Благодаря на отца ми, благодаря на Бога,
че ме е дарил с дарбата да пиша слова.
Да величая делото му аз да спра не мога,
защото е загинал, жертвал себе си за хората.
Благодаря на моята мила добра майка, ...
Нощта премигна, като звездна фея,
излязла бавно от вълшебен сън.
И ме подкани в празнична алея
да диря времето омайващо навън.
Душата ми въздъхна и притихна, ...
Напълних си очите да те гледам,
но все не мога да ти се наситя!
А искам пак и пак да те погледам,
че моето сърце за тебе пита!
И сякаш във вълшебство си живяла, ...
Обичам те, живот, обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквото и в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям
непобедима и бяла и няма никога ...
Като крадец не искам да надничам...
Завесата е спусната и тихо
на чакане аз дните си обричам.
На сцената, отвъд, сега е лихо -
като крадец не искам да надничам. ...
Душата ми – премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...
На моята прекрасна дъщеря.
На моето завършено творение.
За всяка малка, кактусна сълза,
пролята от виновно отчаяние.
За всяка болка свита във юмрук, ...
ПОЛАЗНИК ОТ НЕБЕТО
... усещат всичко старите ми кокали, щом ме пробудят Третите петли –
добра ли ще е зимата, жестока ли? – в душата ми бял сняг ли ще вали,
дали дошло е време за умиране? – или ще ме забрави Господ? – жив,
да купя масълце – и бучка сирене! – че да ми спретне мама кадаиф, ...
Сега разбра ли колко е безвкусно
да си принуден да се раздвояваш.
Не казвай думи, свити до безчувственост,
тях само времето крои и прекроява.
Сама си подарих звездичка коледна, ...
Обичам те, любими!
Всичко ще направя аз за теб!
На край света ще ида, само да съм с теб.
Любовта ти непоклатима ми дава сила.
С теб съм истински щастлива. ...
ЖЕНАТА С БЯЛАТА „NOKIA”
– Номерът не съществува! – джиесемът изсумтя.
И го тряснах – луд и улав, във кашпата за цветя.
Разхвърчаха се бутони, тъп дисплей без светлинка.
Сняг от сбръчканите клони хлътна в моята яка. ...
ЕДНО ДЕТЕ МИ СВИРИ НА ПИАНО
Едно дете, помилвано от Бога, ми свири през съседния панел –
и учи го учителката строга на Моцарт, Бах, Бетовен и Равел,
как гали с пръсти белите клавиши! – понякога бемолите греши,
навярно няма кой да му напише, че фалшът е във нашите души, ...
Обичам те, защото в мен те има.
Тропическа и просто антизима
в един студен и чужд, тъй видим свят,
без който винаги се чувствам по-богат.
Ти винаги си най-необходима - ...
ИЗДЪЛБАНО НА САМОТНА СКАЛА
Сърцето ми е гробище за лодки –
потънали при вероломни бури.
Забили нокти, тежките им котви
съня ми често посреднощ разтурят. ...
КРАЛЯТ НА МАЧА
... да бе ме кръстил тати Лео Меси
или – защо пък не? – и Мпапе,
тя – мама, щеше питка да омеси! –
да каже: – Тръгвай за Катар, хлапе! ...
Поглеждам те и виждам сияние.
Казвам това дори чрез мълчание.
Изглежда, за теб съм просто красива,
май по-добре да погледнеш в архива.
За теб бях звезда, специална- една, ...
Простакът е хитър, нагъл, лукав.
Простакът и днес е винаги прав.
Субект без морал и без задръжки,
с външност, език и поведение мъжки.
Простакът не спира да се изтъква ...
Елха красива в моя дом не свети.
Коледният дух далече е от мен.
Горчилката от безжалостно отнети
дванадесет усмивки нагарча ми и в този ден.
Зеленото е знак за младост и безгрижност, ...
На улицата вишните презряха
и тихо зашепнаха листата в самота.
Лъчите есенни за сетен път огряха
потъналата в цветност тишина.
Нахлу вечерницата неудържимо ...
Благодаря на Патриция за вдъхновението!
Зад седем добри небеса се прикрива небето,
което, навярно, ме караше да съм поет,
и колчем се сещах за него, аз пишех напето,
защото единствено то ме влечеше напред. ...
Във фантазиите на нощните ми сънища
разлято е мастилото на сенките
и водните бои на страховете.
Летя във средната дистанция
кога е толкова населено небето, ...
Стрелата ти е плам, с вълшебен връх
и мигом в моето сърце прониква.
Дори не чул и полета й в лъх,
а ето и душата те обиква.
И мигом в моето сърце прониква ...