Poesía de autores contemporáneos
Светът ще се превърне в красота 🇧🇬
ще се стопят и всички ледове,
луната само ще ни свети
загадъчно в различни цветове.
Ако докоснеш устните ми с устни, ...
Почти апокалиптично 🇧🇬
страховито надвиснаха над земята,
вятърът разлудял закърши безмилостно клони,
сви се умореният свят като бебе в утроба,
изпокриха се в миг птици и хора, ...
Спорна топка 🇧🇬
обитаемо пространство,
ти разбира се повече.
Сприхаво търся началото,
а ти свиваш с досада рамо ...
По пътя 29 🇧🇬
Много трудно концентрация се постига,
за дълбоко навлизане в себе си,
а Истината точно там се намира,
но Лъжата отдавна е окупирала Времето. ...
Зенит 🇧🇬
… няма нищо ново под слънцето.
Еклисиаст (1: 9)
Нищо ново под моето слънце
вече толкова много години… ...
А може би 🇧🇬
някъде зад ъгъла се скри...
Щастието понякога обича
да броди бездомно,дори!
Макар че в душите живее. ...
Орел и змии 🇧🇬
но твърде дълго го държаха в плен
Европа беше футболно игрище,
а Кремъл беше мъничко ранен.
Зад океана се рояха змии, ...
В Бургас е вече юли 🇧🇬
с утрото пълзящо по нея,
да мога на моста в зори
да срещна първите лъчи.
Щом застана пред морето, ...
Духовни струни 🇧🇬
се оказа повика на нашите души.
По гласа ти, разгадавах преди
кръстопътят на твоите мечти!
Долавях струните ти духовни, ...
И срещнахме душите си 🇧🇬
очите ни болят от дълго взиране.
Сърцата ни подгонени от вятъра,
не могат да се стигнат.Няма спиране!
И как да спрем това препускане. ...
Вечна е любовта 🇧🇬
ти застана тук пред мен.
Носеше букет с цветя,
ликуваше мойта душа.
Свенливо букета приех ...
Вярната пътека 🇧🇬
аз се превръщах в шепа думи. Затова,
над листа бял до съмнало склонил глава,
сънят ми пишеше – и сам, и безутешен.
Часовник времето ми на чекрък въртеше, ...
Девойката, която ме хареса 🇧🇬
... мен жегата ужасно ме нервира,
а пък и време беше му все пак,
реших и аз – вместо да пия бира,
да сляза днес на варненския бряг, ...
Когато спре да те боли 🇧🇬
от думите, с които те обиждат –
несправедливи, унизителни и зли,
и черни като въглени във жижна.
Дори не плачеш, все ти е едно – ...
Отложено юлско утро 🇧🇬
Пак очерта се седмица без край.
И – смачкали надежди илюзорни,
край мене всички ревнаха „Джулай!”,
а след „Джулай”-я туриха и „Морнинг”. ...
Подписът не се чете 🇧🇬
Не ми изпращай повече писма –
адресът ми е друг и съм далече.
Над мен се спуска гарванова вечер
и ме похлупва с тъмни повесма. ...
Afrodita and Boreigh 🇬🇧
To destroy this heinous creature,
But his secret was gently unveiled,
Cause she saw his beautiful features.
He was beautiful not with his youth, ...
Смъртта е всъщност форма на летене 🇧🇬
по малко тъжен начин и нелеп,
по пътя си към себе си – безкраен,
не знам защо намерих се, но в теб.
А тя ми се усмихна: То се знае, ...
Обричам на забрава 🇧🇬
смете го на юли зноят зъл,
плъзва леко мисълта кахърна –
тръгна си, тъй както бе дошъл!
Тръгна си, а каза, че оставаш… ...
Кадифено докосване 🇧🇬
С кадифено докосване
ме прегърна
душата ти ласкава,
затанцува в нощта ...
Нищо 🇧🇬
Отстояваме до кръв това,
което правим.
И може би затуй така
помежду си се ругаем. ...
Дете на Божия безкрай 🇧🇬
По цяла нощ мълчаните ми думи болят ме – като удари със нож.
Не съм мъдрец като Мевляна Руми, че да ви ръся бисерите с кош.
Чета – и пиша простата си книга, и простичко живея – ден за ден.
И хлябът ми за още двама стига! – ако остане краешник за мен. ...
Звездата твоя само ме окриля... 🇧🇬
дори далеч да е сред небосвода.
Сърцето ми в туптеж открива сила
за вярата в цъфтящата природа.
Дори далеч да е сред небосвода ...
Кръговратно 🇧🇬
На онзи свят не ще си вземем къщите,
парите си, имотите - удобните.
Ще тръгнем голи, автентични, същите,
каквито сме излезли от утробите... ...
Отразена в очите ти 🇧🇬
Съществува ли обич такава,
от която се раждат звезди,
от която морето припява,
озарено от лунни лъчи? ...