Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Аз цялата съм обич и тъга 🇧🇬

На пръста си съдбата ни върти,
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Formas fijas

649 1 2

Антиджендърско 🇧🇬

Жените ми казват-,,Ей, готин,
в леглото пич си страхотен!".
Туй пък отгде ли се взе?
Взимат ме май за мезе...
Нямам размер нелогичен. ...

байГецан

Poesía » Erótica, De humor

789 1

Игри и знание 🇧🇬

Забавлявам се, играя,
и с' света се запознавам.
Знам, че много малко зная
аз за него и внимавам -
Уча се и често питам, ...

mislitel

Poesía » Para niños

790 2

Обективен ум 🇧🇬

Защо да говорим за миналото, защо да говорим сега,
защо правокираме обективния ум, защо в нас да влиза тъга.
Не разбра ли че , този обективния ум той загърбва във нас любовта,
любовта за която Христа ни говори, любовта която отваря врата.
За вяра, надежда за туй ти говоря във нея го няма страха. ...

мирвам

Poesía » Otra

620

Трансфер 🇧🇬

(сВалка скороговорка стайл)
Мѝлан с Мила мина миля –
меси млин за „Астън Вила“.
Мила млин със смил сменила,
три води от него смила ...

МарияДимитрова.67

Poesía » De humor, Otra

671

Чувство 🇧🇬

Денят се ражда без следа от проза,
разлива най-красивия пожар –
ухае изгрев с аромат на роза,
безценен всеки миг – божествен дар.
Животът крие своята загадка ...

zelenaradost

Poesía

497

Безпилотен 🇧🇬

Опитвам да се надскоча
Да летя без посока, без крила
Да съм това, което другите не искат
Да правя това, което не им стиска
Знам кое е право и кое е грешно ...

zyklon

Poesía » Canción de autor

655

Смърт, ела 2020 🇧🇬

Смърт, ела. Вече време ти е да ме вземеш.
Да, дошъл е и този момент.
Аз си тръгвам. Воювах талантливо и смело.
Ала всичко си има предел.
Смърт, ела. Време е вече, да ме целунеш. ...

stivi797

Poesía

449

Цвят 🇧🇬

Не гледай света през розови стъкла,
цветът им лъже, тишината крещи.
Зад тях е сиво, студено небе,
а вятърът носи парчета съдби.
Улиците блестят с изкуствена светлина, ...

LinaM

Poesía » Otra

559 2

Под нокът 🇧🇬

— Защо плачеш – попита душата ти...
— Горчи ли ти скръбта!? Защо,
нали си Ангел... но лишен от крила.
Е, къде са фамфарите, декорите, славата?
Не аплодирайте фалша, той е измама. ...

aap

Poesía

481 1 2

Прокълнато вино 🇧🇬

В тънка кристална чаша се стича
не вино, а нещо по-тъмно от нощ.
Гъсто и плътно, по стените се влачи,
като кръв от сърце, прободено с нож.
Отпивам… и пламва във вените огън, ...

chrisy26

Poesía

567 3 1

На парсеци от людското безумие 🇧🇬

Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

831 4 9

Синопсис на мълчанието 🇧🇬

СИНОПСИС НА МЪЛЧАНИЕТО
От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен. ...

yotovava

Poesía

495 5 12

Бюджет за всички времена 🇧🇬

"Бюджетът ми се вижда малко тънък"- каканиже Теменуга!
"Ден след ден живея в недомлъвки!,Но нали съм вече друга..."
Росен-потен!Изведнъж нарежда:"Братя,да се видим по-късно!"
Пък старите поколения с надежда вярват,че Ленин възкръсва!
А бюджетът цифрово е безнадежден.Нищетата с гняв живее! ...

Ranrozar

Poesía » De humor

627 2 12

Вълча песен 🇧🇬

ВЪЛЧА ПЕСЕН
Вятър в снежната кория чорли птичите гнезда.
Нощем сури вълци вият връз плешивите бърда.
Под Луната тънкорога скърца въздухът от студ.
Ни хралупа, ни бърлога – да намеря тих приют. ...

