Душа, в злокобен чакъл затънала,
съдба, вече от набезите се огънала,
една жена, себе си прокълнала,
на укори човешки нивга не отвърнала.
Протяга своята ръка към святата икона, ...
Седим си в кръчмата, като във Ада,
две вещици и тъжен общ рефрен...
Но не Лукавия, а Господ сяда
до нас и пълни чашите с абсент!
Словата ни, оръжие смъртоносно, ...
Понякога, когато съм сама - плача,
но така, че никой да не разбере.
Понякога се връщам в миналото
и се моля времето да спре.
Понякога се чувствам унищожена, ...
Единствен
В нежен дъх на пролетен дъждец окъпан,
във сенките си тихо притаен.
Сладки капчици роса сред крехките треви,
полъхът на утринни поля и люляк ...
Мечо се прозявал край реката.
Скокнало му жабче във устата.
А оттам му влязло във стомаха,
и оттам започнало да квака:
- Който се прозява край реката, ...
на Ивайло
Отвори се, небе, за душата на малкия,
като цип разпори закривените зъбци.
Тишината е гръм. Тишината в ключалката
ще пререже езика и метала ще скълца. ...
Аз ще остана
Опитва светът да ме всячески смаже,
подтиква ме път емигрантски да хвана,
не тръгна ли, щял да ме с нещо накаже,
но въпреки всичко – аз тук ще остана! ...
Прегръщам те и сякаш всичко се променя,
забравям кой съм и защо съм тук.
Всичко свое за сърцето ти заменям
и съм готов да се преборя с всеки друг!
Как искам с теб по-дълго да остана, ...
Вече двайсет години се мисля за слаба
и - когато ме боднат неистини - плача.
Все се моля на Господ, а се кланям пред хляба
и от пот и сълзи аз замесвам погачи.
От светии и дяволи прося утеха ...
Ти въведе ме в своите тайни,
стаени дълбоко в твойта душа,
с тебе поех по пътеки незнайни,
скрити вечно в плащта на нощта.
И в този час, за тебе потребен, ...
Аз не съм виновна, че до смърт те обичам...
Нямам дори и капчица вина...
В любов към теб не искам да се вричам,
нито да ти казвам празни слова...
Аз не съм виновна, че не ме обичаш ...
Очите мътни слабост и тъга
радост окована заключена в самота
Пак обича ме жена любя я раздавам
нежност страст безкрай за нея аз съм най
В сърцето мое само самота ...
И този път страхът ми проговори,
а знаех, че не трябва да го слушам,
врата към тихата ми ревност се отвори,
като хомот, притискащ мойта гуша.
И пак се блъскам в твоите неща, ...
Когато някой желае да е месия,
когато ще да му се поднася всичко на тепсия,
във него се вселява тежка орисия,
а другите сякаш спасява ги само просия!
Молбата е отчайващо ненужна, ...
Когато спориш със съдбата, но тя не иска да те чуе,
когато чуваш нечий вятър, преди да влезеш в нечий свят,
когато някой твой приятел те е излъгал или лъже,
преди да станеш и да тръгнеш, се обърни за миг назад.
Защото има миг в живота с цена на хиляди минути, ...