Когато здрачът падне и самотата легне връз посърналата гръд...
Тогава сякаш някак потъваме във земна твърд!
Но нейде пак звезда изгрява над падналия небосвод
и усещаме, че живи сме, и усещаме те теб, живот...
Какво ли не сполита ни, с какво ли не се бием... ...
Не съм като онази Жулиета,
но и ти далеч не си като Ромео.
Приличаме си само по това, че
като тях живеем адски смело.
И като тях се борим, ала не за обич – ...
Обичам начина, по който се смееш...
Начина, по който ме гледаш...
Начина, по който говориш...
Обичам да те гледам как спиш...
Обичам те, дори когато си ядосан... ...
Но само, че и в теб е имало поезия –
парченце пламък във двореца заскрежен,
красива дума насред грозни междуметия,
любовен полъх чак до лудост нажежен...
И как си искал да настигнеш вятъра, ...
Събуждам се до края на нощта
сред истини, от вяра оболели.
Изтръпнала във себе си мълча,
а колко думи си отиват неми...
Целувам радостта от допир тих, ...
Обходих залите в музея на живота,
с годините събрани експонати...
Мечтите... пожълтяли и окапали,
а и приятели, оказали се непознати.
Припомних позабравени моменти... ...
Където и да съм
Винаги ще държим мечтите си в ръце,
ще бъдем отговорни за раните в нашето сърце,
виждаме бъдещето, то стои пред нас,
но нещо ни пречи да се сбогуваме с миналото, ще живее с нас. ...
Играх отново в поредната игра любовна...
Играх и изгубих, но какво от това...
Мечтах и обичах без почивка, без умора...
И пак разплакана останах под дъжда...
Безкрайна любов в безкраен грях живях... ...
Какво да правя, като светлината ме заслепяваше,
не виждах колко губя от всичко това.
Не спря и бавно ме унищожаваше,
бавно достигах до своя провал!
Бавно навлизах в непрогледния мрак, ...
По повод авто-психодраматизацията
на снощния ми кошмар :)
Моите първи 7 години
започнаха всъщност на 22...
със женственост, скрита зад листа от смокиня, ...
"Борба" е името ти, a "Доблест" пише
на лика ти - на нея ме научи ти.
Със непреклонна, мъжка сила да
покорявам моите мечти.
Държа главата си високо горе, ...
Сякаш те губех
Сякаш малки парченца изчезваха безследно
Сякаш те губех
Живот по живот малко огънче изчезнало бедно
Виждах се сякаш няма място за мен ...
Затвориха я... Сякаш птица в клетка.
Не я попитаха дали така ще е щастлива.
Провесиха над нея няколко опушени тавани
вместо небета... ако реши да литне...
Просто да се срутят, ...
Догонвам вятъра по прашни улици.
Грехът в очите ми е тел бодлива.
Сълзите тъй желано бедствие,
защото болката довежда до безчувствие.
С пресъхнала уста поглъщам дните си. ...
Не те намерих преди сто години.
Ръцете ми премръзнаха от ровене
в камари от лъжи и пустословия.
Пустинно-кактусово трънени дихания
запридаха кълба от празни мисли. ...