Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

В песента на ноември 🇧🇬

Кътче вълшебно ми дари есента
с пейка, слънце и дюли уханни,
с кехлибарено грозде и цветни листа,
с хризантеми, светлината събрали.
През клоните пъстри, протегна лъчи ...

Скитницa

Poesía » Del paisaje, Otra

825 1 10

В мислите 🇧🇬

Тихо е във мислите ми днес.
Устните ми не целуват!
Просто нямам интерес
и очите даже не сънуват!
Тихо е сред шумния ни град, ...

Dobr_1

Poesía

610 1 2

Дъждовен благослов 🇧🇬

Отрупан с цветове е здрачът –
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

640 2 5

Най-сладката беля съм аз 🇧🇬

Послушен ли съм? Не съвсем,
но пък колко сладко гукам...
Накрая всички гушкат мен
забравили, че хич не слушкам.
И усмивката ми е голяма, ...

mislitel

Poesía » Para niños

550 1

Половин живот 🇧🇬

Живея аз без теб половин живот,
девет безсмислени години,
скръбта ми така и не отмина,
плачът никога не ми стига,
а споменът се затрива, ...

kompanska

Poesía

619 1

С тежест на крайъгълен камък 🇧🇬

С Т Е Ж Е С Т Н А К Р А Й Ъ Г Ъ Л Е Н К А М Ъ К
Когато обитаваш дадена територия
и преражданията ти са ярки,сложни и пъстри,
встъпваш с единтичността си в история,
в която фениксът вечно възкръсва. ...

krasio0109

Poesía

382 1

Carpe diem 🇧🇬

Аз знам, че си истински -
топка от плът... кълбо от чувства...
Преминаваш през мен като
мартенски сняг.
Между нас два орисани свята. ...

yossifova

Poesía » De amor

621 1

на Музата 🇧🇬

Обсебваш всяка моя мисъл.
Живея в теб, във мен си ти.
И за миг да съм се улисал,
сърцето ми със твоето тупти...
Защото ти си утрото добро, ...

krvelkov

Poesía » De amor

691 2

Не ме погребвайте, за бога в кал! 🇧🇬

И утре да умра – ден като ден,
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап, ...

Patrizzia

Poesía

555 3 3

Първият есенен дъжд 🇧🇬

ПЪРВИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...

Валери_Станков

Poesía

403 1 2

Eдно дете на Мировата скръб 🇧🇬

ЕДНО ДЕТЕ НА МИРОВАТА СКРЪБ
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...

Валери_Станков

Poesía

520 3 3

Свиден спомен ... 🇧🇬

Свиден спомен ...
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам… ...

dorageorg

Poesía

604 2

Близо си 🇧🇬

Какво за теб е нищото?
Можеш ли да осмислиш нищетата?
Нищетата... Звукова картина на празнината
Нищетата... Една красива картина на тишината
Но знаеш ли каква е щетата от нищетата? ...

Lazarow

Poesía

581 1

Другата страна на стената 🇧🇬

Другата страна на стената
“От другата страна на стената ?”
Тук стои вързан бял кон.
Бял кон с освободени очи.
Има прах, шум деца и мухи по земята. ...

Будаков

Poesía » Civil, Otra

595

Откровение на "работлив" депутат 🇧🇬

"Почивка за нас от първия работен ден.
Много се уморихме - колегите и мен.
За половин година правим една алинея,
държавата си е моя, нека си поживея!"

hcs

Poesía » De humor

764

Светът е стих от стар, прастар рефрен... 🇧🇬

Душата ми е сита, а отвъд,
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...

ДетелинаСтефанова

Poesía

641 1

Ех живот 🇧🇬

Ех живот, кажи ми... Защо все още съществуваш?
Защо ме караш да творя!?
Щом може лесно да ме игнорира,
една машина без душа.
Защо живеем, щом сме променими... ...

aap

Poesía

522 1 3

Нарисувах си лято 🇧🇬

Преди дни, на три ракии
и букетче карфиол,
в есенните - тъжнотии
аз поседнах полугол
под надзора на… Луната, ...

Yuri

Poesía » De humor

895 3 16

Издигнах в култ нахлуващата вечер 🇧🇬

В последната декада на октомври
вървя към гребена на своя залез.
Дали съм аз бродягата бездомник,
в когото скалпела на бъдещето прави разрез?
Отхвърлих другите – ненужните ми вече, ...

vega666

Poesía

627 9 7

*** 🇧🇬

Катинара от душата си махни!
Разбий го на парчета най-добре.
Прегърни съдбата си,
не се разминавай със нея!...
Не се залъгвай! ...

slan4ogled

Poesía

651 2

Приста̀на 🇧🇬

на
щастието любовта
приста̀на - свѝше призована

rhymefan

Poesía

523

Началото на края 🇧🇬

Човек роден е от водата:да плува и да се възземе.
И богатството зрее,когато почита родовото семе.
Излишеството жертва време,а времето е оскъдно.
Може дяволът да го отнеме и скрие в отвъдното...
Началото за миг живее сляпо,но проглеждат дните; ...

