Надеждата - с превързани очи
сред лабиринти от въпроси криволичи.
Откъснати парченца от мечти
като несбъднат дъжд в праха се стичат.
Надеждата - неясен, странен свят, ...
Красива нощ деня сменява,
в приказния сън отново ще си ти.
А после идва ден и приказката оживява,
и ден след ден, и нощ след нощ лети.
Обичах те в онова безкрайно синьо лято, ...
Дали е по-лесно да мразиш
за проявена от някого слабост.
Да си повтаряш, че не те заслужава
и да махнеш с ръка без да мислиш.
Дали е по-лесно да мислиш, ...
Бяла лятовичке, ти не ме оставяй, а в съня ми тихо нощем бди!
Аз искам с тебе да остана, с мойта мъка болка ще си ти!
По леглото ми сълзите виж само как се разпиляват,
във сърцето ми бодлите - рани много болка правят.
През прозореца поглеждам, иска ми се и луната да заплаче, ...
Отново си унила, сълзи се стичат от очите ти,
отново болка е пропила твоята душа,
отново я няма разтапящата ти усмивка,
отново и отново се чувстваш сама, мила моя.
Пътищата ни са разделени, а сърцата? ...
Не искам, но така се получава:
по някакъв неотменим закон,
везната все към тебе натежава -
все ти товара мъкнеш. Като кон.
"Естествено е!" - казваш и ми смигаш. ...
''На седмото небе''
Знам едно приятно място,
което съм сигурен, че ще ти хареса.
Чувствата ни ще се слеят и ще е прекрасно,
моето сърце ще ти даде сега адреса. ...
Там, където слънцето едва блестеше
и нощта се беше спотаила,
едно сърце безжизнено туптеше,
а душата - тя се беше изпарила.
В мислите и тъга се беше застояла. ...
Къде си сега, дори аз не зная!?
Добре ли си с нея, това ли бе краят?
Нима ме забрави толкова лесно
и нашите болки изтри ти нечестно.
Само Яворът помни там нашите срещи, ...
Каквото искаш още, Господи!
Какво още искаш, дяволе?
Душата ми ли разкъсана да прибереш?
Нима я искаш, за да ми го върнеш?
Лицето му за миг да видя... ...
Вървях по трънестата аз пътека
и клоните на бодливите дървета забиваха се в моето сърце...
вървях, но нещо в мене трепна и се спрях.
Колко ли Си страдал Ти,
колко ли Си мъка преживял? ...
На Димитрия Чакова - blueberry
Едно сияние до пурпурност прегръща
и цялата с вълнения блести
днес във Пловдив, Балабановата къща.
Причина за това си Дима – ТИ! ...
Когато уморен се върнеш вечер,
на пръсти да отворя ще изтичам...
С усмивка, вместо лампата ще светя,
с очи душата твоя ще събличам...
Ще сложа хляб и сол на наш' та маса, ...
Нима не си частица от света?
Нима длъжник си някому за нещо?
Нима пионка ти си в нечия игра?
И свободата ти се вижда бреме тежко?
Не давай да ти слагат очила, ...
От днес ще нося черната си рокля
(със бялата комините ще чистя)!
Ще съдя! Ще наказвам! Ще говоря,
когато и каквото си поискам!
Ще бъда трън, забоден във ръката ...