Опитвам се полекичка да дишам,
но въздухът в гърдите ми е буря.
Ето, че отново стих за тебе пиша,
за това как искам тихо да те чуя...
Самотата ми виновна е, аз зная. ...
Светът в лилаво свири соло.
Нюансите се стичат от звездите.
Бразди по образите, нямо слово
тъй крехки пеперудени криле са дните.
Лилавото отрича правилата. ...
Питаш ме, дъще, а отговор нямам,
как обичта се спасява?
Ето, поглеждам над твоето рамо,
мисли за наниз пресявам...
Всяка от тях - култивирана перла, ...
«От работа се върна — хол в безреда,
хладилник пуст, непрани ризи — пет.
Уроците на Гого — кой да гледа?
По-харен е с комшийка моабет.»
«Ти, жаба в щърков клюн, мълчи си скромно! ...
Във четири и половина сутринта
тя се събужда сгушена до мене,
а после става тихо, докосва ме с ръка,
прозореца отваря и ме гледа.
Във четири и половина сутринта ...
Стремително засилване и скок
във водната енергия на масите -
пропадаща дъга, пръски на възбог
и ахване на светлина прекрасна.
Немеят думите пред този вик ...
Недей да чувстваш болка, че не съм до теб,
аз пак съм твоя.
Недей да страдаш, когато прегръдката е празна,
аз в сърцето ти съм спряла и не можеш да ме
изгубиш. ...
Обувам кубинки и рокля маниашка,
небрежно косата събирам,
завръзвам я с ластик на конска опашка,
и вежди лукаво повдигам.
Очите ми смайват с цвят топъл янтар, ...
Коя маска ще сложиш днес?
От кого ще се криеш в ъгъла свит?
Ще скимтиш ли като пес –
жалък и от целия свят прикрит?
Докога ще те е страх от сянката? ...
Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината ...
Тъмна счупена бутилка, черно покривало на нощта,
мирисът на бъчва гнила разнася се сред дива самота...
И лежи в калта пиян самотник, черен и изгнил,
любов, надежда, успех, живот – всичко е пропил...
Ридания пиянски до небесен взор летят, ...
В Съавторство Със Силвия Илиева(Plevel)
– Разсъблечена, безсрамно бяла –
убождаш сладко двете ми очи.
Ослепен не дишам. Дявол знае –
слепец как пие вино през сълзи. ...
Дай ми душата си, приятелче, сега
такава – приказно-вълшебна
не искам друго, само нея да погледна
кристално чиста, като утринна роса.
Дай ми душата си, в сърцето да я нося, ...
Да, днес светът ми е полуразбит.
Останаха ми две очи надежда.
Те светят като клечици кибрит...
(Поне синът ми с обич ме поглежда.)
Но как боли проклетото сърце ...
Тичащи букви в думи събирам,
редчета после с мисъл полирам,
мъничко рими, мъничко проза,
мъничко его, мъничко поза,
мъничко нежност, малко фриволност, ...