Ranrozar

Poesía

538 4 4

Душа се докосва само с друга душа 🇧🇬

Аз съм приказка
от него написана,
и когато
се чувствам обичана,
ставам дом ...

yossifova

Poesía » De amor

635 2 2

Баба 🇧🇬

Баба си отиде със мъгли
и потъна в тях образът й светъл.
Оттогава през ноември все боли,
а баба ме гледа от небето.
Зная, тя не иска в очите ми сълзи, ...

gali

Poesía

753

Слу̀шкате 🇧🇬

И мама рече:
,,Как, деца, ме слу̀шкате,
когато никак
не гасѝте кру̀шките
и то̀ка не пестѝте?!..."

rhymefan

Poesía » Para niños

614

Душата да отлети 🇧🇬

Колко трудно
аз заспивам
през последните ми дни.
Нищо чудно,
май умирам, ...

Krisscho

Poesía » De amor, Odas y poemas

855 1

Вярвам в утрото 🇧🇬

Вярвам в утрото, което няма да настъпи...
В нищото разтваря се и този ден.
В залеза отлитат пеперуди -
най-погубеният е спасен!
Протегни ръката си към мене, ...

vega666

Poesía

584 8 11

Чаша сок от киви 🇧🇬

ЧАША СОК ОТ КИВИ
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...

Валери_Станков

Poesía

523 3 3

Авторомантизъм 🇧🇬

О теб да залепна,
не се отделя,
цял в тебе полегна
и не се родя.
. . . ...

Стефанин

Poesía » De humor

595

Човек избира 🇧🇬

Човек избира
сам - дали и на кого
да се опира;
най-добре - на свише, за
да е с душа спасена...

rhymefan

Poesía

745

Път заникъде 🇧🇬

Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Otra

787 2 3

Присъда 🇧🇬

Сърцето само постави си присъда
да бъде твое даже след смъртта,
загърби всичко, във което вярва
и те допусна смело в моята душа.
Но те изгуби преди да те намери, ...

Lorraine

Poesía » De amor

776 2 2

Господ е Българин 🇧🇬

Г О С П О Д Е Б Ъ Л Г А Р И Н
Хора,огледайте се,ослушайте се,осъзнайте се!
Ние сме само прашинки
в огромната Бездна на Космоса,
изтъкана от от закони,превенции и традиции. ...

krasio0109

Poesía

507 1 7

Копнеж... 🇧🇬

В тихото на мрака все те чакам,
примигващо да ми се присъниш,
капки восъчни горещо те оплакват
и като в роман очаквам да се сбъднеш.
А тишината ми мълчи пак с твойто име ...

gali

Poesía

652

Поне те има 🇧🇬

Недей ме пуска, моя болко!
Ако ме пуснеш, ще се пръсна.
Ще издържа, но още колко?
До утрото. А нощ е. Късна.
Не ме оставяйте, свирачи! ...

Patrizzia

Poesía

524 4 9

Крадци 🇧🇬

Крадци крадат ме всеки божи ден.
Безбожници.
Всичко крадат: песните, дрехите,
коня с каруцата, пътищата, земята,
водата и занаята. ...

Будаков

Poesía » Civil, Otra

633

В душата ми есен 🇧🇬

Идва време, което не пита
дали го чакахме, търсихме, искахме...
То настъпва неусетно и не канено,
както есента пристъпва тихо
и напомня със своите багри, ...

ЕднаБългарка

Poesía » Del paisaje

652

Post scriptum 🇧🇬

Убиваш ме със ласките на думите,
убиваш ме с мечтите за целувка,
и с лудостта, която няма име,
но в мислите ти все към мен препуска.
Потънал във очите ми възкръсваш ...

yossifova

Poesía » De amor

645

Депресията, дебнеща зад ъгъла 🇧🇬

Зад ъгъл на уличка тиха
стаила се, чака депресия.
Макар недовършила стѝха,
извика ме за фотосесия.
Октомври довя я с листата ...

BoBoteva

Poesía » Otra

553 2 4

Четене на нощното небе 🇧🇬

ЧЕТЕНЕ НА НОЩНОТО НЕБЕ
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви, ...

Валери_Станков

Poesía

405 1 1

Poesía de autores contemporáneos

В песента на ноември 🇧🇬

В мислите 🇧🇬

Дъждовен благослов 🇧🇬

Най-сладката беля съм аз 🇧🇬

Половин живот 🇧🇬

С тежест на крайъгълен камък 🇧🇬

Carpe diem 🇧🇬

на Музата 🇧🇬

Не ме погребвайте, за бога в кал! 🇧🇬

Първият есенен дъжд 🇧🇬

Eдно дете на Мировата скръб 🇧🇬

Свиден спомен ... 🇧🇬

Близо си 🇧🇬

Другата страна на стената 🇧🇬

Откровение на "работлив" депутат 🇧🇬

Светът е стих от стар, прастар рефрен... 🇧🇬

Ех живот 🇧🇬

Нарисувах си лято 🇧🇬

Издигнах в култ нахлуващата вечер 🇧🇬

*** 🇧🇬

Приста̀на 🇧🇬

Началото на края 🇧🇬

Душа се докосва само с друга душа 🇧🇬

Баба 🇧🇬

Слу̀шкате 🇧🇬

Душата да отлети 🇧🇬

Вярвам в утрото 🇧🇬

Чаша сок от киви 🇧🇬

Авторомантизъм 🇧🇬

Човек избира 🇧🇬

Път заникъде 🇧🇬

Присъда 🇧🇬

Господ е Българин 🇧🇬

Копнеж... 🇧🇬

Поне те има 🇧🇬

Крадци 🇧🇬

В душата ми есен 🇧🇬

Post scriptum 🇧🇬

Депресията, дебнеща зад ъгъла 🇧🇬

Четене на нощното небе 🇧🇬

Cola