Poesía de autores contemporáneos
Размяна 🇧🇬
Аз ще ти дам от моето, а ти върни ми го обратно.
Ти ще ми дадеш на цял народ
и ще ти го върна, през сълзи, стократно.
Да си разменим надеждите - Живот. ...
* * * 🇧🇬
в любов...
родила се отдавна,
почти обяснение
в любов ...
Когато мълчат китарите 🇧🇬
Край мен ти ходиш
и говориш ли, говориш.
Сама съм въпреки това...
Дочувам моята любима песен - ...
Нюанс 🇧🇬
в която никнат цветовете на надеждата...
вече вкусил твоята душа
пътя си към теб изграждам с преждата
на своето сърце, и грее светлината ...
Снимката ти 🇧🇬
на нея ти стоеше прав.
В онзи миг разбрах,
че ме обзема голям страх.
Осъзнах напълно, ...
Цветни фантазии 🇧🇬
“Аз бих искал ливадите да бъдат червени,
реките – златножълти, а дърветата – сини.
Природата няма въображение.”
Шарл БОДЛЕР ...
Посветено на мама 🇧🇬
а какво да кажа на сърцето, то крещи -
не си отивай, мамо, моля те остани!
Утрото е празно, а вечерта е тъжна,
звездици плачат от небето и ридае сърцето! ...
Ако можеш 🇧🇬
Бягай - спасявай се.
Спаси се... от мен.
Аз съм магьосница дива,
слънчев лъч и небе; ...
Свежа Зима 🇧🇬
да гледам огъня как бумти, бумти,
a димът в облаците да лети.
Навън сняг валии, валии и тихо шепне:
палтото наметни. ...
Нощ (миниатюра) 🇧🇬
(миниатюра)
Витае усещане.
За красота. И споделеност.
За вълшебство. И влюбеност. ...
Евровизия 🇧🇬
Сбирай се народе,
оцелял във глад –
дядо ЕвроПейо
пее на инат. ...
Пролетен копнеж... 🇧🇬
Очаквам те във тая първа утрин
на Първата ни пролет, още не пропусната...
Ела със чувства току що пробудени
и с капчици роса, като звезди, по устните!... ...
Тази моя душа 🇧🇬
тази моя опора!
С нея аз се теша,
с нея срещам се с хора.
Тя ме радва в зори, ...
Илюзия 🇧🇬
“...безмълвни като нарисуван кораб
сред нарисуван океан...”
Самюъл Т. КОЛРИДЖ, “Поема за стария моряк”
Животът ми е странно приключение – ...
Неприлично поведение 🇧🇬
Напуквам се със всяка нова бръчка под очите.
Грозят ме свлачища - закономерен мъжки косопад,
броя годините, но цифрите не стигат…
А те усмихват се - приели образ на жени, ...
Късен реквием 🇧🇬
която така и не зае никакво място зад себе си.
Къде и Как?
Ослепената есенция – „Опитай да поплачеш.”
Как и къде? ...
Когато тишината дращи с нокът 🇧🇬
а аз
догонвам местата които бяха наши
и никой не изрече името ми като теб -
тихо ...