Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Очите ти ... 🇧🇬

***
Очите ти - два пъстри бисера искрят,
усмивката ти - лунен сърп изгрява,
косите ти - слънчеви лъчи блестят,
душата ти - врата към Рая… ...

ГерганаМаринова

Poesía

529 3 4

Един-единствен гвоздей в паметта ми 🇧🇬

ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ГВОЗДЕЙ В ПАМЕТТА МИ
Брегът бе в плен на септемврийски хлад.
Умората, вълните укротила,
нахлу без взлом в притихващия град –
превзе го и остави го без сила. ...

yotovava

Poesía » De amor

430 5 4

Любящите хора 🇧🇬

Те... Сякаш дошли са
от друга вселена.
Не търсят причина.
Но... Дават урок.
И с кожа са всякаква, ...

Violet_86

Poesía » Canción de autor

997 8 14

Държавата на мъртвите пилоти 🇧🇬

ДЪРЖАВАТА НА МЪРТВИТЕ ПИЛОТИ
В държавата на мъртвите пилоти,
в която гаснат сетните ми дни,
нас за носа ни водят идиоти! –
към своите сияйни бъднини, ...

Валери_Станков

Poesía

361 3 1

В друг свят 🇧🇬

За тоя свят не си,
или пък си!...
Живееш във балон
от красота,
цялата си светлина! ...

Dobr_1

Poesía » De amor

525 2

Мъгливо 🇧🇬

Диша мъглата и пътят се вие загадъчно,
чезне в сумрàка, изтрит сякаш с евтина гума.
Влагата в сиво дими над поляните злачни.
Скърца в краката на храстите мократа шума.
Облаци влачат криле като паднали ангели. ...

Яна_Славянска

Poesía » Del paisaje

534 2 3

Što se kuneš, to ne priznaj, Da si drugog srela, 🇧🇬

Не можех да си представя,
че без теб нощта ще преспивам.
Сега самотата ме обгръща,
в сърцето ми мракът се разпростира.
Спомените с теб са като вятър, ...

BiberceMuharemi

Poesía

391

След Голгота 🇧🇬

на моята Муза
Утеши ме,утеши ме със любов!
И стопли душата ми, тъй грешна...
С билкови лъчи от слънчев зов
превържи болките ми човешки. ...

Ranrozar

Poesía » De amor

475 7 10

Единствена 🇧🇬

Е Д И Н С Т В Е Н А
Н А Л И Л И
Нищо не става случайно,
но нищо не е и точно предвидено,
всичко изплува в рамките на сценария, ...

krasio0109

Poesía

335

Обичах те 🇧🇬

Обичах те, ала любовта ми към теб избледня,
в миналото се закопа,
на дъното на езерото утая.
А ми се искаше все още да има искра,
да мога при теб да се добера, ...

kompanska

Poesía » Otra

447

Бухти 🇧🇬

Фалш,аплодисменти,кино,театър...
всичко е мерило на вятър.
Мерим си силите,надуваме бузите.
Сън не спим,кървим и защо!?
Крием във себе си страхът от задругата ...

aap

Poesía

395 1 2

Дъждовен благослов 🇧🇬

Пак се спусна към мене дъжда
и ме близна с език по лицето.
Не прихващам от него ръжда,
затова е любим на сърцето.
И ме радва през всеки сезон- ...

ninasar

Poesía » Del paisaje, Otra

539 2 4

Превърна ме в нежност и ласка, и звук 🇧🇬

Аз сляпо я следвам и знам – не греши,
дори сред фъртуни и хали.
Когато раздавали горе души,
на нас бели птици са да̀ли.
В очите ѝ ласкави дави се плах, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

443 2 4

Среднощен Хайдутин 🇧🇬

Аз котарак съм, но на вид - глиган.
Щом вкъщи през нощта се прибера,
Забивам нокти в новия диван...
Дера!
А после слизам в тъмното мазе, ...

Мария_Дунева

Poesía » De humor

676 3

Oсмиват го и казват: Луд е... 🇧🇬

И с крантата си, и без нея
едва, но оцелява дон Кихот
и рицарски обича до живот,
дори когато му се смеят.
Със Санчо, или вечно сам е, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

367

Простори 🇧🇬

С кристални мрежи вятърът оплете
съня на влюбени и пеперуди.
И каца мисълта ми пъстрокрила
на бузата ти — и те буди.
Полита, като нежен цвят, ...

