Poesía de autores contemporáneos
Посрещане на есента 🇧🇬
променлива и с много неизвестни.
За някои е може би безлична,
ала за нея има много песни.
За мене е вълшебница чудата, ...
Изпращане на миналия ден 🇧🇬
... какво ти пука, че светът
те гледа – бял, варосан гарван? –
излъган – за пореден път,
и – за пореден път – повярвал. ...
Какво...? 🇧🇬
Дали си ти, дали си си същия,
дали си тук или си някъде другаде,
дали е Сега, Преди или е Бъдеще,
дали си сам, ако няма ги другите... ...
Когато си закърмен с доброта 🇧🇬
над нас изгряла, добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.
Прибра без време близките ѝ той, ...
Последни думи 🇧🇬
Но аз всеки ден го изживявам,
сякаш сред хората ми е последен
и себе си вече не предавам.
Не ме е страх сега тази обич твоя ...
Здравей, Човеко! 🇧🇬
... в зори се будя винаги с надежда,
че ще живея в по-добричък свят,
защото знам, че радостта се свежда
до простичкия факт – да съм ви брат. ...
Размисли 🇧🇬
Бавно вдишвай я полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека...
Защо ли пък ни бяха дните? ...
В стиха и в сърцето крия те 🇧🇬
нещо ще ти се случи и... Всъщност дали живееш?
Делници, празници, нощите... безсмислено се въртят.
Колко ли струва ти още -то и прави ли те богат?
А аз си кътам песните. В стих смея се, ридая, ...
Царе и пешки 🇧🇬
Човекът много трудно осъзнава
допуснатата и редовна грешка.
От дете мечтае да живее в слава,
мислейки се за цар докато е пешка. ...
Влакът за Рая 🇧🇬
Гара. Барче. Двеста грама.
Чашата ти с липов чай.
И билбордова реклама
на залутан къмпинг „Рай“. ...
На поетите-пастири 🇧🇬
Поезия и успели да я превърнат в празник на живота!
Събираме всички картини и чувства в душата
и гейзер избликва, събужда ни той във зори.
Едно вдъхновение иска без час и без дата ...
Шепотът на есента 🇧🇬
тиха, но със златен мек воал.
Вятърът прошепва стари късни тръпки,
сякаш от миналото връща ни сигнал.
Листопадът като стих играе, ...
Детство 🇧🇬
И ние бяхме такива, но...
пораснахме...
Или всъщност се смалихме?
Бяхме преди добри, незлобливи, несъществуваше за нас разврата и не познавахме греха. ...
Прометей 🇧🇬
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча. ...
Доверие 🇧🇬
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха, ...
Стих и музика (Синѐргия) 🇧🇬
Не пиша стѝхове с молив назаем.
И пея понякога с измислени ноти.
Аз на моите музи не плащам наем,
идват, отиват си – ...
Късен изгрев 🇧🇬
Говоря си без глас със телефона.
Предесенно мъгливо и заразно
и времето се цупи на разклона.
Да хвана пътя някакси е късно, ...