Poesía de autores contemporáneos
За теб съм... 🇧🇬
Печелившият билет за Ада.
Тревата, върху грешките поникнала.
И най-непожеланата награда.
Аз съм всичките омразни празници. ...
Не се обръщай 🇧🇬
Миналото ти самотно скита.
Присяда, после пак си тръгва.
Не можеш да го върнеш никога.
Отива си и всичко е различно. ...
Клон 🇧🇬
“Изгряват залези.”
Борислав ЦЕНОВ, “Мотив за спомен”
... И духат ветрове, и сняг навяват,
и, както някой беше казал вече, ...
Няма връщане назад 🇧🇬
няма връщане назад.
Там и тебе аз оставих,
ври във своя малък ад!
Вече другиго ще мамиш, ...
Нещо за мен 🇧🇬
(Чай или истина? Мляко?)
Тих е светът ми. Мълчи озлобен.
Аз не мълча. И преграквам.
Смея се с глас на горките мъже, ...
* * * 🇧🇬
да видим кой кого ще пожали,
да видим кой кого
ще разгневи...
отсега съм изгубила равновесие, ...
Овали 🇧🇬
Понякога ръката ми
е ръб на мида –
порязва и боли до вой.
или дъга, покров извит, ...
Една мечта 🇧🇬
една мечта и реална, и фалшива.
Една мечта, отвеждаща ме там далеч,
една мечта, с която да се чувствам жива.
Една мечта - тъй тягосно обречена, ...
Консенсус 🇧🇬
Невинаги в живота можем
на всекиго да угодим –
дори геройски труд да вложим,
не ще проблема разрешим. ...
Чакам те 🇧🇬
Ще светнеш в зелено на екрана
и ще се превърне ужасът в разкош,
и ще знам защо съм останал.
Чакам те. Целувка да пратиш, ...
Закъсняла 2 🇧🇬
както всяка вечер?
Мракът си облича фрака,
отеснял му вече.
А звездите си обличат ...
Студ 🇧🇬
Тук клоните са в лед
и в лед – дърветата,
и лед сковава храстите крайпътни.
Не дъжд, а лед се сипе от небето – ...
Скитница 🇧🇬
Луната ме обсипва щедро със сребро.
Блестя, разхождам се навън сама
и сякаш търся нещо, но какво?
Дорде петли захванат свойта песен, ...
Каратисти 🇧🇬
ще ползвам обръщенията ваши.
Ще кажа аз едно “Сенсей ни рей!”
и бързо ще премина към “маваши”.
“Уширо” аз не зная в този бой. ...
Една нощ в замъка 🇧🇬
а аз съм синоним на поквареност.
Мразя да обичам и мразя -
тънки размити граници.
Вечерям сама на свещи ...
Хора 🇧🇬
Улици.
Хора.
Вървят. Лутат се. Скитат.
Замислени. Сериозни. ...