Poesía de autores contemporáneos
Есента се гòтви... 🇧🇬
и очѝ към зимата отправя!
И навред целувка след целувка
звънко да раздава - не престава!
Повъзд`ъхва есента тъжовно, ...
Свещичка за теб 🇧🇬
(никога не я забравям, сине).
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри. ...
Ревност на игра...любов наистина... 🇧🇬
Ревност изпитваме ние на игра и за забавление:
Изпитваме се и обичаме дразненето на мига;
Караме се, сърдим се, гъделичкаме се, но се обичаме;
Обичаме се повече след това и след секунда...-любов сме наистина!... ...
Неизпратените писма до дядо Коледа 🇧🇬
Години вече как не бях се връщал,
и Майка си „замина”... За това
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева. ...
Отключвам... 🇧🇬
до нея– две улични псета.
Отключвам. Тя гледа ме с празни очи,
от своите мисли обзета.
И питам я:– Рано дошла си. Кажи?! ...
Водевил 🇧🇬
и времето безжалостно напредне,
остава спомен в снимка не една,
/с албум забравен в скута ни приседнал./
Той връща пак годините назад, ...
Виновник 🇧🇬
Как пресметливо
ни срещна съдбата
във времето необичайно!
И предвидливо ...
Нека да ме нямаш 🇧🇬
Нека да ме нямаш днес,
И душата моя да ти липсва.
Една усмивка, блага вест,
в живота ти не ще се вписва. ...
Имаш ли сили 🇧🇬
сред безвремие и безтегловност...
Възроден и свободен, омиротворен,
без оковите страх и тревожност.
Да се слея със теб... Да се слееш със мен... ...
От себе си 🇧🇬
БОГ не отдалечаваш
ли от себе си?...
Детство 🇧🇬
къдриците?
Отнесоха ги птиците!
Къде са песничките детски?
Къде са куклите засмени? ...
Мома 🇧🇬
онзи дето влезе в двора.
Бе тъмна вечер в късен час.
Дълбоко спяха всички хора.
Заспал котак подскочи пръв ...
Ако загубя вяра 🇧🇬
ако остарея,
от тежка болест ако заболея,
не ми постилайте легло!
Душата ми със грейка не топлете, ...
Когато сам на себе си омръзнеш 🇧🇬
Когато, сам на себе си омръзнал,
усещаш свежестта че отлетя —
младежът весел темерут небръснат
е станал — отегчен кат’ есента — ...
(тя) 🇧🇬
нямаше дар а небето
приближаваше чакаше
да се срещнат
бе ѝ дало ...