Poesía de autores contemporáneos
Сън 2 🇧🇬
Отново с песен излизам на вън.
Отново различен, отново свободен.
Времето спирам…, и всичко превръщам в приказен сън.
Тогава тичам бос по полето. ...
Миг прекрасен... 🇧🇬
Толкова нежна е нощта.
И ти нежна с мен бъди.
Милвай ме...
Шепни ми най-страстните слова. ...
Момчето си отива 🇧🇬
Момчето в мен навярно е във криза,
със всеки ден превръща се в старик –
не ветролее сутрин бяла риза
по Главната – с осанка на лирик, ...
Одобрение 🇧🇬
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.
Думи тежки те повалят, нужда от одобрение, ...
Не се обаждай 🇧🇬
чувствата ми пощади!
Времето дълбае рани,
губя твоите следи.
Толкова красиви мисли, ...
Екзит 🇧🇬
От страх не сменях дните в календара.
Сълзите от очите си изтрих.
Присъни ми се известéн лодкарят.
Жадувах вчера земни суетнѝ. ...
Последовател 🇧🇬
По пътя,който от скоро описвам,
аз от много отдавна набивам нога,
взорът ми напрегнат понякога се стъписва,
от неща,които ми завладяват Духа. ...
Дяволското гърло 🇧🇬
но не с любов, а с мъст за грях,
извършен от най-скъп човек,
за тази болка няма лек.”
Стои синът на Немезида ...
Първо аплодисментите 🇧🇬
ако без дъх - последната мечта угасне.
Преди сърцето ми във миг да спре,
не ме жалете, а ми ръкопляскайте!
Не бих изрекъл гласно дума, ...
Родопски звуци 🇧🇬
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни, ...
Бели нощи, златни дни 🇧🇬
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля ...
Къща за продан 🇧🇬
Във крайчеца на мъжкото ми лято
да бъде! – както Господ нареди –
да се завърна в дворчето с мушкато,
което мама лани насади, ...
Мечтание край фурната за банички 🇧🇬
Понеже съм си гладен, пък и беден,
а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,
те чакам аз на фурната – от седем! –
и ще те чакам чак до вечерта. ...
Сякаш ме обичаше 🇧🇬
Сякаш виждах твойте светли, пълни със живот очи,
и в мрака на нощта, безгрижни, смеехме се тихо,
щастливи в своя свят, от крехка светлина тъкачени.
Наивност ли бе, заблуда ли – не знам, ...
Среднощен дъжд 🇧🇬
и приласка душата неспокойна.
Поисках от Вселената да прати
щастие и здраве в дози тройни.
Но не за мене само, а за всеки ...
Добре дошла! 🇧🇬
времето да те видя и усетя,
да чуя малкото ти сърчице,
да усетя нежната ти кожа,
да чуя милият ти плач. ...
Животът 🇧🇬
в безкрайния низ от съдби.
Той блика в моменти на щастие
и чезне сред дъжд от сълзи.
Животът е раждане чакано, ...
Не полудявай, моля те, по мен? 🇧🇬
Не съществувам. Късно си дошла.
И миналото мое ще те смачка.
Лодкарят вдига леките весла –
и аз към Лета тръгнах с бърза крачка. ...
В Жеравна 🇧🇬
Там далече в България в селцето Жеравна,
всяка година има сбор на българщината!
Тук се сбират млади и стари в една гора
и пеят и играят те наши български хора'! ...
Вихрулѝца топла пепел 🇧🇬
... низ полето покрай село, из горичката отвъд,
със светулчица на чело тръгна лятото на път,
празна циганска каруца три вихрулки прах изви,
спря щурчето да скрибуца нощем в сънните треви, ...
Копай си гроба 🇧🇬
да звъниш.
Връщам мръсно,
ще кървиш.
Онзи, дето ...
Приказка 🇧🇬
Името на българският Годо е Неволя,
която при нужда винаги липсва,
но каруцата ни си е постоянно готова
за пътешествия из вълшебните приказки... ...