз не слушам. Няма път,
по който да се върне радостта ни.
Но кимам. Само жест. А виж студът
ни подминава, вместо да остане.
Говоря. Чуваш само хладина ...
Изгарям. Съдбата ми… може би рязко,
а може би злобно удари деня ни.
А в шарена черга, навън бе прекрасно…
Внезапно потъна. И странно се счупи.
Застанах потресен пред късчета мене, ...
Всеки иска да бъде видян.
Всеки иска да бъде разбран,
чут, обичан, щастлив и значим -
с никого да не бъде сравним.
Няма рецепта за живот, удобен за всеки. ...
От малки вечности мигът се състои,
нехайно махнеш, ето, вече пропилян е.
И черното, и бялото са все бои,
избирай – креп, или клавиши на пиано.
Стрела и дума, и мълчание... боли, ...
Звезди и мрак. Блещукаща къделя,
вретенце ми е месецът. Преде,
а който чудесата разпределя,
ще ме намери. Знае и къде.
И тъничката черно-златна прежда, ...
Защо добрите не спят нощем?
Защо нощта не дава им покой.
Защо терзаят ги въпроси!?
Защо ги мислят винаги за лоши!?
А лошите о, Бога ми...овчици бели ...
В очите ти след сто години искам
като сега да виждам аз света!
И в огъня , горящ във тях и истински
докрай във него аз да изгоря!
Ще те обичам и след сто години ...
БЕЗДНА ОТ ЛЮБОВ
... повикай ме под голите тополи и край потока с плачещи върби –
да чуеш как душата ми се моли – и все за теб се моли и скърби,
защо те няма? – и къде изчезна? – в Деветата маза на моя Ад! –
без теб потъвам в бездна подир бездна и няма вече връщане назад, ...
Нещо топло и меко ляга в нозете на този Октомври,
с дъх на тиква и чай, и с цвят на презрели смокини.
Черна улична котка вятърни сънища гони.
Аз стоя и я чакам – суеверно, нека път да ми мине.
И смалявам в очите й този свят, да го пазя от грешки, ...
(по идея от едноименния роман на Джек Лондон)
По вените на сънения град
потича кръв от хора ранобудни…
А други предпочитат да поспят -
да ставаш в седем в събота е лудост! ...
Вълкът да те излъже е решил,
но ти не се поддавай на лъжата.
Дори и козина да е сменил,
той същия остава във душата си.
Не е лисица, но ще надхитри ...
Най-тихото с предчувствие за нежност,
най-нежното с предчувствие за стих,
дъждът се лее благо и небрежно,
под капките стоиш и те открих –
най-къдрава неугасима лава, ...
Сега е тихо, ходя през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази истинска любов.
Усмихвам се и търся тебе в здрача, ...
Ето и октомври вече мина,
И само знам, че ноември пак ще се проклинам.
септември беше, като с раздяла те убих.
През какво минаваш мога само да гадая
И да мине лесно да ти пожелая. ...
Прозорците проглеждат все по-рано.
Кафето ми се сраства с пепелника.
Гласът ли чух на утрото изпрано,
или надеждата навън ме вика?
Не мога вече нищо да отложа, ...
Отново е есен - златна, красива…
В шепа ти нося пъстри листа,
утро студено в мъглите се скрива
и него в шепи мога да побера.
Към теб пристъпвам на пръсти, ...