Poesía de autores contemporáneos
Машинисти 🇧🇬
Планина,връх,хоризонт безграничен,
облаци отвред пъплещи,задушаващи-
кълбета от пара взора потискат,
зловещо затишие-светкавици,трясъци,страх завладяващ. ...
Писмо до дядо Коледа 🇧🇬
дядо Коледа ще помоля
/само да не научи мама/
нов татко ще си измоля.
Този в къщи не го искам ...
Самотникът на Седмата ми пейка 🇧🇬
… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –
хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,
и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,
не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои, ...
Дворчето на баба 🇧🇬
Разчорли вятър вехтите асми
и дядо пусна пилците на двора,
и курника със слама зазими,
наръси го с игличките на бора, ...
Аз вярвам в тебе, белобради дядо... 🇧🇬
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...
Неделна нежност 🇧🇬
Неделя. Безпределна тишина.
По улици. Градинки. И площади.
Ще кажеш, че е минала война.
В безмълвиците вече ми се гади. ...
Слънце, слонче и момче 🇧🇬
над поля и градове.
Слонче… в жегата вървеше
редом до едно момче.
А момчето - в тази жега ...
Молба до Дядо Коледа 🇧🇬
непослушничка аз бях,
с мъничките пакости,
може би се поулях.
Мама каза ми: "Поспри! ...
Смирение 🇧🇬
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни ...
По уличките на стария град 🇧🇬
дворове запуснати.
Открехнати приканващо врати,
или заключени със катинари.
Рози и люляци ...
Миг на покой 🇧🇬
А в моята, тази дето свети в сърцето
Сгуших се там, намерих покой
в капките дъждовни, в силния порой
Забравила бях звука на щастието, и ето пея ...
Къде изчезна, мое момчурляче? 🇧🇬
… когато дъжд в прозорците ми плаче и вятър листопадите върти,
мечтая си да бъда момчурляче! – по бяла ризка, с босички пети,
пак да надяна летните бермуди, през парка с тротинетка да летя! –
и с кепчето да хващам пеперуди! – в най-тихите алеи със цветя, ...
Съдбовните срещи 🇧🇬
се случват веднъж.
Те носят наши изгубени части,
Забравени във времето,
когато наш е бил светът. ...
Влюбен до смъртта 🇧🇬
аз те каня в моя дом.
Стъпваш в сняг, разложен в каша
и вървиш към мен без стон.
Сипвам първа доза водка, ...
Бяло старче във Всемира 🇧🇬
Седма пейка. Минус седем.
Бира „Старопрамен“ – кен.
Вятър – северен. И леден.
В крайчеца на моя ден. ...
Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬
да ти пиша днес писмо
и избрах да бъде стих,
пълен с вяра и добро.
Искам ти да подариш ...
Гонитба с времето - 10.11.2024 🇧🇬
и гонитбата с времето е вече отписана,
хиляда страници не ще ти стигнат
живота си в книга да опишеш.
Животът кратък е в мислите на стареца ...
Помниш ли 🇧🇬
с най-красивите звезди?
Помниш ли онази вечер?
В нея бяхме аз и ти.
Помниш ли любов такава, ...
Есенен стих 🇧🇬
се лута вятър тих,
пилее листопади,
рисува щрих след щрих
от есен невъзможна – ...
The Lion's Trace 🇧🇬
It looked like left from lion's paws.
Imagining the lion's nails,
They felt some fear, I suppose.
The first proceeded though his fear, ...
Време безценно богатство 🇧🇬
Бърза, няма същото, свое
Седни до мен, запали цигара
Моето е твое
Вятърът е време ...
Енергия 🇧🇬
Правейки добро на някой хора, наранява нежно други
Чиста и нечиста, скачаща в различни интонации
Отговорна за всичко, приписва всичките заслуги.
За това, което става, за това което сме. ...
С книги в ръка 🇧🇬
от библиотеката вървя
с новите книги в ръка.
Още в парка сядам
и започвам да ги чета. ...