Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Солта на спомена 🇧🇬

Понякога ме питат
на кого приличам.
И аз мълча. Бях на три,
или на четири.
Не помня лицето му от онзи ден, ...

Varahiil

Poesía » Verso libre

511 1 3

Автопортрет без пари 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ БЕЗ ПАРИ
... между слънчеви шамари и безкраен кучи студ,
кой – когото изпревари! – всеки прави ме на луд,
вместо да попита как си с две-три думички добри,
глоби, данъци и такси! – сякаш съм торба с пари, ...

Валери_Станков

Poesía

360 2 3

Ръце 🇧🇬

Ръцете ми поглъщат
допира от кожата ти
и прокарват пръсти през мускулите ти.
И винаги е смешно, когато
прокарвам нокти по ръцете ти ...

Nikolova2000

Poesía » Verso libre

479

Моите съкровища 🇧🇬

МОИТЕ СЪКРОВИЩА
В къщурка малка, построена отдавна
само за една нощ от дружина славна,
се раждаха тихо и с малко вълшебство,
спомените на безгрижното ми детство. ...

NovelaDenarova

Poesía » Para niños

638 1

Материален 🇧🇬

Всичко е толкова тъпо.
Всичко е толкова ясно.
Бесен съм. На себе си.
И сега ми е тясно.
Тесен е този свят ...

ЖивкоДелчев

Poesía » Civil

501 5 6

Четене на стари вестници 🇧🇬

ЧЕТЕНЕ НА СТАРИ ВЕСТНИЦИ
Днес обикалях Варна като луд.
Наместо във казана кюлче злато,
набарах два вързопа с вестник „Труд”,
прочетени през миналото лято. ...

Валери_Станков

Poesía

330 2 2

Погледни ме... Красива завинаги 🇧🇬

Аз съм лилия, лилия пясъчна,
бяла нежност, любов на цветя.
Капка дъжд е напълно достатъчна
и сред пек и сред суша цъфтя.
Сбирам вещо с дълбоките корени, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

439 2 7

Изгрев 🇧🇬

Изгревът носи надежда една
той донася на денят светлина.
С него ражда се началото деня,
слънцето изпраща лъчите си сега.
То очертава на морето пътека, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

526

Прошка от Рая 🇧🇬

Вчера ли беше или отмина един цял живот?
Махна ръка и тръгна с дъжда към безкрая.
Крещя към небето - до теб не достига и шепот.
Как прошка да искам от Рая?

Hopelessly_seeking

Poesía » Otra

435

Акорд прощален 🇧🇬

Пред твоя праг аз вече не стоя!
Кръвта ми как пулсира няма да я чуеш!
Сърцето ми те някак преболя …
Пантофките на друга може да обуеш
Престанах и да плача във нощта! ...

Зои

Poesía » De amor

513 9

Не... 🇧🇬

На Б.
Не съм поет, не съм, а исках.
Може би да слушам по- ме бива.
Не съм и фотограф, а стисках
до болка пред мъглата обектива. ...

Несъвместимият

Poesía » Filosófica

736 2 11

Понякога ще идвам… 🇧🇬

Понякога ще идвам…
във съня ти-
скъп спомен за онази истинската,
първата,
по детски чистата, ...

Ма_Ро_Ка

Poesía » De amor

523

Стих за лятото 🇧🇬

Бих посветила най-добрия стих
на лятото – прекрасно и вълшебно,
с горещи нощи, с изгрева му тих,
преливащо от пориви изкусно.
Сезон на сетива, любов и страст, ...

СилвияМилева

Poesía

374

Намек 🇧🇬

Не съм, не съм във форма
загубя ли чувството за хумор...
Навярно, все така безспорно
се лутат дълго веселите думи?
Смутена: душата уталожва ...

Ranrozar

Poesía

526 5 12

Как ще го позная 🇧🇬

Търся нещо във Някъде,
а какво ли? Не знам...
И обходил съм адове,
и съм бил ад и сам...
Търся нещо във Никъде, ...

mislitel

Poesía » Filosófica

443 6

Стъклени пирони 🇧🇬

"Каква невеста си била ти, мамо!"*
Каква бе твоята земя?
От чернозем се ражда само,
окъпана от дъжд дъщеря.
"Каква невеста си била ти, мамо!" ...

