Целувки на всички праща, детенце -
избирам най-сладката и нежна...
В парка и от слънцето целувки
днес получих - уж есенни, но жежки...
В съботния ден и други, като мен - ...
Докато светът не спира да се върти, а времето поглъща следи и съдби, човекът върви със мечти наранени, със хиляди въпроси, отговори сломени.
Небето мълчи. Ала кой ще попита защо във душата ни толкова скита онази тревога, която не спи дори когато всичко наоколо мълчи?
Нима сме родени, за да съществув ...
В онази нощ небето се разцепи
и звездите се посипаха без звук.
Луната слезе ниско над града
толкова ниско, че можех да я докосна.
Но тя не светеше.За пръв път видях Луната без светлина ...
Не исках аз отново да те заболи.
Сърцето ти в скръб да се удави.
Сгреших, сега го виждам в твоите очи
и въпреки греха ми, ти не ме остави.
Боли! Повярвай, зная колко те боли. ...
Дните без теб са ад безкраен.
Слънцето по-бледо е без теб.
Цветята вехнат, птиците не пеят...
Без тебе губя се навред!
Без теб ми е толкова самотно! ...
в памет на К.Р.
Падна върху гърдите ми:отронен есенен спомен...
А беше стръкче над мене!Беше,семе.Беше пролет!
Колко нощи небето ти свети?Нали яростно слънце
в летни дни дари на поетите?И си цъфнало зрънце, ...
Ако отвориш сърцето си изцяло,
рискуваш през сълзи да разбереш,
че то не ще остане вече цяло
и болката и любовта да прокълнеш.
Ще погледнеш през очите на слепец. ...
До края на света ще те обичам,
насън и мислено ще го изричам,
когато мракът тишина кове.
През сиви и през ледни светове
съдбата си на твоята обричам. ...
Усмивката ти незабравима е Полярната звезда
в нощната тъма на Ursa Minor.
Сълзите ти са тесните пътеки,
по които бавно криволича,
за да открия себе си, ...
От някъде се чува застъргващ звук на грамофонна плоча,
морето сякаш гонеше се в своите вълни.
Една ужасно топла нощ е, а луната все тъй мълчаливо гледаше встрани.
И в музиката на танго останах в здрача — загледана в ритъма на парещи сълзи.
Очакваща да разбера и тангото, и луната, и времето в различн ...
,,Млъкни!" - Добре! Ще си говоря със дъжда,
а вятърът ще ме попита: ,,Откъде си?"
Устните ми вече хванаха ръжда,
животът във банална пустош ме отнесе!
Родена съм във слънчева страна, ...
Веднъж ехидно ме запита мой приятел:
„Какво ли, всъщност, можеш ти?!”
„Да мисля, да обичам и да чакам…”
отвърнах му, а той се засрами.
Запомнил съм го този странен ден, ...
Не търси във мен закономерност, не съм уравнение със точен край. Във всяка моя тиха неизреченост живее цял един несвършващ рай.
Изчисли ли колко струва обичта, претегли ли болката във грамове? И кой алгоритъм ще разбере нощта, в която сам се губиш сред измами?
Светът чертае пътища по схема, подрежда ...
Отдавна те нося - мечта до поискване,
от някого чакана - за много неискана.
И моя, и чужда си - уморих се от скитане.
Кой ли днеска ще търси - мечти до поискване?
На някого беше - и в мене остана отдавна, ...
Има друга любов, без която не мога,
тя не плаче със мен и нежно не гали.
Тя е силата в мен, и кураж, и опора,
тя със мен не гори, а изгася пожарите.
Тя е просто прегръдка, по-силна от прошка, ...
В прегръдките на нощта душата проговаря,
а мисълта като поток през тишината се разлива.
Изплуват истини, които денят прикрива,
и всяка скрита болка своя глас намира.
Зад маските, усмивките, зад делничния шум ...
Пияна съм от толкова любов,
от толкова природа съм пияна.
Над мен небето ръси благослов
и есенни са горските поляни.
Във рижо светят всичките листа, ...
Загубена съм. Загубена съм. Загубена съм.
В живота, в света, в ума ми, в сърцето ми...
Какво трябва да правя с пътя си?
Какво да уча? Къде да отида? Какво да правя?
Но освен това ме боли и от любовта. ...
Трябва да се живее…и не просто така...
Разкрива ни времето хоризонт с много нива.
Мълчат историците озадачени в своята наука.
Ще дочакат ли утро, всичко да тръгне наслука.
Или да допуснем, че все нявга ще се пробудим ...
Когато нощем градовете заспят,
а вятърът забрави своето име,
една сребриста врата се отваря
далеч отвъд човешките очи.
Там Луната не е само светлина ...
Жилетката ми топло ме прегръща
сред жълтите танцуващи листа.
Октомври с тихи стъпки се завръща.
Погалва ме с ръката на баща.
Притискам обло кестенче в дланта си. ...
Светът е днес арена за тълпата,
крещим за хляб, а всеки диша страх.
Сенатът тук търгува със съдбата
и всеки блясък пак е дим и прах.
Свободни роби сме под небесата, ...