Poesía de autores contemporáneos

256.5K resultados

Аз нямам нищо…Само,своето сърце 🇧🇬

Аз нямам нищо…Само,своето сърце…
пътя извива се и криволичи,
поемат думите от моите ръце,
плахи ,несигурни, като мъници.
Но зная, че някой ден ще станат силни, ...
395 2

Наивно моят вик ли ви звучи? 🇧🇬

Несигурно, на глинени нозе
светът отзад в обоза се клатушка,
по пътя си решение не взе,
дали отрова, бомба, или пушка.
А никой не се ражда за войни. ...
395 2

Котаракът Шуши 🇧🇬

КОТАРАКЪТ ШУШИ
Къде ли моят ден не лъкатуши?
И криво-ляво – свърши се добре.
Сега във мен живеят двама души –
две противоположности – с тире. ...
351 3 2

Покана за валс 🇧🇬

Адажио и Скерцо -
мелодия от утренна соната -
мистичен , ключов знак
от дълъг нотопис за любовта!
Така стоиш край мен - ...
456 1 1

Без план 🇧🇬

Отдавна, може би тогава,
когато още се озъртах,
видях, че в светлото остава,
прашинката да търси въздух...
Безкрайно лека на ревера, ...
857 9 12

Залък 🇧🇬

Щом Господ дава ден живот и трудът е благодат:
ще заслужим земен плод от нивата на този свят.
Безкрайно дълга е нощта сред стъпките на друм.
Щом опазим и песента; в душата без видим шум-
хляб в залък ще се опече, поръсен със солена пот! ...
495 3 8

Донка войвода 🇧🇬

Една горда българка, силна жена,
захвърлила фустата и уюта на дома.
В ръка със сабя а в другата с пушката,
борила се в едно с мъжете за свобода!
Не с кърпа а с мъжка шапка на глава, ...
460 1

Предутренните часове 🇧🇬

Интересни са часовете
На светлината, която
Постепенно приижда
В часовете на
Зазоряване. ...
528

Самота 🇧🇬

Бледа лунна светлина.
И самотна, мъничка душа..
Някой тихо в мрака плаче.
А страхът е толкова голям.
Пълен дом със хора, спящи. ...
463 2 5

Въздух 🇧🇬

А всъщност аз не мога да си спомня
без тебе как да дишам. И да бъда.
Денят се случва сив и монотонно
ме влачи в своя ход. И ме препъва.
Кръстосала ръце, нахално - млада, ...
556 10 4

Език прехапал млъква вятър... 🇧🇬

Задушни нощите и пъклени са дните ни
мечтаното ни лято се топи.
И капят сълзи... страсти неизпитани,
цветчетата на старите липи.
В душите трепкат пак светулките нетрайните, ...
372

Нека е грях 🇧🇬

Отключих вратата,
в леглото си легнах,
с цип на устата
и малко подремнах.
Да дойдеш те чаках — ...
598 1

Неизживяна любов 🇧🇬

Маска аз ще сложа
Да не видят истинско ми лице
Любов тече под моя кожа
И тупти за тебе мое сърчице
А дни минават бързо ...
345 1

Взаимност 🇧🇬

Радост е за мен да правя с тебе заедно
каквото и да е.
Сгушени един във друг,
да помълчим, да си починем най ни е добре.
Щом си тъжен, щом си скръбен - ...
525 1 1

А любовта?! 🇧🇬

Сълза.
И още една.
Усмивка
накриво.
Нескопосана ...
470 1

Усещане 🇧🇬

Когато в здрача сенките се свият
и спомените хапят със забрава.
Дали сред блато съвестта ще пие
от извора на истина и слава?
А сълзите, превърнати в лъчите, ...
540 9 22

Лятото щастливо ме прегръща 🇧🇬

Събуждам се и лятото е с мене,
и лятото щастливо ме прегръща,
морето ни е радост споделена,
и влюбена до идилична същност
намирам си най-малката причина, ...
354 1

Защото трябва 🇧🇬

Животът се разсейва като дим
край купола на вечната матрица,
която, сякаш с дух непобедим,
ни впримчва. (Та кому са нужни птици!?)
Подобно хамстер, просто се въртим ...
562 4 3

Литературна дисекция 🇧🇬

"Ти си тревичка
жадна за капка любов!"
Това е поезия.
Всичко останало е просто дъжд.
414

Всичко що ти трябва е любов 🇧🇬

Винаги е тук. Една и съща.
В най-самотните сърца тупти.
В порив за летене се превръща
грабне ли те всеки крах и срив.
Винаги е тук. За всички луди, ...
364 2