Spring_sunrise

Poesía » Civil

477 3

Ще помня 🇧🇬

Ще помня пламъка в очите -
крилете ми опожари.
Ще помня бурята в гърдите -
в прегръдката ме задуши.
Ще помня и страстта от устните - ...

Ромашка

Poesía » De amor

588 7 10

Макова обич 🇧🇬

Тази нощ всички скъсани струни,
на цигулката твоя сменил
натъжен е пред тръгване юни,
пей, щурченце, недраг и немил,
нацелува цветята заспали ...

Patrizzia

Poesía

415 1 2

С “Морето на Нина” 🇧🇬

С “Морето на Нина” изплуват мнозина,
преследват голяма мечта:
с души анонимни и не легитимни
да вземат една грамота!
С “Морето на Нина” из нашта Родина ...

Yuri

Poesía

451 1 9

Тишината е повод за обич 🇧🇬

ТИШИНАТА Е ПОВОД ЗА ОБИЧ
Времената са трудни и сложни.
А били ли са други – не знам.
Аз не мога скръбта да отложа,
но не искам и шанс да ѝ дам. ...

yotovava

Poesía

331 1 4

Опитала и многото, и малкото 🇧🇬

Не мога да възлюбя тъмничарите,
веригите сама да си нахлузя
и ако без причина ме ударят те,
смирено да обърна друга буза.
Не мога и да хваля самаряните, ...

Patrizzia

Poesía

362 2

Моето коте 🇧🇬

Много често мойто коте
прави ми масаж;
то ми скача във леглото
и започва марш;
с ноктите си по гърдите ...

Yuri

Poesía » De humor

586 6

Жената, с която ще бъда и утре 🇧🇬

ЖЕНАТА, С КОЯТО ЩЕ БЪДА И УТРЕ
... когато ще съм спомен за човек – когато утре няма да ме има,
си помисли, че в някой следващ век ще ти се връщам в тихата си рима,
прекрасна всеотдайница! – Жена, която нийде не видях до днеска,
дори на моята Фейсбук-стена харесаха ти светлата прическа! ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

391 2 1

Лято 🇧🇬

Лятото дойде, а със него – и големите жеги.
Градините ухаят на разцъфтели цветя и узрели плодове.
Навън е горещо и хората се радват на хубавото време.
Лято е и скоро ще удари, и последният учебен звънец,
и децата ще излязат в така дълго очакваната ваканция. ...

ANNWOOD

Poesía

2.1K 1 3

Опит за пейзаж 🇧🇬

Отминал богатство и лукс,
изпаднал в периферно зрение:
преминавам не близък,чужд
на оперетъчните намерения.
"Къде се дяна?О,нима си тук?! ...

Ranrozar

Poesía

521 8 11

Защо ли... 🇧🇬

***
Защо ли пак вятъра гониш и скиташ се нейде?
Защо ли понякога тихо посядаш на някой стобор?
Защо ли със влажни очи залеза гледаш и питаш се -
Господ има ли го,закриля ли те, бди ли над теб? ...

ГерганаМаринова

Poesía

539 5 5

Хавайски рефрен 🇧🇬

Пъстри чадъри – десенът на лятото,
риза хавайска за мокрия плаж.
Сплита цветята в гирлянди ято от
гларуси – юнги в сплотен екипаж.
Сутрин вълните брега масажират – ...

Яна_Славянска

Poesía » Otra

758 1 3

След това 🇧🇬

Само думи напразни
и обещания.
След това
Светът не свърши,
нямаше последни ...

honesty

Poesía » De amor

471 2

В тази чудна вечер 🇧🇬

Къде си в тази чудна вечер?
В концерт надсвирват се щурци.
Нощта дойде към края вече
и лягаш с минали мечти.
Мечти... предадохме ги с тебе ...

АниИванова-стихове

Poesía » Otra

406 2 2

Ех любима 🇧🇬

Ех, любима моя... така те обичам, че чак
за теб съм готов да крещя, да скубя...
Бога ми, за всяко зло към теб да мъстя.
Защо продавате род!? Безпардонни измамници...
Светът ни беше в краката, сега плужеци... ...

aap

Poesía

401 2 4

... а в людския свят нескопосан... 🇧🇬

Мечтаят си всички за сол, за море,
делфиини и нещичко още,
аз – денем излишна се чувствам добре
без сън сред звездиците нощем.
Годината – сушава в мене вали, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

391 4 5

*** 🇧🇬

Гората шепне
тихо звезден дъжд ръми
тайна чужда си.

