С раждането някой ме прокле ли?!
Да се лутам, цял живот да скитам.
Да търся себе си и да не се намирам.
Да няма и попътен вятър - да го питам.
Понякога сърцето ми се свива ...
Така исках да не съм бездомна,
да, знам - ключа ще превъртя,
ще вляза в тухлена кутия скромна
и своите страхове ще загася.
В кухнята салата ще нарежа, ...
По лицето ми още целувките парят.
И усещам дъха ти от тях.
Ще запомня мига! Ще го помня, повярвай.
По шията си усещам твоята длан -
опита се с пръсти следа да оставиш, ...
Приятели, сърдечни поздрави от една далечна земя!
Благодаря на океана за вдъхновението. :)
Шуми водата и брега прегръща,
целува го тъй нежно и напевно,
умерено вълните в отлив връща, ...
Тя беше хубава, но бедна
работничка във фабрика една.
Цеха затваряше винаги последна...
Ах, бедната и хубава жена!
Но светъл лъч огря съдбата й нелека - ...
Живуркаме, а мислим, че живеем,
сънуваме, а мислим, че летим.
Презираме, а мислим, че милеем,
застиваме, а мислим, че горим.
Обичаме, а ревност ни разяжда, ...
Едва ли някой се съмнява в това, което казвам аз сега.
Следите от сълзи все още си личат по тъжните ни лица.
Ето, времето дойде, времето не чака.
Нашият час настъпи, сами ще поемем в мрака.
Светът ни зове и очаква, както ние чакахме този час, ...
Съблякох се. По спомени за нас останах.
По линии, отразяващи тъга.
И опитвам се да се откопча от теб -
веригата на своята съдба.
Защото ми напомняш за времето, ...
"Каква любов!" - бихте възкликнали вие.
"Но каква ти любов?" - бих попитала аз.
Та сърцето ми самотно на пълнолунието вие,
неусетила от него допир, изгарям като фас.
Гледам го, шепна му, говоря му дори, ...
Докосвам плахо огледалото,
преминавам в друго измерение…
И със страх пристъпвам стъпалото,
искайки тук да не е моето първо падение!
Но тръпки ме побиха отвътре, ...
Искам те! От нежност в огън да те преоткривам!
Искам те! От обич със звън да те покривам!
Искам те! С криле от слънце да те нарисувам!
Искам те! С надежда всяка мисъл да жадувам!
Искам те! От страстта ти полудяла да ревнувам! ...
Винаги и никога не съществуват,
но хората на тези думи все робуват.
Винаги и никога са крайни, а чувствата понякога
са тайни, крият се в душите, побъркват ни
главите, обсебват мислите, мечтите... ...
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно." -Уолтър Липман
Мислите приличат на пътеки.
Оставени от стадото следи.
Стъпки в стъпките на всеки
и нито крачка настрани. ...
Няма го вече погледът ти влюбен
и май не гледаш никоя така.
Моят също май е някъде загубен...
Та свършиха ли вече наш`те времена?
Нали уж бяхме двамата? ...
Лунно ми е, не мога да заспя,
юрганът ми тежи, притиска чак,
боса ставам, до прозореца стоя.
Отвън една сянка броди в мрак.
Влез! Защо останал си навън? ...