LyudmilaStoyanova

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

549 2

Горски Страхотии 🇧🇬

Днеска хванах аз гората
(Но избягах още вчера)
На полянка непозната –
Чудо! Чак ме разтрепера.
Дива, много зла кокошка – ...

Мария_Дунева

Poesía » Para niños

741 2 6

Зъбно 🇧🇬

Страшно заболя ме зъб
в някакъв английски пъб.
От болка почнах чак да вия,
а не пих и грам ракия.
Те там я нямат таз напитка, ...

байГецан

Poesía » De humor

660

Цена 🇧🇬

В очакване на следващия изгрев
с надеждата за още правда и любов,
отмерваме си крачките във дните
през свят неприветлив и доста суров.
И всичко е с печата илюзорен ...

Лютиче

Poesía

416

Изтъкани от фалш 🇧🇬

Привидно сме щастливи и смирени,
привидно за ръцете се държим.
Привидно сме от трудности сломени,
привидно към добруване вървим.
Привидно се обичаме без корист, ...

natiii

Poesía

464 1 2

Криминално влюбен 🇧🇬

Преследвай ме по-бързо и от хрътка,
защото аз съм криминално влюбен.
Залавяйки ме, заключи с прегръдка
мечтите ми... Бъди с чар неподкупен.
С целувка арестувай ме, която ...

agferdousi65

Poesía » Formas fijas

600 8 5

Добър ден 🇧🇬

Какво да излея от себе си се чудя?!
Дали за истината или за заблуди?
Иска ми се да вървя напред…
Но мъгла и тъма е навред…
Е, добре реших! ...

Моним

Poesía » Filosófica

543

Хороскоп 🇧🇬

Гледаме в захлас небесните тела -
далечни, загадъчни и интересни.
За да ни предскажат нашите дела
и покажат истините неизвестни.
Съзвездията обаче са безбройни, ...

Miro_Кrastev

Poesía

426

Желаех да те срещна 🇧🇬

От дете желаех да те срещна,
да ми подариш небето и света,
любовта в сърцето си гореща,
всички тайни в твоята душа.
От дете желаех да те срещна, ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

536

Бих те познал сред хиляди жени. 🇧🇬

Виждаш ли ме, стара любов,
В спомените си, къде си?
Дали сърцето ти още таи,
Място за мен, или всичко отмина?
Сълзите ми, като река, ...

BiberceMuharemi

Poesía

393

Шепот в сенките 🇧🇬

Тя се приближи безшумно
дори елените не я чуха.
Сова и нощни ястреби я наблюдаваха,
анализираха я.
Тя дойде обвита в бяла роба — ...

Mikamni

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

630

Орлето* 🇧🇬

Тези които ще умрат:са още живи!
Орлето над живота им бди...
И сянката му смъртта победи!
Тези които ще победят:вихър носи
кавалерийските бойни коне-- ...

Ranrozar

Poesía

378 1 6

Мечта 🇧🇬

Искам да избягам далече от себе си
и от думите,които ме постоянно преследват,
от дълбоките им бездни и остри зъбери,
от огъня им бляскав,изгарящ-
да се спотая, да поседна, ...

krasio0109

Poesía

308

Кошмар 🇧🇬

Стига сме чàкали, блеели, плакали...
Кой за нас би се решил да бъде човек!?
И да сложи всичко във ред... че защо му е.
Та ние сме само електорат ,вярващи.
Бутилка ,шампанско отдавна отворена. ...

aap

Poesía

402 1 3

Очите 🇧🇬

Така са впити моите очи в прозореца
Но не този прозорец не е граница.
Не е и бликащо отражение .
Той е истината на моя живот .
Очите ми са безизразни . ...

Kobra1

Poesía » Verso libre

530 1

Представи си 🇧🇬

Представи си да те обичаха ,
така както ти обичаш.
Да те мислят и да не могат да заспят .
Представи си да те искат ,
така както ти ги искаш . ...

vikito0241

Poesía » De amor

553

Светъл лъч 🇧🇬

През облаци дъждовни лъч прозира
и влезе тук като стрела при мен…
Той сякаш, че душата ми намира
за да я стопли мъничко поне.
И все вали – тревата тя порасна, ...

