Poesía de autores contemporáneos
Пълнолуние 🇧🇬
Нощта със ефирност ни свети,
облива Земята навън.
Напомня пак меко на всеки,
че вече е време за сън. ...
Аз съм си най-скъп 🇧🇬
Ала, от срам или от страх,
аз истината не разказах -
дипломатично премълчах.
Защо си замълчах тогава, ...
Край 🇧🇬
някой ден
от тебе
Пролетта.
И Облаците ...
Кой изяде козунака?! 🇧🇬
че е празник за децата,
ден велик след дълъг пост -
днес възкръснал е Христос.
Вкъщи рано някой трака - ...
Дъжд 🇧🇬
Така навярно никога не е валяло –
не дъжд,
а сребърно стъкло се спуща в здрача,
като разкошно венецианско огледало; ...
* * * 🇧🇬
отдавна иска да живее
още и още
и да продължим,
отдавна е време ...
Изповедно (Stanza I ) 🇧🇬
Че слънцето все грее, а не топли.
Че и залезите не се окъпват в красота.
Тежи ми, че във всичко липсва смисъл.
Че един ден и друг са все еднакво кухи ...
Когато си поделяме земята 🇧🇬
*************************************
събрах достатъчно въздишки
с които да си осветявам пътя
(не ги увивам в книжки- ...
Левски 🇧🇬
лудак, простак
от едни хора,
прости по акъл хора.
От други наричан ...
Обич 🇧🇬
Гали ме нежно с гласа ти.
Идва при мен с обичта,
скрита дълбоко в съня ти.
Няма закон за това! ...
Залез 🇧🇬
Нощ приижда тъмна като рог.
Няма я луната да наднича
над баирите с поглед строг.
Лист отронен вятърът подгоня, ...
На баба Вeлика 🇧🇬
Чeрна старчeска забрадка
покрива сивата глава.
Отпрeд вдигнала прeстилка,
с откосeна за агнeто трeва. ...
Скрих те 🇧🇬
за чужди погледи и думи.
Да те споделям - не желая.
Не искам съдници между ни.
За мен си щастие, което ...
Ще ли полети 🇧🇬
глъхне призрачно невнятен,
нигде ни едничка светлинка,
ни потрепващ лъч сияен.
Глас в пустиня – мъртва тишина – ...
Жената с луксозния глас 🇧🇬
най-обикновен ден,
в който животът лежи
в локва от бъдеще,
а небето е изпълнено ...
Колапс 🇧🇬
около своята звезда,
застинала в момента
на избухване,
въртя се ...
Такава чудна синева 🇧🇬
не ме е никога валяла! –
Като небето над Нева,
като морето край Кавала.
И аз не знам, защо държа ...