Валери_Станков

Poesía

489 2 1

По "Човекът е осъден да избира" 🇧🇬

Владея - с поглед, необята
и мой е звездният килим -
постелка семпла връз недрата
на този, твърде предвидим,
в погибелта си век човешки ...

toxin

Poesía » Filosófica

759 1

Song of Solomon 🇬🇧

July’s heat is cruel and wild,
a fevered breath, both dark and vile.
The earth yawns wide, the chasm deep,
where hell’s foul winds begin to creep.
The past clings tight upon my back, ...

Nebula_Of_Poetry

Poesía » Otra

1.1K

Псалм 🇧🇬

на сина ми Богдан
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни. ...

argonyk

Poesía

841 7 6

Солен карамел 🇧🇬

за И.К
Все още тук си,
но някак си така далеч от мен.
И знам, че за добро е, но дори и тази мисъл не възпира сълзите ми да се стичат от почервенелите ми очи.
Ще запомня всеки поздрав, ...

Insomniaa

Poesía » Verso libre, Otra

584

Розата на душата 🇧🇬

Розата цъфти в безкрайна пролет,
с листа от чувства – крехки, но силни.
Ухае с аромата на миналото,
а в цветовете ѝ – спомени мили.
Тя пази тръните – своите рани, ...

ВЕСЕЛИН-АЛЕКСИЕВ

Poesía » De amor, Verso libre, Otra

826

Най-тъжното човече на света 🇧🇬

НАЙ-ТЪЖНОТО ЧОВЕЧЕ НА СВЕТА
... най-тъжното човече на света
живее в мене – старче белобрадо,
във моя бял стих хълта през нощта
и пита ме: – Къде си тръгнал, дядо? ...

Валери_Станков

Poesía

439 1

Фарът в очите 🇧🇬

Когато в себе си пристъпиш
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш – ...

Селева

Poesía » Filosófica

718 1

Моят връх 🇧🇬

Аз мога да се върна,
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам. ...

Селева

Poesía » Filosófica

787 1

Мъртвешки вопли 🇧🇬

Мислите в главата ти плющят
Безмилостно, като камшик
Времето препуска бясно
В нереално, зверско темпо
Линията на живота се пречупи ...

zyklon

Poesía » Canción de autor

604

Писмо без подател 🇧🇬

ПИСМО БЕЗ ПОДАТЕЛ
… ще ти напиша някой ден писмо,
ще ти го пратя без печат и марка –
как се търкалям – трънено валмо,
по ледните алеи сутрин в парка, ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

518 2 1

Обезчовечаване 🇧🇬

Студен и гневен вятъра сърдит,
изсъхналите листи разпилява.
Помита вопъла им изтънял и тих,
врати затръшва без да съжалява.
Нелепата реклама с трясък влиза, ...

Елиза13

Poesía

689 1 6

Попури 2016 🇧🇬

Ще се престоря пак, че си различна....
Но усещам и знам - ти си същата.
Всъщност ти си, която аз обичам.
И това ще бъде нашето завръщане.
Аз изчезвам. Мен вече ме няма. ...

stivi797

Poesía

442

Какво ти и 🇧🇬

- Какво ти и, старче? Има ли ти нещо? -
пред него спрял е млад човек.
- Чи, кво да ми и? Добре съм!
Вида! Чувам! На крака съм!
На пейките не спа! ...

goblenka

Poesía

749 1 6

/Не/възпитана желаност 🇧🇬

Неистово изстиват сетивата
в просмукана от тъжност самота.
Животът мой, живот - разплата.
Живот във скръбна пиета.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

dux

Poesía

624 1

В ръцете на уважението 🇧🇬

Уважението няма граница,
ни цвят, ни титла, ни единица.
То свързва хора от различни места,
в ръцете им грее еднаква мечта.
Не пита кой какво работи, ...