Земята на Ботев и Левски, 🇧🇬

Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя.
Христо Кърпачев
Земята на Ботев и Левски,
все още е робска земя! ...
509 1

Какво да чакаме оттук нататък 🇧🇬

На левът ни изтича сетният му час
на герба ни за празници остава
на знамената пак ще бъде с нас
със спомени за някогашна слава.
Със евро идва нашият възход ...
427

Селянин от градски произход 🇧🇬

Отдавна, някога родил съм се в града,
в столицата наша, за много е тя мечта.
Тук съм живял но на село е моята душа,
ваканциите бях там, спомени от някога.
Сега съм селянин но още живея в града, ...
420 1

Температура на кипене 🇧🇬

Трудно се въззема лятото. Слънцето кипи от гняв.
Сенките са жизнено богатство. Кой крив или прав,
все едно е: няма вечно щастие! Младата жена лежи
и морето гали очите и нозете. Любовта ще продължи
само днес. Тя разбра: който губи мимолетно щастие ...
472 3 6

Първият ден на лятото 🇧🇬

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЛЯТОТО
... и пролетта отпраши с гръм и трясък нанейде под дъждовната дъга,
и лятото – във своя царствен блясък, се тръшна тази сутрин на брега,
с капелата си от пламтяща слама над плажа цял ден слънце ще гори –
пак ще си вдигнат пясъчния замък кварталните хлапета във зори, ...
315 3 2

Какво ли ще откриеш тук 🇧🇬

Поезията е огледален свят,
дори когато всичко изкривява
и рая отразява, като ад,
или обратното във нея се явява.
Тя с меч разсича невъзможни паралели, ...
427 1 8

Погледна ли някой децата в очите 🇧🇬

Войните са бизнес с човешки животи.
Убиха ни Левски, убиха ни Ботев.
Убиват и днес достойните хора,
земята ни ври във кръв от терори...
Земята се дави от болки и злоба, ...
455 2 1

Изходът Велес е. 🇧🇬

Изходът Велес е.
На нещата изходът
Велес е - сега тук
Разсъждава Лесничея.
Велес е мечката според ...
436

Истина 🇧🇬

От истината често ни боли,
пропуква се доверие и крепост.
Забиват се безмилостно стрели
и мисълта се бори с труден ребус.
Не можем да приемем дързостта ...
383

Червената шапчица. Ловецът 🇧🇬

по Шекспир и Йосиф Перец
... и ето, тука идва сцена втора –
Ловецът е едва, едва прикрит.
Ни Шапки, нито баби вижда взорът,
а той започва да се двоуми: ...
785 2 6

Сълзата е сълза 🇧🇬

Изпуснах тишината
през клоните на спомени.
Изгубени дървета,
затворени в душата си,
мъничка луна. ...
479 2 2

Там сме 🇧🇬

Къде сме... Бога ми, не знам!?
Някъде в небитието, в тъмното, там.
Любов не търсиш... а си сам.
Надяваш се да има плам.
Тъжно времето попива тъги. ...
454 3 10

Затихнало е 🇧🇬

Затихнало е Времето,
стои и чака да направим крачка
нанякъде. Накъде? Но крачка напред –
смела не съхраняваща,
към бъдещето, смела.
444

Утро на острова – (Петко Шипинкаровски, Северна Македониja) 🇲🇰

УТРО НА ОСТРОВА
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Между прегърнатите ми мигли
мек, тънък лъч влезе в окото ми.
Тихият шепот от морето ...
385 2 1

Навярно лятото е чудо 🇧🇬

Навярно лятото е чудо
щом се завърна пак при нас
по весел начин, непринуден
и ни обича до захлас,
по морски ширини потече, ...
368 1 1

Обреченост 🇧🇬

Обичам те! -
каза дъгата на хоризонта -
но не мога да те погаля
452

Хапещо слънце 🇧🇬

В големия залез на чувствата
любовта се превръщаше в хищник.
Не опазих от бясното куче
нито обич, ни спомени. Нищо!
Затова щом усетиш, че вече ...
545 4 9

Мъжка молитва 🇧🇬

Като вечен странник в този свят голям
натрупал опит и доволно срам,
заставам днес пред Твоя трон, о, Боже,
и моля с думи прости — ако може.
Дари ме с поглед остър и суров, ...
549 1 3

В живота всичко има си цена 🇧🇬

Аз знам, че най- боли от любовта…
Познавам раните дълбоки…
Пронизващата мрачна самота,
изгубването без посоки !
В живота всичко има си цена… ...
444 1 2