АниИванова-стихове

Poesía » Otra

491

Ako če za tebe lakše biti 🇧🇬

Uljuljkavaju te prazne nade,
vreme tiho godine ti krade,
dušu truju stare uspomene.
Zaboravu daj i njih i mene.
Svojm putem ti polako kreni ...

Patrizzia

Poesía

513 1 7

Бедуините са мъртви 🇧🇬

Синята планета променила е цвета
земята станала е сива , загубила е форма и ландшафт!
Градовете се превръщат в прашни степи
парковете им зелени лъжат хората с пикници в неделя.
В океяни плуват си свободно, бутилки и боклуци полимерни ...

дух

Poesía » Civil

602

Дъжд от кухата лейка 🇧🇬

ДЪЖД ОТ КУХАТА ЛЕЙКА
Ще изляза – да чакам дъжда,
ще поседна на Седмата пейка.
И без туй слух се носи в града,
че съм само една куха лейка. ...

Валери_Станков

Poesía

450 4 5

Неогрято 🇧🇬

Отнесен си, като от вятър,
разочарован — като млад артист.
Като поредния изгледан театър,
поредния намачкан лист.
Мислиш, че вината в мен е, ...

ИветБоянова

Poesía

417 1 2

С обич да платим 🇧🇬

Кръстът тежал е, а стъпките ставали трудни.
Капките кръв очертавали стръмна пътека.
А над земята ни, като жалейка събудена,
тъжният облак е ронел сълзици полека.
Носиш ли в себе си истинска обич сърдечна? ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Filosófica, Civil

579 4 13

Тихото завръщане 🇧🇬

Веднъж ми се обади самотата,
тихичко прошепна с тъжен глас:
„Нима забрави ме, глупачко?“
И аз се съвзех в този час.
Отдавна бях забравила за нея, ...

GerySimitchieva

Poesía » Verso libre

514 1

Моята личност 🇧🇬

1 Говоря тихо, но в мислите крещя,
не нося маска, а цяла фасада.
Светът не ме разбира, но не питам —
в очите ми живее тишина.
2 Усмихвам се дори когато гния, ...

tolumbichka

Poesía » Otra

462 1

На раздяла 🇧🇬

Парче от сърцето си тръгна,
когато загубих те, татко.
Съдбата дъха ми изтръгна,
небето ме галеше сладко.
Опитваше болка да счупи ...

natiii

Poesía

431 3 2

Poesía de autores contemporáneos

Очите ти ... 🇧🇬

Един-единствен гвоздей в паметта ми 🇧🇬

Любящите хора 🇧🇬

Държавата на мъртвите пилоти 🇧🇬

В друг свят 🇧🇬

Мъгливо 🇧🇬

Što se kuneš, to ne priznaj, Da si drugog srela, 🇧🇬

След Голгота 🇧🇬

Единствена 🇧🇬

Обичах те 🇧🇬

Бухти 🇧🇬

Дъждовен благослов 🇧🇬

Превърна ме в нежност и ласка, и звук 🇧🇬

Среднощен Хайдутин 🇧🇬

Oсмиват го и казват: Луд е... 🇧🇬

Простори 🇧🇬

Горски Страхотии 🇧🇬

Зъбно 🇧🇬

Цена 🇧🇬

Изтъкани от фалш 🇧🇬

Криминално влюбен 🇧🇬

Добър ден 🇧🇬

Хороскоп 🇧🇬

Желаех да те срещна 🇧🇬

Бих те познал сред хиляди жени. 🇧🇬

Шепот в сенките 🇧🇬

Орлето* 🇧🇬

Мечта 🇧🇬

Кошмар 🇧🇬

Очите 🇧🇬

Представи си 🇧🇬

Светъл лъч 🇧🇬

Ako če za tebe lakše biti 🇧🇬

Бедуините са мъртви 🇧🇬

Дъжд от кухата лейка 🇧🇬

Неогрято 🇧🇬

С обич да платим 🇧🇬

Тихото завръщане 🇧🇬

Моята личност 🇧🇬

На раздяла 🇧🇬

Cola