ВЕСЕЛИН-АЛЕКСИЕВ

Poesía » De amor, Otra

729

Светът 🇧🇬

Светът
Сега светът е толкова различен,
изпълнен с завист и злоба, безличен.
И вярата в хората постепенно угасна,
в тъга и нищета детето им порасна. ...

valcanyon

Poesía

480 1 1

Ще! 🇧🇬

И пак ще избуи денят
за бесило...И за корени.
А кръстовете ще тъжат
непомилвани от спомени.
В тунелите на съдното ...

Ivita_Mirianova

Poesía

780 6 7

Зараждане 🇧🇬

Дръпнах пердето.
Плахо надничам.
Бяло е. Чисто е.
Само врабците
рисуват крачета ...

yossifova

Poesía » Del paisaje

770

Сезонно невероятно 🇧🇬

Мирише ми на есен, но е пролет,
а зимата навън е, още бди,
косите на кокичета без шноли
се веят, както винаги, преди.
Какъв ли е сезона, не е лято, ...

zelenaradost

Poesía

494 2

Късна есен 🇧🇬

Над Витоша се стелеше мъгла
и бе денят оловно сив и мрачен.
Изливаше сълзите си дъждът
по лятото, потъващо във здрача.
Гонеха се едри капки дъжд, ...

LuluSana

Poesía » Del paisaje

653

Спрях 🇧🇬

Спрях да снимам себе си защото!?
Усещах, че злото бе близо и редеше
тарото за някакви заблуди.
Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.
На грешниците даваше надежда... ...

aap

Poesía

477 2 3

Жена без адрес 🇧🇬

ЖЕНА БЕЗ АДРЕС
... из панелните усои – някъде във „Младост – 3”,
step by step в следите твои, помня, тръгнах призори,
мислех си – дано те зърна край метрото „Бизнес парк”,
стъпках фаса си – посърнал, с подпетения си кларк, ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

507 2 2

Утро 🇧🇬

Изгрев. Слънчеви лъчи.
Утро. Песен на щурци.
Бели облаци. Небе.
Полъх нежен. Кадифе.
Строфи от любовен стих. ...

gogata622

Poesía » Del paisaje

726 1 2

Ако много ме обичаш 🇧🇬

Ще превърна всички чувства
във букет от светлина
и на тебе ще изпратя
чудната им светлина.
Ще те питам тихо, тихо ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

666 2

Като детска въртележка 🇧🇬

Под шатъра на цирк живеем
с жонгльори, клоуни, еквилибристи.
Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.
Безспорно, имаме добри артисти!
Аплаузи жънат кукловодите. ...

ДаниелаВиткова

Poesía

996 3 6

Poesía de autores contemporáneos

Аз цялата съм обич и тъга 🇧🇬

Антиджендърско 🇧🇬

Игри и знание 🇧🇬

Обективен ум 🇧🇬

Трансфер 🇧🇬

Чувство 🇧🇬

Безпилотен 🇧🇬

Смърт, ела 2020 🇧🇬

Цвят 🇧🇬

Под нокът 🇧🇬

Прокълнато вино 🇧🇬

На парсеци от людското безумие 🇧🇬

Синопсис на мълчанието 🇧🇬

Бюджет за всички времена 🇧🇬

Вълча песен 🇧🇬

По "Човекът е осъден да избира" 🇧🇬

Song of Solomon 🇬🇧

Псалм 🇧🇬

Солен карамел 🇧🇬

Розата на душата 🇧🇬

Най-тъжното човече на света 🇧🇬

Фарът в очите 🇧🇬

Моят връх 🇧🇬

Мъртвешки вопли 🇧🇬

Писмо без подател 🇧🇬

Обезчовечаване 🇧🇬

Попури 2016 🇧🇬

Какво ти и 🇧🇬

/Не/възпитана желаност 🇧🇬

В ръцете на уважението 🇧🇬

Светът 🇧🇬

Ще! 🇧🇬

Зараждане 🇧🇬

Сезонно невероятно 🇧🇬

Късна есен 🇧🇬

Спрях 🇧🇬

Жена без адрес 🇧🇬

Утро 🇧🇬

Ако много ме обичаш 🇧🇬

Като детска въртележка 🇧🇬

Cola