В тъмнината е неговата сила,
стаила в пазвата зловещата си мощ,
а есента с мъгли града е покрила,
скривайки го под ледния си плащ.
Броди отново из уличките тесни ...
Почти се бях отказала да вярвам
във чудото, което ще се случи.
Но знаех, че граблив е всеки гарван,
а на добро от кучето се учим.
И не забравях, че човек отрича ...
Дълго мълчах - под земята е студ.
Чаках да дойдеш и знаех, че някога.
Има ме. Има те. Нека си луд.
Знам, че ще дойдеш. На кукуво лято.
dar4e_to и alisa ...
Един продавач навиваше облаци
на дървени пръчки с полепнала захар.
Сега го крепи трикрака бездомност
и здравата връв го стяга за гащите...
Сега му е топло. Асфалтът е розов, ...
Величествен и горд, от векове -
с длето калено върху камъка изсечен -
ти устоя на бурите всевечни,
защото Тангра даде ти криле!
Че в тебе бий сърцето на България, ...
Не ми е до любов. Не искам вече.
С ада на сърцето дълго поживях.
Във спомени затъват ми нозете,
но ореолът ти на ангел си прибрах.
Изглежда по инерция ме обичаш. ...
Ех, Любов, ти пак си ме подминала...
Уж отново в нощите ми спря.
Пална огън в старата камина
и звезди разсипа в пепелта.
Беше празник твоето завръщане. ...
Прозвънват миговете на сърцето ми
като болка и радостна носталгия...
И младост погалва ме с перцето си -
своята любовна сага и желания.
Танцуват миговете пред очите ми, ...
Денем се крия в сенките, никой не би ме намерил.
Нощем излизам за поредния спектакъл...
Няма нужда да се представям,
всички смъртни ме познават,
Знаят, че и техният ред скоро ще дойде. ...
Светът ми е стъклена ваза.
Светът ми е дневник с написани глупости.
Светът ми е птиче, затворено в клетка,
малко пространство, но все пак е нещо.
Във вазата ту има цветя, ту няма. ...
Ж е н с к а с л а б о с т
Когато съм във къщи и те чакам,
да сготвя искам вкусно ядене.
Недей го отминава без похвала –
това за мен не е напразно маене. ...
Прочетох стих, който не търсех,
сякаш съдбата го изпрати за мен
и се замислих с насълзени очи -
думите искаха да ме открият.
Тези думи, които подтисках, ...
По снимка само ви познавам...
Небето днес се срути във съня ми,
раздираха го птичи крясъци без глас,
уморена бях, плачът ми се изгуби -
отчаяно се блъскаше от бряг на бряг... ...
Навярно винаги ще търся твоя образ
и мълчаливо ще се вглеждам във лицата…
Навярно винаги ще тръпна във очакване,
да срещна теб случайно във тълпата…
А все се чудя как ли ще постъпя, ...
Когато сгрешиш и започнеш да страдаш,
ще бъда до теб, ще прогоня мига,
във който си чувствал частица омраза,
която е бродила в твойта душа.
При теб ще остана, дори да е късно, ...
Не тръгвай към онзи отблясък на лятото...
Сънят ми е жаден за близкото „Тебе”.
Далечното „Тебе” ме търси под стрехите
при птичия полет, трошлив като креда.
Не тръгвай натам, където усмивката ...
Ледена висулка се колебае от дисбаланса,
драска по рамото ми и мърмори: "обърни се!".
Курсорът все още не изпитва погнуса,
нежно трепка в ума ми - да натисна ли "изтрий се"?
Тогава се спънах и тежко паднах по гръб. ...
Раздират ме нощем спомени жалки,
за тях аз съм в плен...
и пронизват ме като въглени страшни,
тъй силно - до основи парят в мен.
Раздират ме нощем спомени жалки, ...
Животът си минава между другото,
но нов човек е радост за света!
В живота често среща се с красивото
и не веднъж минава през тъга.
Етапите в живота му са няколко, ...
На мисълта предел в простора няма.
И все е хоризонт - далечно син.
Вървим напред - посоките ни мамят -
и жива е надеждата - да се спасим.
Дори и рамото до нас да е безсилно, ...