Poesía de autores contemporáneos
Ден като другите 🇧🇬
... денят за мене бе добър,
и свърши върху халба бира,
в дъжда излязох без чадър,
със яке – демоде тревира, ...
Молитва 🇧🇬
отвътре ми е розово-зелено,
сезонът ми е чист и пременен
и всичко грее и се радва в мене,
защото Бог обича ме безспир, ...
Житейски съвет 🇧🇬
дори в най-нелогичните неща...
Да намираме позитивното,
дори в най-отрицателното...
Да обичаме, ...
Само към нея... 🇧🇬
обречен бях да моля, да ми я върне земята.
Това даваше смисъл на тихата ми борба
да се съберем пак, нейде в небесата.
Колко години аз чаках и за нея копнях... ...
Сълза 🇧🇬
Улисан във важни дела
Разсея се малко и леко стъписан
Човекът не я разпозна
Мечтаеше този човек и с усмивка ...
Бездна на съжалението 🇧🇬
Призовават ме обратно към живота, който продадох.
Сол върху кожата ми, призраци в главата ми,
Те ме пеят към сън в тази водна постеля.
Кълнях се, че ще бъда безстрашен, кълнях се, че ще бъда свободен, ...
Простак 🇧🇬
но залитаме от нея доста.
Страх ни е да сме загубеняци
и превръщаме се в простаци.
Характерна черта на простака ...
Едно добро човече 🇧🇬
... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? –
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе, ...
7# 🇧🇬
В който бях роден
И сякаш като приказка проклета
Всеки път завърта се сюжета
Всеки път около тази дата ...
До моето второ либе 🇧🇬
Когато излезем от стадото,сганта и тълпата
и се съберем в наистина осъзнато човешко събрание,
ще можем реално,да продължиме нататък
към нашите по-нататъшни Космични задания. ...
Справедливост 🇧🇬
в този леден свят на вечен мрак?
Всичко свято бързо си отива.
Ние чакаме от Бога знак.
Да, но знаците са тук пред нази ...
Изповед по никое време 🇧🇬
... добре, че Господ даде ми очи – да гледам на света със бяла обич,
дори денят ми адски да горчи, да вярвам – идат по-щастливи доби,
с надеждицата в утрешния ден да се събудим трижди по-човечни! –
и да ви гледам – сведло вдъхновен, и да е беден моят римен речник, ...
Антигравитация 🇧🇬
в недрата на лавата.
Там изгаря единствено плявата,
а то покълва,
сякаш в огъня не е било.
Малките неща 🇧🇬
една усмивка, подадена ръка,
слънчев лъч пробил мъглата.
От малките неща -
целувката, в очите блясъка, ...
Никога няма да си простя, 🇧🇬
Ти искаше повече, мечтаеше за нещо друго, а аз, опитвайки се да бъда най-добрият, останах в сянката на своето чувство.
Вечерите минаваха в самота, а мислите ми се връщаха към нас, съжалявам за вс ...
Хайкуиди 2 – за смъртта 🇧🇬
Животът е спомен,
написан в хайку.
Смъртта – безкраен роман.
* ...
На крив човек... и пролетта му пречи 🇧🇬
алергиите от взрива на цъфтеж,
локвите по улиците, по двора,
началото на ремонтите, този вечен кърпеж...
Повод само му дай и му гледай сеира - ...
Пътят 🇧🇬
Комай,че точно в момента полагаме си ногата
на пътя верен към отдавна мечтаното Бъдеще,
в което да влезем,съществува сега вероятност,
вкупом всичките темпераментни,горещи балканци. ...
Благовещение 🇧🇬
Утрото е с корона светлина.
Слънчев лъч през двори хукна.
Гълъб с крилете дава доброта.
Във водата лилиум разпъпи. ...
Маршрути 🇧🇬
... нали бедняк аз беден си живях, си пътешествах с пръстче по Атласа,
в Перу бях инка, бях в Тибет монах, пих из Русия водка от меласа,
и зеле брах на остров Кергелен, сиртакита въртях на Самотраки,
завивах се с три кожи от елен в Гренландия, че нямах зимно яке, ...
Бах тоя Валерий! 🇧🇬
... ако някъде има живот по-красив и по-смислен от този,
ще си кацна на автопилот с томче стихове, два тома прози,
може някой да ги прочете – да си каже: – Бах тоя Валерий! –
пише, сякаш е старец-дете, минал низ от епохи – и ери, ...
Полегналото дърво 🇧🇬
едно сливово дърво на бурята не издържа.
С клоните си докосва то сякаш почвата,
тя храни корените му отдавна, от някога.
Едно дърво с вятъра водили борба, ...
Нечестна любов 🇧🇬
да ровиш ти в чужд ров
и чуждото да наричаш свое
с глава забита дълбоко в земята.
В очите ти подлост скита ...
Tи помни ме така 🇧🇬
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти, ...