Ураганните вихри в душата живеят
и презирам притворство, и страх и, лъжи.
Споменете ли мене, кажете: За нея
само лудите знаят. Луната държи
тя на своята длан, в тъжен стих да засветят ...
Когато тихичко догаря моят ден
и залезът умира кървавочервен,
невярна мисъл пак душата ми измъчва,
че съм родена твърде дребна за Сизиф,
а мъкна канарата на живота сив, ...
Един неземен писък, тъмнина,
още един живот си отиде.
Сълзи, страх в очите, тишина,
не знае душата му къде да иде.
Там, между двата свята застанал, ...
ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
… в това, що Бог за мене е решил,
не виждам просто смисъл да му преча,
ще бъда мравка, птица през април,
дърво и вятър – всичко! – щом понеча, ...
Нощ... Надрусан депутатин. Будка с охранител.
Чест отдава стар гавазин с непорочна страст.
А отсреща - Котаранчо, прост осеменител -
Пиш си прави, без да пита, до подстриган храст.
В миг на ярост правомощна кипва депутата. ...
Небрежна, нарочно, да погледна
тя знае, че една е
Уверено върви а дълбоко в нея..
а навън имунитет към чар от хаос..
Една дори сама в безцветен свят ...
Мила, мрак ме обгърна, аз ридая,
дай ми ти опора, благост, светлина,
близо до теб сякаш бях като в рая,
но сега далечна е твоята човещина!
Ето - птичките навън не пеят, ...
В НЕВЪЗМОЖНИЯ ХОР ОТ ПОЕТИ
... в невъзможния хор от поети, вечни птици в безмилостен лов,
пиша своите дълги куплети в мъчен свят – озверял за любов,
син на всякоя блага Надежда! – и побратим с доброто словце,
знам – ръката на Бога е нежна къмто всяко човешко сърце, ...
Не съм робот, нито пък машина.
Не съм родена гений с интелект.
Творец съм, па макар и наполовина,
за някой тъй известен нам поет.
Пиша си по простому. Наивно. ...
ВОЙНИКЪТ ОТ ГОСПОДНИЯ РЕЗЕРВ
... бавното прощаване с живота почва нейде подир шейсетте,
вече съм войник в резервна рота, не гърмя с пищовите чифте,
лъскам караулното с парцала, в кухнята по цял ден беля лук,
и треса по Рихтер – девет бала, младостта си в баката с боклук, ...
Лечителка
По професия доктор, по призвание лечителка,
лекува тя болестите на хората, тяхната душа.
С усмивка на уста и старо и младо от болката
и радва тя хората с човешката си доброта! ...
Душата моя носи на кобилица,
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците, ...
Любовта с много думи наричаме -
някои нежни, други са парещи,
но винаги знаем как да обичаме.
За нея всички родени сме знаещи!
Понякога тя ни е толкова сладка, ...
Припламвайки угасва светлината
когато ме завари угнетен.
Загръща мрак умората във мен,
но сън не ми провожда за отплата.
Придвижва се стрелка по циферблата. ...
Да си разумен подвиг е днес,
във свят объркат, сред гняв и стрес.
Не се страхувай, честен бъди
и на доброто се посвети!
Че старомоден си казват ти те, ...
Защо си златна моя изтъняла?
И теб ли мъка някаква топѝ?
Едва, едва мъждукаш над квартала,
полягат сенки в старите липи.
Едва те виждам. Облачно си бледа, ...
Издайна мисъл тихичко пробяга,
звезда подплаши и се притаи...
Дали нощта угасна, че веднага
Луната зад прозореца се скри?
На бягство някак, много заприлича! ...
Ако ме търсиш в шепичката думи
и те се умориха. Като мен.
Светът ми – шарен, луд, несъвършен,
по котешки е легнал помежду ни.
Ако ме търсиш в тъжните ми песни, ...