Добри са хората, много добри!
Ако забележат, че в нещо си пръв,
завист на парчета ще ги разчлени,
като акула, подушила кръв
те атакуват от всички страни. ...
Има мигове възпяти от елейни слова.Не питам!
Има мигове въздигнати от кръста към звездите.
Има мигове за лаврови венци-заслуги и награди.
Има Орфей.Но и кафезни ищци на древна естрада.
Има много.Има и малко нежидани падения!Оттам ...
Преди светът да потъне в мрак, преди небето да забрави своя цвят, един човек угасва бавно, пак и пак, а после обвинява целия си свят.
Не идва злото винаги със гръм, не носи белези, не тропа на вратата. Понякога започва като тих разлъм, когато в нас умира светлината.
Всяка тъмнина започва от сърцето ...
Мракът не пада той бавно се ражда
в цепнатините на всеки въпрос.
Нощта е часовник със счупена клада,
а времето сянка без тяло и глас.
Между два удара на мрака мълча. ...
И пак е есен… Въртят се сезоните
в хармана на времето. И животът
смалява се - тъничка сянка по пладне,
а пък везните бавно се изравняват.
На едната младостта се усмихва ...
Вали дъждът, изстива ми кафето,
вън вятър вие, сам съм у дома.
Стъклото гълта сълзи от небето,
а ти не идваш. Слиза пак тъма.
След всеки звън поглеждам към вратата, ...
Есенна съм, знаеш ли? Защото
не ми достига слънцето след теб.
Небето ми потъна в плътни облаци
и монотонни, сиви дъждове.
И учех се да будя бурен вятър, ...
Денят дойде. Безсънната Зорница,
огрява стих за обич закопнял,
тъгата моя хидра многолица,
превръща се в за чудеса портал.
Часовникът тиктака тих и вял ...
Разтреперват ми се, с извинение, топузите,
гледайки поредното реалити.
Разбиват ми се единиците и нулите,
в пауни се превръщат гаргите,
живея само с пулса на ергените ...
Пирон забит в душата ми си ти,
и в мен ръждясва всяка дума,
без теб светът ми бавно се руши,
в съня си чувствам се изгубена.
Ти си пожарът в моите гърди, ...
Помощ! Спасете ме!
Аз съм малка и глупава, сама се вкарах в това.
В обич, без път назад, дори без поглед последен.
Как да избягам? Къде да се скрия?
Как в собственото си сърце нож да забия! ...
По ръбовете остри на прибоя,
по ниско окосената люцерна,
обичам те преди да бъдеш моя –
по жълта рокля и с пижама черна.
Разплел загадките на сто въпроса, ...
Бе нявга най-красивата в Гранада
чаровна дама – Исабела де Пилар.
Живееше сама, макар и млада,
в паласио разкошно под двореца стар.
Тя бе богата, с всякаква прислуга; ...
Залязващи гларуси самотни се скитат
и бродят бездомни в студената нощ.
Разперват крилете (но защо не отлитат) —
липсва им сила? Или кураж?
Смирени си спомнят за дните отминали, ...
“Без черни мисля”
Повтаря майка ми до мен
“Без черни мисли! Обещай ми!”
Ще ме погледне тъжна, притесненаа
Няма да ме остави да заспя докато не ѝ обещая ...
През деня нося чуждо лице пред света
и се смея, макар че ми идва да плача.
Аз изглеждам корава, уверено крача
и през болка, през грим крия всяка черта.
Ала щом се простре над града вечерта ...
Biće, jednom, i srećnijih dana
I buknuće pozno miris žute dunje.
I pašće sa grane ta prokleta vrana
Što predskazanjem dozva ubitačne munje.
Ugledati ne mogu bademove oči ...
Тревожа се за теб. Вали навън.
Дели ни разстояние голямо.
Днес болката пробожда като трън
и гръб обръща щастието нямо.
Аз моля се да имаш вяра само, ...
Открай съм знаела своята присъда,
че в чужди бездни трябва да горя,
да търся смисъл в мъртвата им същност
и с думи да разравям пепелта.
Не с пръсти ще докосвам същината, ...
Когато сутрин рано се събудиш,
попивай светлината на деня
и не забравяй ти да се учудиш,
че толкова прекрасен е света!
Ако пък на душата ти е тясно ...
Вече съм стара. Усетих товара,
който животът на раменете ми стовари –
както набързо на пустата гара
мъкнех сама онези куфари стари.
Цял един път, извървян в изпитания, ...
(Куплет 1)
Кралският любимец, пиратът благороден,
Лондон го посреща с блясък и парад.
В открито море той напълно е свободен,
за испанските галеони — истински ад! ...
Позакърпил поредната мрежа,
остарял, но безумно щастлив.
Пак поглеждаш таляна с надежда,
че Нептун ще е днес милостив.
А морето пред теб се простира ...
Октомври с песен тротоарите премита
и палав е – с перчем ту златен, ту пък риж,
по стъпките му все захласнат да вървиш,
или на пейка малка - сред чемшир прикрита,
да слушаш гълъбите... тяхната сюита ...
Въпреки че беше само по скафандър
Александър стана вчера саламандър.
Пусна си перчема чак до планината,
докато тепето падна във реката.
Каза, че ще стане утре на градушка, ...
Конски кестен пада в ситна пръст
сцепва се надве и от него изведнъж излиза
духът на есента.
Покрит със мъх, отърсва се и вижда
насреща му стои човек навел се да го вдигне. ...
Ти идваш като образ на екрана,
родена си от светлина и код,
и светваш – дива, чужда и желана –
над моя хладен, мътен небосвод.
Нощта ми е безкрайна и студена, ...