The day that I left behind me
Has nothing but beautiful footsteps around my tiny room.
And some days have nothing to offer
but that can be beautiful too
because they feel like a hug from life ...
Те срещнаха се, и се влюбиха почти случайно
Едно момиче и едно момче.
Обичаше го много силно,
Но той не искаше любов да й даде.
И стана тъй, че пътищата им се разделиха, ...
and tonight I’m gonna leave you alone
saying ‘goodbye’ and meeting the dawn
I lock the doors and I don’t look behind
the key to my heart you will never find
i’m carrying it with me, inside myself ...
Защо винаги мразят Добрите!?
Защо ги гледат като враг...
та те само за доброто живеят,
и свято вярват във чиста любов.
Защо на доброто със зло отговаряме!? ...
Замлъкна ли, тогава проговарям трудно,
напъждам думите. Сама – бездомен пес.
И все едно дали е вчера, или днес,
крепѝ ме само полудялата ми будност.
Край мене – шумно многогласно, многолюдно, ...
СМЪРТТА НА ЕДНО КОТАРАЧЕ
Кола го блъсна. Котето издъхна
на метри от Колхозния пазар.
Загърна го във дрехата си връхна
един случаен варненски клошар. ...
Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб, ...
Нима си позволяваш да се оплакваш,
Нима денят ти не е изпълнен със желания,
Нима всеки час с трудности се сблъскваш,
Че все намираш тези глупави оправдания!
Знаеш ли, кажи ми, за какво иде реч, ...
Със всеки стих душата си разголвам,
на показ лъсват кътчета от нея.
На малки части в рими я отронвам,
изгарям в пламък, в‘ въгленчета тлея.
Душата ми е малка, няколко е грама, ...
На този свят дошли сме да летим,
да вземем къс от пъстрите палитри.
Дошли сме и разумно да творим,
а не с ирония и стъпки хитри.
Дошли сме да посеем красота, ...
В града оставили са своите грижи,
в неделя по пътища разни поели,
пристигат туристи в най-близките хижи –
усмивки и песни със себе си взели.
В смеха и в словата заслушват се птици – ...
/На дядо и баба/
Той нямал обувки – естествена кожа.
И спал е в таванско, без печка, на свещ.
Но вярвал... Не бих го нарекла набожен.
И вярва все още и в доблест и в чест. ...
КАПКОМЕРЪТ НА БОГА
Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,
че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,
че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,
и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки, ...
Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...
Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата... ...
Не са ли твоите зеници огледало
невинно и тъй чисто, отразили
моя топъл трепет; и огън само.
Не е ли туй – което виждам, че блести?
Пек покрива теб, и благост носи есента, ...
ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях, ...