Poesía de autores contemporáneos
Дори когато небето пада върху мен и светът губи цветове, надеждата ме води към утрото 🇧🇬
с наведена глава и поглед уморен,
когато всяка крачка е била отчаяние,
а денят е тежал като камък върху мен?
Кой не е усещал как небето се пропуква, ...
Следата, която оставяме 🇧🇬
не сме само прах по пътя на деня.
Във всяка усмивка, подадена случайно,
оставяме частица от своята душа.
След нас остават не злато и корони, ...
Рошка на 18 години 🇧🇬
Рошка мърморана,
глезла е голяма,
но много фина дама,
Рано от зарана, ...
...et sanabitur anima mea* 🇧🇬
тази нощ, вдън която не спя.
Прочети, погали, приеми
от сърцето ми жадно – страха.
Освети, освети, освети – ...
На онези, които останаха 🇧🇬
в които влязохте в живота ми.
Помня само, че след вас
самотата вече нямаше
същото име. ...
1280 дни 🇧🇬
Три години и 6 месеца.
Снощи заваля много силен дъжд.
За мое съжаление бях навън.
Започнах да тичам между капките, ...
Заблуда 🇧🇬
а от липса...
Ще се помня в миг,
в който още не разбирах какво е болка.
Не знаех как се оцелява ...
Знаеш ли... 🇧🇬
Прашинки в червено море.
Не всеки ги е дочакал,
само избрани ги виждат в полето.
Да блеснат в очите ти ...
Слънчогледово момиче 🇧🇬
за рождения ми ден уши.
Беше от басма, но с цвят в позлата
и, че слънчоглед съм аз реших.
Тичах с нея в нивата край пътя, ...
И за моето писмо 🇧🇬
но няма да го изпратя." П. Горинов
За зло или за добро
гората вятърът клати.
И в океанско сребро ...
Най-тихата сила 🇧🇬
не лек и не прав, а истински нежен,
със стъпки, оставили тих отпечатък —
на сила, която не се е предала безбрежно.
Когато е трябвало — ставала е стена, ...
Липсваше ли ми... 🇧🇬
Или Егото на ''творец'', пак напира да се изяви -
да пиша с рими и без рими. Запрях озъбените мои гадини -
на пържолена диета ги поставих, додето им се изясни.
И ето... аз пак съм тук. Заварих сайта променен. ...
"И това ще отмине" 🇧🇬
Казал го е Божият мъдрец
Огън във Водата се смирява,
глад застига царския дворец.
Днес реката влива се в морето, ...
Право на крила 🇧🇬
светът утихва в сива празнота.
И всеки час се ниже сякаш век,
а в ъглите се спуска самота.
Но в тази тишина пулсира зов – ...
Без страх вървя 🇧🇬
и косите бавно побеляват.
Спомени във своя дневник записвам
и в красива песен ги описвам.
Редят се в ноти преживените дни, ...
Понякога добре е просто да си тръгнеш 🇧🇬
След себе си вратата тихо притвори!
Когато няма кой за сбогом да прегърнеш
"било какво било" - махни с ръка и забрави!
Наясно си - едва ли ще се върнеш ...
Следите, които остави 🇧🇬
Ето, например, аз повярвах, че той може да е Човекът.
Беше лято. Слънч ...
Последен бастион 🇧🇬
и в дните ни няма и шанс за спасение!
Знайте, че задава се изгрев лъчист
и вашите действия нямат значение!
Веднъж поругали своето отечество, ...
Безизходност 🇧🇬
Бялата пеперуда 🇧🇬
Движиш се стремглаво надолу.
Не виждаш нищо.
Единствено тъмнина.
Чувстваш безтегловност, ...
Готик красота 🇧🇬
и с приказна готик красота;
величествено цъфти тя,
носейки древен аромат на мистика,
с който разпалва човешките сетива! ...
Времето не ни спести 🇧🇬
Здрава съм. Е, да – почти.
Старостта не ми отива,
ала някак се търпи.
Този свят е още хубав – ...
Бинарна връзка 🇧🇬
Звукът не е струна от стара китара –
той тук е вълна от светлина и лъчи.
В тъмния хаос искра се запалва
и в нов алгоритъм дигитално звучи. ...
Стара скъсана шапка 🇧🇬
а долу в трептящ от неон полумрак,
старец опърпан,с брада мръсно бяла,
седеше ,присвил под себе си крак.
Ръцете треперят,очите сълзят, ...
Мигът от вечността 🇧🇬
не крие колко е зависим
от прашинката на рамото,
която имитира птиче.
Мигът чрез вечността ...
Тишина,сълза 🇧🇬
Щурците невинно мълчат...
Цигулка на тъжен самотник
напомня, че не всичко е игра.
Сънят е убежище на кошмари... ...
Беззвучие 🇧🇬
когато спра да дишам.
И няма да утихне бурята,
когато си отидеш.
Ще повярват ли звездите ...
Сюжет за роман 🇧🇬
навярно идва с приказна каляска,
с изгубена обувка. За беда
все още мислиш, че си Пепеляшка.
От принца е останал само кон, ...
Ти си просто победител 🇧🇬
през оградите надничат перуники,
три жени така им се радват,
че в очите им слънце пониква.
Жълта котка пресича тържествено ...
Нагоре 🇧🇬
Пред теб е стената. Безмълвна. И сива.
Животът понякога спира дотук.
В мъглата студена – надеждата дива,
а вятърът брули със леден юмрук. ...
Отломки 🇧🇬
ми покълваше
в пролуките
на счупените амфори,
един след друг ...
Подвижни пясъци 🇧🇬
имаш и злото за тебе е призвание.
Отсега моята съдба ще ти е чужда
и ще стоиш от мене на разстояние.
Ще те прокудя някъде далече там, ...
Силата да продължиш 🇧🇬
и завали отровен дъжд в нощта,
когато хладен вятър те нападне
и те изгуби в черна пустота...
Не спирай, вярвай, погледни нагоре, ...