Ветровете ми сочат посоки,а аз безпътна на пътя стояи събирам разхвърляни чувствана една разпиляна мечта!
Изранени са босите стъпки...Остри камъни тъпча със тях.И умира душата ми в тръпкиот немилост в изтерзания грях!
А да бъда безгрешна не мога!Как боли тази моя винаи на пътя заставам и моляПрегърн ...
В 8 и 30 - среща в чата,
в 9 и 30 - излизаме с колата,
до 10 и 30 сладки целувки, в 11 прегръдка за чао и после сънувам те аз цяла нощ!
На другия ден пак се повтаря, на следващия вратата ми отваряш...
След седмица-две аз вече казвам, че съм със тебе и за друг дори не помислям. ...
Продъни се небето…
Горящи огнени езици раздираха го на хиляди парчета.
И сякаш се стовари с грохот - върху земята.
А после и заплака.
Сълзите му се сливаха със Земята, ...
Ти питаш ме защо съм плакала,
очите ми защо са пълни със сълзи.
Не съм. Нима съм те очаквала?
Не виждаш ли, че дъжд вали?
Ти питаш ме защо не съм заспивала ...
Искам да съм цвете на полето,
да ме гали пролетния дъжд,
вятър цветовете да люлее
и да шепне със своя глас могъщ.
Искам пеперуда да се влюби в мене, ...
В очите ти тъга и топлина видях,
бяха нежни и красиви...
Бяха моите мечтани очи,
на моя мъж чертите бяха там събрани...
В очите ти надзърнах, без да спра ...
Оставих да ме води нещото отвътре,
да ми подсказва, да движи пръстите ми,
да ме обрича (знам и следващата дума).
Да ми показва и това, което толкоз търсих,
че всъщност е пред мен, без малко не го стъпках. ...
И животът поглежда те
и ти пак към него: "Какво?",
а Той пита: "Не загуби ли много?"
Губя, разбира се, аз зная, че губя,
загубих ги всички, но себе си любя...
Отдавна никой мъж не ми е казвал,
че безнадеждно и безумно ме обича.
Не гледат във очите - само в пазвата
и часове са тук, а пък във вечност се заричат.
Отдавна никой мъж не ме е питал ...
Мислех, че съм вече излекувана
от онази трескава безумна жажда,
заради която нощем те сънувам
и умирам и отново се прераждам.
Мислех се отдавна изцелена - ...
До мен като сянка ти премина,
изчезна, скри се във вълните...
Ураган от въпроси ме зарина,
но търсещи останаха очите...
Вгледана във далечината близка, ...
Тя бродеше тихо по морския пясък,
вълните я плискаха грациозно, едва,
докосващи влюбено нозете й с плясък,
примамливо шепнещи: "При нази ела!"
Тя скиташе тъжна по морския пясък, ...
Когато чакаш нещо да се случи.
Когато чакаш телефонен звън.
И ти бучи от тишината в къщи,
горчи и от мъртвилото навън.
С един замах разсичаш тъмнината. ...