ЛюсиАтанасова

Poesía » Formas orientales

657 9 21

Ти си тук 🇧🇬

Преди теб светът ми беше хлад,
и часовете - стъпки от олово.
Денят бе ням, без песен и без цвят,
изгнание, тъй вечно и сурово.
Но ти дойде. Не като гост, а като вик, ...

Varahiil

Poesía

494 1 2

За вярата ... 🇧🇬

.
Напоследък навсякъде
какво не, ме впечатлява,
както и приятелите -
и с всеки съпреживявам ... ...

dorageorg

Poesía » Otra

452 4 9

Мъртва зона 🇧🇬

От нощите си искам да избягам -
убежища за огнените дни.
Така устроен съм - отвръщам със сарказъм
на всекиго, оставайки немил.
На изгрева разтвореното цвете ...

vega666

Poesía

518 15 13

Баба и дядо — ангели земни 🇧🇬

Мама и тати — звезди са в небето,
а аз си останах сираче сега.
Но тук, на земята, с прегръдка най-свята
баба и дядо ме топлят с душа.
Баба ми пее най-нежните песни, ...

tanq_mezeva

Poesía » Para niños

623 3 7

Под юнски свод на дъхави липи 🇧🇬

В прохладата невидимо навлизам,
под юнски свод на дъхави липи.
Гласът Ти чувам толкова отблизо
от Него бликат бистрите води.
В прохладата невидимо навлизам ...

Елиза13

Poesía

451

Ах, че ми е тъжно! 🇧🇬

А, може би, аз остарявам,
щото по спомени тъгувам,
вместо да си свиркам и пирувам.
А, може би, аз остарявам,
щото за отминали времена тъгувам, ...

Simonstotel

Poesía » Verso libre

453 5

Дар 🇧🇬

Аз знам, че всеки миг е дар
и всеки миг благодаря.
От ден на ден по-стар
по-силно го усещам и ценя.
По-просто всичко става, ...

Селева

Poesía » Filosófica

488 2

Момчето, което и днес не откри Атлантида 🇧🇬

МОМЧЕТО, КОЕТО И ДНЕС НЕ ОТКРИ АТЛАНТИДА
Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див –
тъй се търкаля подир залезите трънено валмо,
така се свлича лавината от скалния масив,
не ти написах нито ред писмо – ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

342 2 3

Poesía de autores contemporáneos

Солта на спомена 🇧🇬

Автопортрет без пари 🇧🇬

Ръце 🇧🇬

Моите съкровища 🇧🇬

Материален 🇧🇬

Четене на стари вестници 🇧🇬

Погледни ме... Красива завинаги 🇧🇬

Изгрев 🇧🇬

Прошка от Рая 🇧🇬

Акорд прощален 🇧🇬

Не... 🇧🇬

Понякога ще идвам… 🇧🇬

Стих за лятото 🇧🇬

Намек 🇧🇬

Как ще го позная 🇧🇬

Стъклени пирони 🇧🇬

Ще помня 🇧🇬

Макова обич 🇧🇬

С “Морето на Нина” 🇧🇬

Тишината е повод за обич 🇧🇬

Опитала и многото, и малкото 🇧🇬

Моето коте 🇧🇬

Жената, с която ще бъда и утре 🇧🇬

Лято 🇧🇬

Опит за пейзаж 🇧🇬

Защо ли... 🇧🇬

Хавайски рефрен 🇧🇬

След това 🇧🇬

В тази чудна вечер 🇧🇬

Ех любима 🇧🇬

... а в людския свят нескопосан... 🇧🇬

*** 🇧🇬

Ти си тук 🇧🇬

За вярата ... 🇧🇬

Мъртва зона 🇧🇬

Баба и дядо — ангели земни 🇧🇬

Под юнски свод на дъхави липи 🇧🇬

Ах, че ми е тъжно! 🇧🇬

Дар 🇧🇬

Момчето, което и днес не откри Атлантида 🇧🇬

Cola