Намерих те във тайнствените двери
на един живот, от болка пропилян.
Или може би пък ти си ме намерил
в тъгата си, когато си се чувствал сам.
Обикна ме. Тъй както се обича - лудо, ...
Уживени гласове се чуват вечерта,
животът кипи в луда веселба,
забавляват се всички - големи, деца
и никой не поглежда гъстата мъгла.
Без грижа и горест живота тече, ...
Обичам да се крия в монолози.
Така ми е спокойно. И се слушам.
Понякога светът е много грозен
и в себе си на сигурно се сгушвам.
Нерядко ми се случва да заплача. ...
Още докато ме изгаряше моята безумна, невъзможна любов, знаех...
че някъде ме чака онази другата - прекрасната, щастливата...
такава като от стих на mariniki ;-) красива...
Ти знаеш ли, отдавна чакам
да се обърнеш, да ме видиш! ...
(В разрез с всички познати приказки)
Не беше вълк, поне не беше сив,
не помня, май очите ми затвори,
усещах някак си, че е красив,
целуна ме, преди да проговоря. ...
От студа се събудиха още по-рано петлите.
Попът беше нахлузил, под расото, риза басмяна.
Белобрадото слънце е зимният крал на лъжите -
захароса иконите с дяволски дим на тамян...
Изкорубени баби се кръстят, мърморейки смешно. ...
Искам да вкарам моята бяла змия
в твоите горещи перверзни уста.
Искам да виеш, обезумяла от сласт,
и морно да дишаш във мене от страст.
Искам те цялата, мокра и влажна, ...
Премаза ме със тежкото си тяло,
като че искаше да ме направи отпечатък.
Лицето му опря до моето дотам,
че сетих как очите му се лееха в очите ми.
А после притъмня. ...
Прерязах вените след твоето сбогом.
Не можех силна да бъда - дойде ми твърде много.
И стече се кръвта капка по капка - вир,
и след като ме няма, дано да има мир!
Прерязах ги! Нека в очите ви да бъда жалка, ...
В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят, ...
Не говори! Думите ти няма да ме стоплят...
Замълчи! Залушай се как ридая и се моля...
Прегърни ме! А не - непрегърната да заспивам...
Люби ме! А не - недолюбена да умирам...
Пожелай ме! Тъй силно, както аз те желая... ...
Изгубих се - всяка клетка в мене изчезна;
разтворих се във времето и страстта си най-омразна!
Бог ще ми прости, аз на мене си - едва ли!
Ад ще ме гори, а очите за живот ще бъдат жадни.
Нозете си ще изгоря, ...
Как ми се иска да мога във теб да остана.
В някое ъгълче, скрито дори и за тебе.
Стъпвайки тихо, на пръсти по твоята памет,
да я разроша към себе си с кокален гребен.
В луд бяг да препусна по нея ...
*посветено на една поетеса (( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113745 ))
Знаеш ли, незнайна поетесо -
очите ми в очите ти горят.
А точно те - очите ми - къде са?
Някъде дали ще заблестят? ...
Капка по капка изтичаш сигурно по мен
от самоединство на... на хиляди отделни думи,
толкова неузнаваемо ще бъда променен -
остатъци с неизвестни рисуват образа ми.
И най-голямата от всичките е тя - ...
Светът се сви в черупката на орех
и стана някак непривично тх.
Когато си отиде, се помолих
сърцето ми да може да прости.
И да забрави как започна всичко – ...
С кървясали устни и с тежките думи
тази нощ идвам, за да спра тази нелепост!
Обичам те! Това е по-силно дори и от мен,
ала цялото ми тяло от твоята изневяра кърви!
Ето! Сега стоиш пред мен и гледаш ме с онзи поглед, ...