Топло-февруарско-приказливо
влиза в малкия ми ден, щастлив,
слънчеви минути се разливат
сладостно без таен, скрит мотив.
Толкова е хубав февруари – ...
Вторник - поредно земетресение,
някой някъде изпитва душевно сътресение.
Вторник - пропукана от трус земя,
някой някъде се пита: "Как да се спася?!".
Вторник - болна панацея, ...
Кючеци в транс, а мене ме болеше
за лудото, мегданското хоро,
за детството на старата череша,
за куклата с пробитото чело…
Звънтяха чаши. Споменът донесе ...
Самовглъбено в собствения необят на синевата,
небето чака пролетта, пригу̀шено от тишината.
Стопява се нощта с мъглата, надеждата възражда утринта,
а слънцето възкръсва светлината,
Не е присъда миналото, богатство е, ...
Вече не зная искам ли нещо,
щом се разпадам на атоми грешни.
Косо поглеждам върха на иглата.
Спира в косата дъхът на сланата.
Сякаш узряло е новото тяло. ...
Мои сте, каквито и да сте,
слаби, криви, но с любов люляни.
Всеки стих в душата ми расте –
златен цвят в небесните поляни.
С колко сълзи горки ви полях? ...
КОПРИВЕНАТА СУПИЧКА НА МАМА
... додето на котлона къкри супа
и мама стърже моркова с ренде,
и крайчето ми дава да изхрупам,
и знам, че утре пак ще ми даде, ...
Мамо, ти роди дете, даде му любов и го гледаше как расте.
Радваше се, когато то се смее, плачеше щом и то сълзи лее.
Майко, ти ми даде живот, даде ми нежна топлина...
за всички години неспирна обич, аз ти казвам – "благодаря"!
Благодарна съм ти за твоята доброта, ти, ...
Ти, който ме пазиш в съня, криеш се в сенките
и наблюдаваш, кротко, почивайки под тъмната земя –
ела отново, макар и да не мога да те видя.
Аз знам, че по стъпките ми вървиш – ти познаваш моята душа.
Щом изгубя вяра, пак ще намериш начин да ме издигнеш от прахта. ...
СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ
… когато бяхме мънички деца, и цял ден си играехме на плажа,
аз вечер си рисувах слънчица – и топличко ми беше, да ви кажа,
и тихичко – във шепите си две, търкалях светло бисерче от мида,
и свикнах – да измислям светове, в които нивга няма да отида, ...
Казват горчилката дава сладост на живота...
но също тя сълзи горчиви ни дарява
и наранява силно нашите сърца.
Горчи ми ,сълзите карат ме страдам.
И пак отново песента ,след лошото ...
СЕЛФИ С ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... понеже старостта опроверга надеждите ми за красива вечност,
понякога се смъквам на брега – човече под Съзвездието Млечно,
милувам с поглед морските вълни – и тихите светулчици на фара,
и чакам най-красивите си дни да ми стовари Бог на Морска гара, ...
Не е то ни в имоти, ни в пари,
то ние го носим в нашите души.
Там е скрито някъде дълбоко,
да открием доброто и го пуснем широко...
Богатство е когато те очакват у дома, ...
О, майко моя, родино мила,
в невежество тънат журналята -
преди 150 години си родила
Апостола ни на свободата!
https://www.nbox.bg/2023/02/%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-btv-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1 ...
Наричат те Великият герой,
наричат те Апостол и Икона.
Ти носиш на сърцата ни покой,
ведно с това издигаш ни в простора.
Щом стъпя върху хладната земя, ...
Тъга намери пристан в нашите сърца.
В душите ни развихри се торнадо.
Отиде си от нас детенце мъничко-
любимото вълнисто папагалче сладко.
Девет години бяхме все заедно. ...
Човечността изгубва своя облик
и гърчи се притворила очи.
Тиктака в скръб житейският часовник,
и търси съкровените мечти.
Проскърцва изтънялата сърдечност ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 11
🇧🇬
Котарак Росини стегна всичко вкъщи.
Нещо във комина влязло бе и всъщност
пушеше и черни ставаха стените.
Сузи пренебрегна своята защита
и се покатери на гредата горе. ...
Говорим пак, и пак, и пак
за "странния" човек роден в България
отдал живота си за мен, за вас
да имаме държава, биография.
И пак го вeличаят леви, десни ...
Не руският ботуш от свинска кожа,
не острият ханджар за мъст изваден –
щом липсата на хляб го разтревожи –
народът сменя с бунтове парадите!
По Чинтулов, по Ботев и по Вазов, ...
Изписвам ситно думите на листа,
а те от гняв безсилен пак горят.
Република – ни свята е, ни чиста
и гробът ти обраства неопят.
Народът овчедушно коленичи ...