Човекът, който ще те докосва, няма име,
за това ти ще определиш как да се казва.
Ще изяде теб цялата, но бавно.
Ще започне от устните ти,
няма да е толкова груб, колкото очакваш, ...
Следи от есента
Говореше ми ти за северно сияние,
говореше ми и за вечно лято.
Но от думите дочувах единствено мълчание,
отлететяло с есента разлята. ...
Когато обичам, когато боли,
когато докосвам те тайно с очи.
Не ме обвинявай, недей се обръща.
Дарената обич назад се не връща.
Когато е трудно и даже нередно, ...
Като момчето с очите тъй черни,
като момчето без много мечти,
като момчето със чувствата верни -
моля те, мен запомни.
Като момчето, пишещо стихове ...
Когато Бог създаде мен – той не знаеше какво си навлича,
майка ми смятала да абортира, но напук на Бог – оцелях,
оцелях, за да говоря – май само това мога;
оцелях, за да обичам – и това се научих да правя;
оцелях, за да мразя – това е моето изкуство; ...
Как искам някой да ме утеши,
в прегръдка топла да ме приласкай,
че всичко във живота ми се разруши,
съдбата с чувствата ми си играй.
Как искам мъжко силно рамо ...
Омръзна ми да бъда това, което ти желаеш!
Чувствайки се толкова изхабена, потъвам в пространството!
Можеше поне малко да се постараеш
и да не разрушиш "прекрасното"!
Не знам какво очакваш? ...
Навярно съм сляпа за нова светлина.
Навярно съм сляпа за твойто - Ела!
Не съм аз открила от други мълва,
че можем да вярваме чак до смъртта.
Вървиш подир мен като сянка, но знам. ...
Небето е надвиснало от облаци,
лястовици се опитват да го задържат,
крила опират... плахи писъци,
във сивия му дъх кънтят.
Въздухът изпълнен е със задуха, ...
Изгрява слънце и небето озарява,
прекрасен ден, облян от светлина,
в душите ни човешки пак огрява
най-чистите и стойностни неща.
В прегръдки топли леко се оставя ...
на Данчо
Един едничък спомен пазя аз от теб.
Бях малка, а ти малка роза от станиол ми подари.
А тя е толкоз крехка, като мен. Единствен спомен пазя.
Не снимка побеляла, а малка роза от станиол. ...
Странен диалог дочух наскоро.
Небето и морето си говореха:
"Синьо като мен си общо взето -
поде разпенено и яростно морето -
но в мене има истински живот ...
Жълтее като злато палещият пясък
и дюните с изсъхнали тръстики...
Синеещи с примамлив блясък,
вълните разлудувани се скитат.
В гонитба яростна се мръщят ...
Защо аз повече да страдам?
Какъв е смисълът от таз тъга?
С нея бавничко пропадам
в свят, изпълнен с много тъмнина.
От днес съм силна и си обещавам, ...
Пристан, бряг и светлина,
пред вас ще разголя моята душа,
крачка напред към бездънния океан,
попадам сред бурните вълни,
красиви, страстни и омайни ...
Без глас оставам в нощта.
Без глас съм аз, ала чувам викове.
Крещи душата - зове за помощ.
Няма миг покой, звуците бушуват в главата.
Последна глътка пия от тишината ...
Излъгах. А сетне се хлопна врата.
И млъкнах. Аз имам още за даване.
И си тръгна. Тост вдигам за това.
Не си падам по дългото прощаване.
Каза ми: „не заспивай, когато умират звезди!” ...
Строеше дядо къща подир къща,
под покрива бездомен на България.
Прегърбен като църква се завръщаше.
Обичаше ракия, и я мразеше.
Не вярваше, че татко си е тръгнал... ...
Скъп Спомен изплува
в солените очи на Самотата.
Потърси своя смисъл във Мечтата.
Надеждата подаде му ръка.
Посочи му най-истинския бряг на Любовта. ...
По картини на Салвадор Дали
Огънати циферблати отмерват минути.
По пясъка, с крака на комари,
се разхождат огромни мамути.
Кръвожадни тигри ловуват в небето. ...