Спира те съдбата
Отново ти ме чакаш пред вратата.
Отварям аз, целуваш ме почти,
но се отдръпваш, сякаш спира те съдбата
да изтриеш с устни моите сълзи. ...
Вкусът на устните ти още пазя,
парфюмът ти в косите си усещам.
В спомени до коленете газя...
Към тебе всяка стъпка е погрешна.
Намирам смисъл да обичам забранено… ...
Със пръсти стисках тръните до кръв,
пищях като побеснял към черната Луна,
с ръце разкъсвайки изгнилите цветя.
Аз жив уж бях,
но вътре в себе си умрях. ...
За спомен погледите ти събирах
и малкото ти искрени усмивки.
В студени дни със тях ще се завивам,
а те ще ми разказват всичко.
Ще ми напомнят колко си променлив ...
Виновен съм, че бях добър със теб,
че ти прощавах глупави прищявки,
че търсих топлина в сърце от лед,
горчилки пих, а казвах, че са сладки.
Виновен съм, че търсих идеал ...
Аз взирам се в повърхността тъй гладка.
Прекрасна е! Изящна е! Досущ като кристал!
Какво се крие в нея, остава си загадка
от стария недосънуван карнавал.
Дали усмивката ми истинска е? А очите? ...
Родена в безпределност и доверие,
израсла в тънка рокля от звезди,
преляла в безконечно мигновение,
тъгата на копнежа ми мълчи.
Избродва всяка мисъл неродена ...
І.
Съкровище, скрито дълбоко във мрака,
да бъде открито отдавна ме чака.
И ето, блуждаещо огънче пак заигра
в съня ми преди да изгрее зора. ...
"няма го невъзможното в живота"-
нали това е мотото на "широките гащи"
вярваш че можеш всичко безнаказано
и че ти държиш небето да не падне в сажди
стига бе ...
Застанала тиха, безмълвна,
леко провесвам коси над реката.
Очите ми право се вглеждат,
себе си искам да видя сега.
Но уви, не бях аз онази, предишната - ...
Няма вече болка, само празнина,
където беше ти, сега е пусто,
а моята любов-развалина
възкръсва в по-различно чувство.
Няма ги сълзите, давещи се в мен, ...
Има неща, за които си струва
да плачеш понякога с едри сълзи.
Болки, които сърцето диктува,
рани, които до края търпим.
Има неща, без които не можем ...
Скитница е моята душа -
и насън, и наяве, и през огьн и вода,
с порив смел, а от време на време и с тьга,
стреми се тя надалеч, кьм една дъга.
Скитница е моята душа, ...
Чувал ли си вятъра в клоните да свисти
надвечер, когато тъмата се спуща връз двора?
И, обагрени в пурпурно-златен залез,
листата да шепнат слова недочути?
Слушай, слушай зова на шубрака, ...
Ще продължавам нощите да чакам,
докато дните плачат безутешно.
Умирам всеки ден със светлината,
възраждам се с луната неусетно.
Прощавам си среднощните безумия, ...
И ПАК ОБИЧАМ
Обичам да те обичам, нима това не е прекрасно!?!
Обичам те... за теб това е страшно!
Обичам да те обичам, дори когато си далеч.
Обичам те... дори когато ме боли ужасно! ...
Посветено на моята съученичка Теодора, която отсъстваше много
Когат` от мене си далеч,
аз не мога да издържам.
В мен е поголовна сеч -
мъката си не удържам. ...
Едно момиче сред полята чака своята любов.
Ала той дали ще се завърне? Животът е така жесток.
Очакването е безмилостно, за любимия на всичко си готов.
Той й бе всичко - и отдушник, и нейният порок...