Минзухари
По дебелата стена на януари лепне
екзистенциалната тъга и нощта е
цяла вечност, а денят - топлийка грах.
Делниците овдовяха чак до Пасха. ...
За онези дребни радости, които осмислят живота ни...
Довлачи се до тази спирка
да чака рейс. Запали фас.
Видя го зад една отбивка
и стъпка фаса, син от бяс. ...
Пепеляшке, с твойта нежна приказка
май отдавна залезът заспива…
А защо ли в нощните ми стихове
след дванайсет болката е сива?!...
И ми става някак недокоснато, ...
Зимен залез...
Една мелодия от нежност преминава
през тишината носена от слънчев лъч,
до скъсване в душите затрептява
и после се оплита в птича глъч... ...
Страхът - това проклето чувство,
по хладните ми пръсти пак пълзи,
а да си смел - това е чиста форма на изкуство,
като да бъдеш сянка без следи.
Страхувам се, това не те ли плаши? ...
Когато вървиш със уверена крачка
и вярваш, че всичко е в твойте ръце,
пътеката твоя ще бъде прекрасна,
огряна от твойто щастливо сърце.
Каквото си мислиш - това ти се случва, ...
Ти ли повика ме, ветре, в нощта,
като фучеше досущ като хала.
Аз не излизам току и така,
трябва ми огнена - влюбена сила.
Бягай далече от мене сега. ...
В Гоце Делчев нова джамия може да се строи.
Може ли да са такива дървени глави?
Осемстотин души са мюсюлманите там.
Защо тогава искат втора джамия - как не ги е срам?!
https://www.eurochicago.com/2013/03/kazusat-vtora-dzhamiya-v-gr-gotse-deltchev/
Неусетно някак времето замислено е спряло...
Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.
Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,
а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.
Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре – ...
Живяла някога малка принцеса,
с очи от искрящ кехлибар.
С грация сутрин косите си решела
и гушвала татко си стар.
По цял ден в двореца гласът ù се чувал, ...
Зимата - красавица небесна,
тази нощ в танци се заплесна
и забрави снежната кралица
да приспи с песен своите дечица.
А пък те - снежинки снежнобели, ...
Знаеш ли, онези малко странните хора,
които на себе си най-много приличат,
онези, които не търсят опора, дори
нужна за тях да е, те я отричат.
Винаги гледат сами да се справят ...
Навярно ще е в някой друг живот,
когато друг животът ще е тук...
Сърцето ми ще спре да е юмрук
и моята любов ще върже плод...
Сега към себе си не търся брод. ...
Изрекох само името на глас,
а „другото” прошепнах със сърцето.
Прегърна ни морето с чар и страст,
а слънцето се хилеше, проклето.
Рапан нахален снимаше безспир, ...
Сякаш някой подгони стрелките на времето
в заскрежения, белия мрак…
Тази нощ се държи много мъжки на стремето
и не чака отникъде знак,
за да пламне в мечти… ...
Когато беше близо, поглед не откъсвах.
С очи исках да ти говоря, моята обич да разкрия.
Новак бях не знаех как да постъпя,
погледът ми не помогна.
Като бездомник, отстрани, седях и гледах ...
Луната пристъпва със сребърни сандали,
оставя капки звезди по небето.
Оглежда ликът си красив в морето.
И тихо пристава, за да научи тайните ни в небето.
Най-често поглежда в моя прозорец. ...
Замлъкна на поета песента,
помръкна струната, изтля,
откъсна стон, почупи се, замря,
а някога бе пяла в радостта.
Повехна погледът в зенита на деня, ...