Вълните шепнат тайни, които никога няма да разгадая,
Призовават ме обратно към живота, който продадох.
Сол върху кожата ми, призраци в главата ми,
Те ме пеят към сън в тази водна постеля.
Кълнях се, че ще бъда безстрашен, кълнях се, че ще бъда свободен, ...
ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? –
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе, ...
Усещаш ли как погледът ми те съблича
внимателно, но е възбудено горещ?...
Преди да паднат дрехите, без свян наднича,
и ти не можеш, и не искаш да го спреш...
Четеш ли мислите ми във очите скрити, ...
Д О М О Е Т О В Т О Р О Л И Б Е
Когато излезем от стадото,сганта и тълпата
и се съберем в наистина осъзнато човешко събрание,
ще можем реално,да продължиме нататък
към нашите по-нататъшни Космични задания. ...
Но мъничко преди да дойде тя,
преди да ме докосне по челото -
разбрах - във онзи миг преди смъртта
навярно най обикваме живота.
Докосваш ме по моето лице - ...
Нощта простира черната си риза,
край глухите въздишки на Байкал,
макар че няма право да излиза –
отвъд пределите смълчани на Урал.
След малко ще се съмне и Зората ...
ЖЕСТОМИМИЧЕН ПРЕВОД НА ГНЕВА
Не ме притискай в ъгъла, защото
там дебне страшна, демонична сила.
Изпуснеш ли по стълбите кълбото,
сребристата му нишчица от свила ...
ИЗПОВЕД ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
... добре, че Господ даде ми очи – да гледам на света със бяла обич,
дори денят ми адски да горчи, да вярвам – идат по-щастливи доби,
с надеждицата в утрешния ден да се събудим трижди по-човечни! –
и да ви гледам – сведло вдъхновен, и да е беден моят римен речник, ...
Рано или късно, доброто ще пребъде!
Ще се подредят нещата в строен ред.
В гнездата птиците отново ще се върнат,
градините ще бухнат в люляков разцвет.
Потоците ще хукнат с бясна скорост, ...
От библейски времена до днес...
В очакване на светлина живеем:
небесни птици и ангели да запеят.
И Архангел Гавраил да донесе вест,
че между нас разцъфтява любовта ! ...
Никога няма да си простя, че не успях да ти покажа колко дълбоко те обичах, в сърцето ми ти беше всичко.
Ти искаше повече, мечтаеше за нещо друго, а аз, опитвайки се да бъда най-добрият, останах в сянката на своето чувство.
Вечерите минаваха в самота, а мислите ми се връщаха към нас, съжалявам за вс ...
Пролетта за мърморкото е пролетната умора,
алергиите от взрива на цъфтеж,
локвите по улиците, по двора,
началото на ремонтите, този вечен кърпеж...
Повод само му дай и му гледай сеира - ...
П Ъ Т Я Т
Комай,че точно в момента полагаме си ногата
на пътя верен към отдавна мечтаното Бъдеще,
в което да влезем,съществува сега вероятност,
вкупом всичките темпераментни,горещи балканци. ...
МАРШРУТИ
... нали бедняк аз беден си живях, си пътешествах с пръстче по Атласа,
в Перу бях инка, бях в Тибет монах, пих из Русия водка от меласа,
и зеле брах на остров Кергелен, сиртакита въртях на Самотраки,
завивах се с три кожи от елен в Гренландия, че нямах зимно яке, ...
БАХ ТОЯ ВАЛЕРИЙ!
... ако някъде има живот по-красив и по-смислен от този,
ще си кацна на автопилот с томче стихове, два тома прози,
може някой да ги прочете – да си каже: – Бах тоя Валерий! –
пише, сякаш е старец-дете, минал низ от епохи – и ери, ...
Дърво в градината полегна до земята,
едно сливово дърво на бурята не издържа.
С клоните си докосва то сякаш почвата,
тя храни корените му отдавна, от някога.
Едно дърво с вятъра водили борба, ...
Все питат ме, защо съм пишел тъжно –
а, хората жадуват да се смеят.
Навярно в мен кодирана е същност,
трагичното в живота да излея.
Че, кой ли иска днес да е сериозен? – ...
ВРЕМЕВИ ОБРАТИ
Защо се връщат щъркелите – не разбрах
Какво ли ги привлича тук през зимата?
Носталгия ли е, или първичен страх
от странните приумици на климата? ...
Погледни ме сега. Виж очите ми светлозелени,
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти, ...
Бушува пролетта и се заплитат
къдриците на слънчевия блясък,
и камъните в речното корито
игриво се побутват с весел плясък.
А аз съм малка светла топка време, ...
Когато цъфнат вишните в двора
и в старата стряха вятърът спи,
сякаш дочувам забравен говор,
тихи стъпки през детски мечти.
Майка ми пее с гласа на листата, ...